Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 6960/2025
Вид
Решение № 174
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Александра Йорданова, Рафаела Стоилова Матева, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора С. Н. Р. и М. В. З. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606960 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.02.2025 г., постановена по НОХД № 8020/2023 г., по описа на СРС, НО, 21 с-в, съдът е признал подсъдимия С. Б. С. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че на 21.03.2020г. около 16:30 часа в гр. София, ул. ********, се заканил на С.К.К. с думите ********! Ще ви убия!”, като заканите били с убийство и биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им у С.К.К., както и за виновен в това, че на 21.03.2020г. около 16:30 часа в гр. София, ул. ********, се заканил на С.Р.Г. с думите „Ще те убия и ще те излежа! Ти цигански бой не си ял! Ще ви смажа всичките! Мен от бой не ме е страх и десет да дойдете тука, пак ще ви смачкам”, като заканите били с убийство и биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им у С.Р.Г. - престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК вр.чл.54 от НК, вр. чл. 23 НК му е наложил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 9 (девет) месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 (три) години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият С. Б. С., е осъден да заплати по сметка на СДВР сторените на ДП разноски за експертизи в размер на сумата от 312,00 лева и 220,00 лева - разноски за експертизи по сметка на Софийски районен съд, както и по 5,00 лева за служебно издаване на 1 изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, подадена от адв. В. С. – упълномощен защитник на подсъдимия С., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда, както и за явна несправедливост на наложеното с нея наказание. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за съставомерност на извършените от подсъдимия деяния, които изводи според защитата били формирани при неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се становище за обективна несъставомерност на извършеното, като се твърди, че инкриминираните изрази са били изречени по време на словесни пререкания между лицата, от разстояние и без придружаващи агресивни или заплашителни действия, което сочело, че същите не са от естество да възбудят у пострадалите основателен страх за осъществяването им. В тази насока се акцентира, че не са налице данни за промяна в поведението на пострадалите лица, като единствено св.

С.Г., който бил с предходна психическа обремененост, е възприел изразите като реално осъществима заплаха. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите му обвинения. Алтернативно се моли присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.

В разпоредително заседание от 06.11.2025г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С. поддържа изложените във въззивната жалба аргументи за неправилност на атакуваната присъда. Моли присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а в условията да евентуалност – да бъде намален размерът на наложеното му наказание.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, като моли същата да бъде потвърдена. Сочи, че повдигнатото спрямо подсъдимия С. обвинение се явява доказано по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства.

Подсъдимият С. Б. С., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично. Присъединява се към становището на упълномощения му защитник, а в предоставеното му право на последна дума моли да бъде взето правилно решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото 2 доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: показанията на свидетелите С.К. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК), С.Г. и Г.Г.; приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства - жалба на С.К. от 23.03.2020 г., жалба от В.М., писмо от кмета на район „Красна поляна“ към СО, писмо от Главния архитект на СО, писмо от Директора на дирекция „Общински строителен контрол“ към СО, както и от заключенията на двете съдебнопсихиатрични експертизи на вещото лице д-р К. по отношение на двамата пострадали С.К. и С.Г..

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият С. Б. С. е роден на ******** в гр. София, българин, българско гражданство, неосъждан, женен, с основно образование, работи като шофьор на такси, с адрес гр. София, ул. „********, ЕГН **********.

Свидетелката С.К. живеела в наследствена къща, с адрес в гр. София, ул.

„******** заедно с възрастната си майка, сина си свидетеля С.Г., съпругата му Г.Г. и малолетното им дете. В съседния имот – на ул. „******** живеели 3 семейството на Б.С.Д. и Е.Б.Д., в това число и сина им – подсъдимият С. Б. С..

В имота, обитаван от семейството на подсъдимия, имало изградени не по надлежния ред постройки, във връзка с които между двете семейства възниквали непрекъснати конфликти, които били причината свидетелят Г. да постави видеонаблюдение и СОТ в неговия имот. Именно заради незаконното строителство в имота на подсъдимия, св. К. подала жалба, въз основа на която била издадена Заповед № РД-30-314/28.09.2016г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на постройката. Заповедта била изпратена за изпълнение на Направление „Архитектура и градоустройство“ и включена в списъка със Заповеди по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община.

На 21.03.2020г. следобед (около 16:30 часа) свидетелят Г., заедно с майка си С.К., съпругата си Г.Г. и малолетното им дете, което към този момент било на около година и половина, се намирал в двора на обитавания от него имот. В това време, подсъдимият С. играел на топка със своето дете върху покрива на постройката, който се намирал в непосредствена близост до границата между двата имота и представлявал необезопасена бетонова плоча.

Поради липсата на парапети или друг вид ограждения, които да спрат преминаването на топката в двора на свидетеля Г. и нараняването на невръстното му дете или пък да предотвратят инцидент с неволно падане на детето на подсъдимия, свидетелят Г. решил да направи забележка на подсъдимия да преустанови действията си.

Поради трайно влошените отношения между съседите, отправената от Г. забележка силно ядосала подсъдимия С. и той се обърнал към свидетелката С.К. с думите: ********! Ще ви убия!“, а към свидетеля С.Г. отправил закани с репликите: „Ще те убия и ще те излежа! Ти цигански бой не си ял. Ще ви смажа всичките! Мен от бой не ме е страх и десет да дойдете тука пак ще ви смачкам!“. Бащата на подсъдимия крещял на свидетелката К., че синът й спи с мъже. Вследствие на възникналата ситуация Г. взел детето си и заедно със съпругата си се прибрали вкъщи, а подсъдимият поради силното си раздразнение от направената забележка излязъл на улицата и започнал да нанася удари с юмруци и ритници върху оградата на имота на своите съседи.

Предвид наличието на предходни конфликтни ситуации свидетелите К. и Г. изпитали основателен страх, че подсъдимият С. наистина ще осъществи заканите си, като за ситуацията К. подала жалба до кмета на район „Красна поляна“ към Столична община с копие до началника на 03 РУ на СДВР.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на свидетелката С.К. се установява, че при нея не се установяват анамнезни или клинични данни за наличие на психично заболяване тип „психоза“, нито клинична симптоматика за депресивно разстройство. Няма основание за обсъждане на дисхармоничност (личностово разстройство). Въз основа на споделеното от К. по време на 4 освидетелстването, вещото лице дава заключение, че при нея е възникнало интензивно страхово напрежение от отправените закани (предимно към сина й), което не е довело до дезорганизиране на психичните й ресурси. Според вещото лице свидетелката К. не е изпитала реален страх за здравето и живота си (витална застрашеност), съотносим с категорията „основателен страх“, а е изпитала страх повече за околните, предимно за своя син.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на свидетеля С.Г. се установява, че при него няма анамнезни или клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза, което да бъде приравнено към разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Не е установена патология на когнитивните му функции. Личностовата му структура се характеризира с акценти в посока на емоционална неустойчивост, които са в границите на широка норма и не достигат до степен на дисхармоничност. По данни на освидетелствания от 2018 г. той получава пристъпи с характер на панически атаки, проявяващи се със симптоми като сърцебиене, задушаване, повишаване на артериалното налягане и чувството, че „ще получи удар“. Проведено е медикаментозно лечение с антидепресант, за което са налице само анамнезни данни от самия освидетелстван, но не и медицинска документация, като по време на освидетелстването не е наблюдавана симптоматика на паническа криза.

Според вещото лице вследствие на отправените от подсъдимия закани Г. е изпитал интензивни негативни емоции на ужас и притеснение предимно от поведението на подсъдимия С. С., което е основание на вещото лицепсихиатър да приеме, че Г. е изпитал интензивен ситуативен страх по време на инкриминирания инцидент с последваща невротична симптоматика.