Решение № 36 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело № 20231200900231 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Българското национално радио, гр.София, ПК 1040, бул.“Драган Цанков“№4, против „Динат строй“ ООД, ЕИК 101634161, седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, ПК 2700, ул.“Чакалица“№2, вх.В, ет.1.

Сочи се от ищеца в първоначалната и поправена искова молба, че с ответника надлежно са сключили договор №92-47/27.11.19г с предмет „Авариен ремонт на сградата на БНР за Лентохранилище „Боровец“. Общата цена на договора е 322 911,53лв с ДДС, срещу която ответното дружество се е задължило да извърши авариен ремонт на сградата за Лентохранилище „Боровец“, при подробно уговорените условия. Твърди се, че ищеца е превел авансово посочените суми в съответствие с постигнатите договорености, но ответникът не е изпълнил задълженията си съгласно договора, техническата спецификация и ценовото предложение на възложителя, за което подробно се обосновава. Поради това ищецът предприел описаните действия по развалянето на договора, с което преустановил неправомерното поведение на изпълнителя, изразяващи се в неизпълнение на поетите договорни задължения в определения от кредитора достатъчен срок. Счита ответника за неизправна страна по договора, което нарушава основен принцип в правото - забраната да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

1

Твърди се от ищеца, че съгласно чл.20, ал.1 от горния договор при забава за завършване и предаване работите по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% от общата цена на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от същата сума общо.

Поддържа се, че с решение №138/27.10.23г по т.д.№239/22г на БлОС ответното дружество е осъдено да заплати на възложителя сумата от 198 255,76лв, авансово платени по договора, като се отхвърля иска за сумата от 53 818,58лв, представляваща неустойка по чл.20, ал. 1 от договора.

Предвид горното ищецът иска осъждането на ответника да заплати сумата от 53 818,58лв, представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на горния договор, ведно с разноските по делото. Правят се доказателствени искания.

В първоначалния си отговор, ответникът счита иска за недопустим, за което подробно се обосновава. Оспорва предявената искова претенция и като неоснователна, понеже в договора липсвало неустоечна клауза за пълно неизпълнение. Доколко е налице такъв иск, то същият е отхвърлен с влязло в сила решение по т.д.№239/22г по описа на БлОС. Освен това, развалянето на договора е предмет на цитирания висящ съдебен спор. Алтернативно развива доводи за неоснователност и на иска по чл.79 ЗЗД, тъй като развалянето на договора в разглеждания случай има обратно действие и заличава с обратна сила всички породени от него права и задължения. То създава за всяка от страните задължение за връщане на престациите, поради отпадане. Поради това счита, че развалящият не може да иска обезщетение на вредите от неизпълнението им, тъй като претенцията за заплащането им е съвместима само с договорната отговорност за неизпълнение по чл.79 ЗЗД.

В тази връзка ответникът изразява готовността си да изпълни задълженията по договора, за което подробно се обосновава. Тази му позиция произтича от тезата на ищеца, който след като претендира обезщетение по чл.79 ЗЗД, очевидно не счита договора за развален.

Освен това, ответникът прави възражение за погасяването по давност на ищцовите претенции. Претендира разноските по делото.

В допълнителната искова молба ищецът потвърждава тезата за неизправността на изпълнителя относно поетите задължения по договора и за своята изправност, заради което законосъобразно е упражнил потестативното 2 право да го развали, за което подробно се обосновава. В тази връзка потвърждава претенцията си за заплащане на обезщетение за пълно неизпълнение от ответника. Намира за неоснователни ответните възражения за погасяване по давност на предявения иск. Тъй като договора е развален на 04.01.21г, а исковата молба е предявена на 06.12.23г и 5- годишния срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл.

В допълнителния отговор ответникът по същество подържа доводите за недопустимост на предявения иск, респ. за неговата неоснователност, по подробно изложените съображения. Поддържа и заявеното си възражение за погасяването по давност на исковата претенция.

Съдът, след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото се установява, че между страните е сключен №92-47/27.11.19г с предмет „Авариен ремонт на сградата на БНР за Лентохранилище „Боровец“. С него БНР е възложило на изпълнителя „Динатстрой“ ООД да извърши авариен ремонт на сградата за Лентохранилище „Боровец“, при подробно уговорените условия, при обща цена на договора в размер на 322 911,53лв с ДДС (чл.14, ал.1 от договора).

Според чл.2, ал.1 срокът за изпълнение е 21 календарни дни и тече от датата на получаване от изпълнителя на писмено уведомление от възложителя (възлагателно писмо) за започване на строително-ремонтните дейности, като срокът включва извършването на всички СМР, вкл. предаването и приемането им по реда, предвиден в договора. В чл.2, ал.3 е предвидено, че срокът спира да тече при спиране на строителството по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, за което писмено се уведомява възложителят, като срокът за изпълнение се подновява при отпадане на причините за спиране чрез писмено уведомление до възложителя. Предвидено е също така, че сроковете за изпълнение могат да бъдат удължени и с броя на взаимно установените с двустранен протокол дни с неблагоприятни климатични условия за изпълнение на съответните видове строителни работи, както и при спиране на строителството вследствие на непреодолима сила (вж.чл.2, ал.6 и 7 от договора). Според чл.8, ал.1 от договора за извършване на СМР възложителят е длъжен да осигури достъп до мястото, на което ще се извърши 3 строителството.

Страните са постигнали съгласие при забава за завършване и предаване работите по договора, изпълнителят да плати неустойка в размер на 0,1% от общата цена на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от същата сума общо (чл.20, ал.1 от договора).

При виновно некачествено извършване на СМР, освен задължението за отстраняване на дефектите и другите възможности, предвидени в чл.265 ЗЗД, изпълнителят дължи и неустойка в размер на 15% от стойността на некачествено извършените СМР (чл.20, ал.2 от договора).

Ако недостатъците, констатирани при приемането на СМР или в гаранционните срокове не бъдат отстранени в договорения срок, или ако такъв липсва – в един разумен срок, посочен от възложителя, изпълнителят дължи неустойка в удвоен размер на разноските, направени от възложителя за отстраняване на недостатъците (чл.20, ал.3 от договора).

С писмо от 15.06.2020г генералният директор на БНР е уведомил изпълнителя, че поради обявената извънредна епидемична обстановка е издадена заповед за забрана достъпа до Лентохранилище „Боровец“ на външни лица, като е посочено, че изпълнителят ще бъде информиран допълнително относно започване на строителните работи. Според представените заповеди достъпът до процесния обект е бил забранен за външни лица за периода март 2020г-май 2021г.

С покана от 02.11.2020г възложителя е поканил изпълнителя в двудневен срок да се яви за подписване на протокол за възобновяване на ремонтните дейности. Поканата е връчена на изпълнителя на 06.11.2020г.

С нотариална покана рег.№3814/08.12.2020г, връчена на ответника на 04.01.2021г, ищецът е посочил, че предвид липсата на писмено уведомяване от ответника за наличието на обективни причини за спиране на изпълнението на СМР дружеството е в неизпълнение на задълженията си по договора. Ето защо и същият на основание чл.21, ал.4 се разваля от датата на получаване на поканата, поради неизпълнение на възложените СМР в срока по чл.2, ал.1, изтекъл на 23.11.2020г.

С решение №138/27.10.23г по т.д.№239/22г на БлОС ответното дружество е осъдено да заплати на възложителя сумата от 198 255,76лв, авансово платени по договора суми, като е отхвърлен иска за сумата от 53 818,58лв, 4 представляваща неустойка по чл.20, ал. 1 от договора. Служебно известно на настоящия състав е, че въпросното решение е обжалвано единствено в осъдителната част, не и в отхвърлителната, поради което последната е влязло в законна сила.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с пр. осн. чл.92 ЗЗД е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Анализа на първоначалната искова молба, поправената, а също и допълнителните такива, сочат на предявен иск за неустойка за пълно неизпълнение от ответното дружество на сочените задължения по сключения между страните договор. Тези изводи се обосновават от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, противоречието между които е отстранено в нужната степен след разпореждане №215/21.03.25г. Същевременно, от материалите по делото се установява, че предмет на разглеждане в рамките на гр.д.№239/22г по описа на БлОС е била претенция за неустойка за забавено изпълнение, не за пълно неизпълнение, каквото се поддържа по настоящото дело. При това положение липсва поддърджаното от ответника пълно тъждество между предявения иск по въпросното гр.д.№239/22г и иска по настоящото т.д.№231/23г по описа на БлОС, поради което и доводите за недопустимост и прекратяване на делото на осн. чл.126, ал.1 ГПК, са неоснователни. В случая се касае за неустойки за две различни форми на неизпълнение.

Не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото до решаване на спора по т.д.№239/22г по описа на БлОС. В случая липсва изискуемата преюдициалност и няма пречка факта на развалянето на договора да се установява и в настоящия процес.

По съществото на предявения иск, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът има право на неустойка само и единствено тогава, когато е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена (вж. Р№123 от 17.11.2010 г. на ВКС по т.д. №698/2009 г., ІІ т.о.).

Съобразно указанията на САС, дадени в отменителното определение, в 5 процесния казус, съдът следва да разгледа по същество въпросът дали соченият от ищеца чл.20, ал.1 от процесния договор съдържа уговорка за неустойка за пълно неизпълнение (вж. Опр.№205/27.01.2025г на САС по ч.гр.д.№142/25г).

От материалите по делото безспорно се установи, че е налице прекратяване на процесния договор за обществена поръчка, поради виновно неизпълнение от ответната страна. Тези изводи следват от обстоятелството, че ответникът безрезултатно е поканен от ищеца да възобнови ремонтните дейности, като по делото не се установи, че считано от връчването на поканата, т.е. след 06.11.2020г ответникът да е обективно възпрепятстван да започне СМР на обекта.Поради това в полза на ищеца е породено правото да развали договора, което той надлежно е упражнил с нотариална покана с рег.

№3814/08.12.2020г, връчена на 04.01.2021г на ответника и договорът следва да се счита надлежно развален по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД.

Въпреки прекратяването на договора в случая не се дължи претендираната неустойка. Това е така, понеже не е уговорена за подържаната в исковата молба форма на неизпълнение. В чл.20, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие при забава за завършване и предаване работите по договора, изпълнителят да дължи неустойка в размер на 0,1% от общата цена на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от същата сума общо. Уговорено е също в чл.20, ал.2, че при виновно некачествено извършване на СМР, освен задължението за отстраняване на дефектите и другите възможности, предвидени в чл.265 ЗЗД, изпълнителят да дължи и неустойка в размер на 15% от стойността на некачествено извършените СМР.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb5a8895-a890-4763-86f1-b82973cafe98