Решение № 4916 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4916 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. И.А при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100513458 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. А. П. срещу решение от 29.09.2025 г. по гр.д. №28823/2025 г. на Софийския районен съд, 125 състав, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „УниКредит Булбанк“ АД на основание чл.422 ГПК вр. чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.240 ал.2 ЗЗД сумата от 1583,72 лв., представляваща главница по договор за банков кредит по програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията

Ковид

–

19

№671/0000/Р00000000636451/02.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 100,13 лв., представляваща мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г., за които суми по гр.д. №62795/2024 г. от СРС, 125 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Излага, че по делото не е доказано наличието на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, както и че клаузата, позволяваща на банката да обяви предсрочна изискуемост, е неравноправна. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са оставени без разглеждане предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми, имащо характер на 1 определение, поради което е влязло в сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Производството пред СРС, 125 състав, е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу А. А. П., с която са предявени обективно съединени главни установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 1583,72 лв., представляваща дължима главница по договор за банков кредит по програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията Ковид – 19 №671/0000/Р00000000636451/02.04.2021 г, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК до изплащане на вземането, и сумата от 100,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода 23.10.2023 г. 15.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. №62795/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, и евентуални осъдителни искове чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД за същите суми, ако бъдат отхвърлени установителните такива поради липса на осъществена предпоставка, обуславяща настъпването и действието на обявената предсрочна изискуемост, исковата молба да се счита за валидно волеизявление, че считано от 22.05.2024 г. задълженията по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените установителни искове. Оспорва сочената от ищеца дата на настъпилата предсрочна изискуемост, като твърди, че не е надлежно уведомена, както и че клаузата, позволяваща на банката да обяви предсрочна изискуемост, е неравноправна. Признава предявените осъдителни искове.

По делото не е спорно и е обявено безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били във валидна облигационна връзка по сочения договор за кредит, както и че към 22.05.2024 г. ответникът не е заплатила общ остатък от 1583,72 лв. - главница, както и че изпратеното от кредитора на 16.02.2024 г. уведомление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е било връчено от ЧСИ при условията на чл.47 ал.5 ГПК.

В разпоредбите на чл.25 - чл.28 на договора са предвидени хипотезите, при които кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.25, кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неплащане на която и да е вноска, а съгласно чл.26 от договора, кредиторът обявява част или пълния размер на вземанията си за предсрочно изискуеми и уведомява кредитополучателя за пристъпване към принудително изпълнение на вземанията си по реда, установен в договора и закона, на адресите за кореспонденция, избрани и посочени от него в искането за предоставяне на кредит или в договора или приложенията към него. Чл.28 предвижда, че банката обявява част или целия 2 кредит за предсрочно изискуем и пристъпва към принудително събиране на вземанията по него при настъпване на което и да е от следните основания: т.28.1. Забава за плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по договора и/или погасителен план на вноска в пълен договорен размер; т.28.2. Установяване на неистинска информация; т.28.3. Оттегляне на съгласието за директен дебит; т. 28.4. Неизпълнението на което и да е задължение по договора.

Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем произтича пряко и от закона – чл.60 ал.2 ЗКИ, поради което и дори и посочените по-горе клаузи от договора да са неравноправни, а като такива и нищожни, то за банката е налице законовото право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Както е възприето в т.18 ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Съдът, разглеждащ установителния иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Ако в исковото производство по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК бъде установено, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК при постановяване на крайния акт по делото съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. решение №10/25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г., ІІ ТО, решение №60048/20.08.2021 г. по т.д. №2122/2020 г., І ТО и др./. Ето защо, а и предвид направеното от ответника признание, правилно първоинстанционният съд е достигнал до крайния извод за настъпила предсрочна изискуемост.

Поради изложените съображения и поради съвпадение крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №17442 от 29.09.2025 г., постановено по гр.д.

№28823/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, в обжалваната му част.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4