Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 14.06.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 108/2023
Вид
Решение № 96
Подписан
14.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Светлана Кънчева Чолакова, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.198о · Закон за водите
  • чл.198о ал.6 · Закон за водите
  • чл. 55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.11 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.12 ал.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.2, ал.3 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Разград, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500108 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

С Решение № 126 от 02.03.2023г. по гр.д № 1431 /2022 г. на РС - Разград, съдът е осъдил Водоснабдяване-с. Раковски ООД, да заплати на Л. М. А. сумата 206,35лв. платена без основание увеличена цена на 789 куб.м. вода за периода 03.08.2017г.-03.08.2020г., ведно със законната лихва считано от 03.08.2022г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до първоначално предявения размер. Осъдил е Водоснабдяване-с. Раковски ООД да заплати на Л. М. А., както на Б. А. А. – за всеки по отделно сума в размер на 3000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неточно изпълнение на договорното задължение на Водоснабдяване-с. Раковски ООД за предоставяне на ВиК услуги, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2022г. до окончателното изплащане, като отхвърлил всеки иск, до първоначално предявения размер от 5000лв. Съответно страните са осъдени да заплатят сторените разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от претенциите. С решение № 173 от 20.03.2023г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на съдебно решение в абзаци едно, три и четири, законната лихва следва да се чете, че е считано от 03.08.2022г.".

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Водоснабдяване-с. Раковски ООД чрез пълномощник. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага подробни съображения. Сочи, че повишаването на цената за 1 доставяната вода е в следствие повишаване цената на ел. енергията, а потребителите били уведомени чрез местната преса за това. Като доставчик на вода направил всичко възможно да осигури нормално водоподаване в имота на ищците. Както, че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил, че ползваната водопроводна мрежа е на повече от 50г., амортизирана и водеща до чести аварии, че имота на ищците е проблемен поради височината на която се намира, че е монтирал обезвъздушител в шахтата преди имота на ищците. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Л. М. А. и Б. М. А. чрез пълномощник депозират отговор. Намират жалбата за неоснователна и молят решението да бъде потвърдено, като се съобразят събраните доказателства и действащата нормативна база. Претендират се разноски.

В с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че за периода от двадесет години като доставчик на водата в селата *** и ***, не е имало кулизи между него и потребителите. Водоподатаването се извършвало по мрежа, която не е собственост на дружеството. Същата амортизирана, повече от 50-годишна, като се грижи единствено той и полага неимоверни усилия за отстраняване на аварии. Изключение е имотът на ищците намиращ се на най-високата точка в селото, а събиращия се въздух пречел на нормалното водоподаване. За това е монтиран обезвъздушител, където е имота на ищцие.

Ответните страни чрез процесуален представител в с.з. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че проблемът бил отдавна, през годините имало жалби от различни хора и фирми. В тази най-горна точка на селото, продължавало и до днес да няма налягане на водата. Както, че жалбоподателят няма право да извършва тази дейност, нито може да определя цените на водата без одобрението им от регулатор.

Във връзка с указанието на въззивния съд до ищците, във връзка с констатирана нередовност в молбата, а именно да посочат периода на претендираните неимуществени вреди същите сочат, че е от 03.08.2017г. до 03.08.2022г. Ответната страна не е изразила становище.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявени обективно и субективно съединени иска по реда на чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.82 ал.1 ЗЗД. При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. В настоящото производство не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва различна от установената фактическа обстановка.

2

Като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и за да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

РС-Разград е бил сезиран с молба от Л. А. М. и Б. М. А. против Водоснабдяване –с.

Раковски ООД, в която сочат, че с ответника са в договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване-с. Раковски” ООД открило на името на първия от тях партида с абонатен №5/15, във връзка с доставката на питейна вода, канал и за пречистването на отпадъчни води за имот, находящ се в с. ***, ул. ******. Съгласно Писмо с изх. №В11Ж-001005/11.07.2022г. на КЕВР, за ответника Комисията е одобрила цена на услугата доставяне на вода (1.49 лв. без ДДС и 1.79 лв. с ДДС) с Решение Ц-28/21.07.2011 г., считано от 01.08.2011 г. От тогава КЕВР не е одобрявала нова цена на водата. Въпреки това „Водоснабдяване-с. ***” ООД, без правно основание през всичките тези единадесет години постепенно увеличавал доставката цена, която понастоящем е в размер на 2.58 лв. без ДДС и 3.10 лв. с ДДС на куб.м. вода, т.е. 1.31лв. в повече от дължимото за кубик. Титуляр на партидата бил пъвият ищец. Макар партидата да е на името на първия от ищците, разходите свързани със заплащането на ежемесечните суми за вода са общи семейни средства. Твърдят, че по този начин ответникът за периода от 03.08.2017г. до 03.08.2022г. се е обогатил за тяхна за сметка, а те са обеднили с обща сума в размер на 460.00 лв. Като претенцията е изменена в размер на 206,35лв. за всеки един. Надвзетите суми са за подадени 750куб.м. вода. Много често селото оставало без вода, като причината за това според дружеството е поредната „авария“. След отстраняването и, дълго време това място оставало разкопано, което създава опасност за живота и здравето им. След възстановяване на водоподаването, водата нямала нужното налягане, но за това пък имало въздух. Поради това много често не можели да ползват бойлера. Пералнята не се включвала или често спирала. Водата в чешмата, която течала била неизползваема за битови и хигиенни нужди. Всичко това правело невъзможно поддържането на изрядна хигиена, а те полагали грижи за внучето си. Имали зеленчукова и цветна градина, които не могат да поливат. Отоплявали се на локално парно, което за да функционира следва да му бъде осигурено водоподаване с налягане 1,2 бара, а не от 0,6 бара , каквото им подавал ответника. Всяка година през отоплителния период ползвали компресор под наем, с който нагнетявали водата в системата. Това се правело всеки месец, като самия процес продължавал около четири часа. Ответникът макар и да е длъжен, не поддържал ВиК система в съответствие с техническите и санитарни изисквания. В резултат на неизпълнението на договорните задължения от негова страна, ищците системно търпели морални вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради битови неудобства, влошена хигиена, невъзможност да водим спокоен и нормален живот. Живеели в непрекъснат страх, че бойлерът ще експлодира, или пък пералнята или парното ще се развалят. Твърди, че отговорността на ответника във връзка с качеството на предлаганата услуга-прекъсване на водоснабдяването с различно времетраене на разпоредбите на чл.5 ал.3 чл.6 т.1 и т.2, чл.9 ал.1 ал.2, т.2, т.3, т.5, т.6 и т.9 от ЗРДКУ, честите аварии, с липсата на налягане е неправомерно нарушение на посочените разпоредби и на общите условия, т.е. договорна.

3

Ответникът оспорва претенциите. Сочи, че функционира като водоснабдително дружество от 2001г. като правоприемник на ***, от който закупил чрез търг от ликвидираната зеделска кооперация помпената станция, която захранвала селата *** и *** и по естествен начин по съществуащата изградена водопроводна система, снабдявал двете села с вода. След установяването, че Община Разград е неин собстевник, дружеството продължавало да извършва аварийни ремонти по мрежата по необходимост. На отправени искания до общината за разрешаване извършване на планови ремонти и реконструкции/подмяна на част от врежата/, не са получавали разрешение. При създаване на асоцициите през 2014г. представили бизнес план в КЕВР, откъдето получили отказ за добряването му, поради това, че не са член на асоциация Разград, не са собственици и на водопроводната мрежа. Възразява срещу изложените обстоятелства, както това, че недоволството на ищците било от повишаване цената на водата. То било следствие на увеличената цена на тока, който се ползва за задвижване на помпите и зада има налягане по норматив. Твърди, че няма отношения и не са длъжни да се съобразява с изискванията на КЕВР.

От събраните писмени доказателства в първоинстанционното производство, неоспорени от страните се установява, че Л. А. М. е собственик на имот в с.***, ул. ******.

На 18.01.2004г. е сключен договор №*** между него в качеството на абонат и *** като доставчик с предмет-определяне реда и усовията за ползване на водоснабдитени и канализационни системи. С договора търговецът се задължил да доставя вода и отвежда отпадъчната вода за нуждите на абоната; да поддържа в изправност ВиК отклоненията, вкл. и общия водомер след предаването му по надлежния ред на доставчика; да отчита периодично водомерите; да пломбира холендерите на водомерите; да демонтира повредените и/или подлежащите на проверка водомери в присъствието на абоната или негов представител, при съставяне на двустранен протокол. Абонатът е длъжен от своя страна да заплаща консумираната вода и отчетените отпадъчни води по действащи цени в периода на потребление. Продавачът има право едностранно да променя цената на куб.м. вода,като уведомява за това чрез местната преса. С договор №*** от ***г. *** е прехвърлил търговското предприятие на Водоснабдяване-с. Раковски ООД. За ответника КЕВР е одобрила цена на услугата доставяне на вода (1.49 лв. без ДДС и 1.79 лв. с ДДС) с Решение Ц-28/21.07.2011 г., считано от 01.08.2011 г.

С влязло в сила съдебно решение №347/02.12.2013г. по гр.д.№1755/2012г. на РРС е прието за установено спрямо ответника, че Община Разград е собственик на недвижим имот публична общинска собственост, представляващ вътрешно водопроводна мрежа на селата *** и ***, като ответника е осъден да предаде владението на имота на Община Разград.

Вътрешната водопроводна мрежа на с.*** е заведена в активите на Водоснабдяване-Дунав ЕООД. Ответното дружество е отправило запитване до МРРБ КЕВР изх.№25/22.06.2015г. относно изясняване статута като собстевници на част от водоснабдителни системи и съоръжения, приемането в асоциацията на ВиК. Със същото уведомява за претърпени загуби, поради невъзможност да покрива разходите си. КЕВР е уведомила ответника, че 4 предвид установената собственост на вътрешната водопроводна мрежа, следва да бъде предадена за управление, респ. няма право да продължава да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК активи-публична общинска собственост, защото това следва да става единствено от ВиК оператори с обособена територия по смисъла на §34 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. Предвид собствеността на дружеството/дълбок сондаж и помпена станция със земята върху която е изграден, напорния водопровод и довеждащите водопроводи до населените места и съоръженията по тях/ в тази връзка ответното дружество може единствено да продължи да доставя вода на Водоснабдяване-Разград ЕООД, като вече не обслужда директно потребителите на населените места. КЕВР ще може да регулира цената на ВиК услуга по смисъла на чл.12 ал.2 ЗРВКУ, като тази хипотеза ще е валидна само в случай, ако Асоциацията на ВиК и Водоснабдяване – Дунав ЕООД гр.Разград, биха желали да получават водни количества за селата *** и *** от активите на ответното дружество. В случай, че е налице присъединяване на вътрешните мрежи на двете населени места към публичната водоснабдителна мрежа, тогава КЕВР няма нормативно основание да разглежда и одобрява бизнес план за развитието и дейност на ответника като ВиК оператор. За това е необходимо се постигне разбирателство и споразумение за бъдещите действия по водоснабдяването на селата между ответника от една страна и Асоциацията на ВиК и Водоснабдяване-Дунав ЕОД гр.Разград. Съответно Община Разград с писмо от 14.07.2015г. е уведомила ответното дружество на запитването му, че въпросите свързани с преминаването на управлението на публичните активи в селата *** и *** към АВиК за обособена територия на Водоснабдяване-Дянав ЕООД гр.Разград, все още не са уточнени. Предвид честите аварии и недостатъчното налягане на водата до потребителите жителите на селото са депозирали множество жалби до ответника, община, прокуратура, МРРБ, Басейнова дирекция „Дунавски район“, Министерство на околната среда и водите. Ответникът е отправил искане до Община Разград за извършване на планови ремонти и реконструкции-подмяна на част от ВиК мрежата през 2017г., но общината като собственик е дала разрешение единствено за извършването на аварийни ремонти. Според писмо на КЕВР от 11.07.2022г. - до момента в комисията не е постъпвала информация за предприети действия от компетентните органи Община Разград, Асоциацията на ВИК-Разград и МРРБ относно преминаване на управлението на публичните ВиК активи на територията на с.*** и с.*** от страна на публичните собстевници и предаването на тяхното стопанисване, експлоатация и поддръжка от страна на Водоснабдяване-Дунав ЕООД гр.Разград по силата на сключения договор по реда на ЗВ между ВиК оператора и асоциацията на ВиК. От писмо от 19.01.2023г. на Община-Разград е видно, че водопроводната мрежа на с.*** все още не е приета както, че след справка в архивите, не са открити писма адресирани до ответното дружество за предаване на активите-публична общинска собственост. А причината за това е неуточняването, кои точно елементи са нейна собственост и кои на Водоснабдяване-с.