Решение № 85 от 10.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Костинброд, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. А.а при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.а Гражданско дело № 20231850100794 по описа за 2023 година

Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Производството е образувано по искова молба вх. № 4447 / 27.09.2023 г.

/ изпратена по подсъдност от СРС / подадена от Х. А. П., ЕГН ********** от гр. С. против П. на Р. Б., представлявана от Г. П. с адрес : гр. С. и СРС, Булстат : ***** с адрес : гр. С., цена на иска за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 / пет хиляди / лева, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба пред СРС – 13.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, с правно основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.

С исковата молба се твърди, че срещу ищеца - Х. А. П., Т. М. К., П. А.

П. и Д. Ю. В.ов е било образувано досъдебно производство / ДП / № 859 / 2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9477 / 2016 г. по описа на СРП. Същият сочи още, че с Постановление от 01.12.2016 г., предявено на 21.12.2016 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131 т.

12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е взета М. за Н. / МНО / - „П.“.

С Постановление от 27.02.2017 г., предявено на 02.03.2017 г. ищецът е 1 привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е потвърдена М. за Н. / МНО / - „П.“.

С Постановление от 02.06.2017 г., предявено на 19.06.2017 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4, т. 12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е потвърдена М. за Н. / МНО / - „П.“.

След което делото е внесено с обвинителен акт в СРС, където е било образувано НОХД № 20714 / 2017 г. по описа на СРС, 13 състав. След като три пъти съдът е отложил разпоредителното заседание на четвъртия път е върнал обвинителния акт на П. за доразследване и е прекратил производството.

С Постановление от 31.07.2018 г. обвинението срещу ищеца е за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, като е потвърдена М. за Н. / МНО / - „П.“.

С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 20.08.2018 г. на районен П. при СРП производството е прекратено частично спрямо обвиняемия Д. В.ов, а срещу другите е внесено с обвинителен акт, като на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК и е било образувано НОХД № 18764 / 2018 г. по описа на СРС, 13 състав, насрочено за 21.03.2019 г.

Ищецът твърди, че производството пред СРС е приключило с Присъда № 20022065 от 16.03.2022 г., с която съдът го признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като мотивите му били връчени на 12.10.2022 г. А той междувременно е депозирал въззивна жалба и е образувано ВНОХД № 479 / 2023 г. пред СГС, което е било насрочено за 06.03.2023 г., след което е отложено за 17.05.2023 г. и след това за 14.06.2023 г.

Ищецът твърди, че от датата на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – 21.12.2016 г. до датата на насрочване на първото по делото заседание пред въззивната инстанция – 06.03.2023 г. е изминал период от време – 5 години, 2 месеца и 16 дни.

В съдебната фаза пред първата инстанция делото е било многократно отлагано, като същото само веднъж е било отложено по вина на ищеца.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъдите П. на Р. Б., представлявана от Г. П. и СРС да му заплати 2 сумата от 5 000.00 / пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г.

/ подаване на ИМ / до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски по производството.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна - Г. П. с адрес : гр. С., чрез представител на РП – Костинброд депозира отговор по чл. 131 от ГПК, като оспорва иска и сочи, че периодът за който се е развила наказателното производство в досъдебната му фаза не може да се приеме, като неразумен, тъй като по делото са били привлечени като обвиняеми четири лица / заедно с ищеца /. Същият сочи още, че безспорно срокът за разследване по отношение на престъпление , извършено повече от едно лице е по – дълъг.

Сам по себе си факта, че по делото са привлечени към наказателна отговорност повече от едно лице – четири лица дава основание да се счита, че наказателното производство е с фактическа и правна сложност. Същият моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна СРС, чрез пълномощника Л. Н. – специалист „Правно обслужване“, депозира писмен отговор. Същият моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от упълномощеният му защитник адв. К. – САК, която поддържа исковата молба и излага подробно доводите си, като моли съдът да постанови решение, с което да уважи същият. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК /.

Ответникът Г. П. с адрес : гр. С. се представлява от П. при РП – Костинброд – П. И., който оспорва иска.

Ответникът СРС не изпраща представител, не е взел становище по така депозираната ИМ.

Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от П. И., който взема становище, че така предявения иск е неоснователен и недоказан.

Същият сочи, че при разглеждането и решаването на досъдебното 3 производство не са налице забавяния. Наказателното производство е решено в предвидения в закона срок и е приключило в разумен срок, тъй като са били повдигнати обвинения на четири лица.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

От приложеното като доказателство към делото НОХД № 18764 / 2018 г., по описа на СРС, НО, 13 - състав и приложените към него ВНОХД № 479 / 2023 г. по описа на СГС, ВНЧД № 3161 / 2020 г., НОХД № 11973 / 2017 г. и ДП № 859 / 2016 г. по описа на 09 РУ - СДВР е установено, че на ищеца Х. П. му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е потвърдена М. за Н. / МНО / - „П.“.

С допълнителна молба вх. № 191467 / 04.07.2023 г. приложена по гр. д. № 32685 / 2023 г. на СРС ищецът уточнява, че в конкретния случай производството е висящо, но тъй като му се нарушава правото на защита същият е подал директно пред съда иск по ЗОДОВ / няма процедура по глава трета „а“ от ЗСВ /.

Съдът констатира, че ДП № № 859 / 2016 г. по описа на 09 РУ – СДВР започва на 19.04.2016 г. и е приключило на 10.08.2018 г. със заключително мнение за предаване на съд. Същото съдържа 2 тома, но по същото са привлечени като обвиняеми четири лица заедно с ищеца, поради което наказателното производство е с фактическа и правна сложност. Видно е от събраните доказателства, че с Постановление от 07.03.2017 г. / том 2, л. 112 от ДП / на ищеца Х. П. е предявено обвинението, но след това с Постановление от 03.05.2017 г. на П. от СРП са дадени допълнителни указания на разследващия и ДП е продължило. С Постановление за привличане на обвиняем от 31.07.2018 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 131 ал.1 т.

12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК.

Също така видно от материалите по ДП на обвиняемият Х. А. П., ЕГН ********** е взета най – леката М. за Н. „П.“, която не му е попречила заедно със семейството си да отиде и да работи в Германия / по данни на неговата съпруга – С.. Ц. П.а – л. 58 от делото /. А от приложената по делото справка 4

Гранична полиция рег. № 328200 – 19589 / 08.08.2024 г. / л. 76 / се установява, че ищецът на 21.08.2021 г. е излязъл от Р Б. и на 30.04.2024 г. е влязъл в страната, като през различните периоди е влизал и излизал от страната.

От събраните по делото доказателства е видно, че по ДП № № 859 / 2016 г. по описа на 09 РУ – СДВР са извършени много процесуални следствени действия : разпит на С.етели, назначаване на съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдебно медицинска експертиза, протокол за разпознаване на лица и предмети и др.

С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 20.08.2018 г. на районен П. при СРП производството е прекратено частично спрямо обвиняемия Д. В.ов, а срещу другите е внесено с обвинителен акт.

След като ДП е приключило е внесен обвинителен акт пред СРС и е било образувано НОХД № 20714 / 2017 г. по описа на СРС, 13 състав. След като три пъти съдът е отложил разпоредителното заседание на четвъртия път – от съдебно заседание на 13.07.2018 г. е върнал обвинителния акт на П. за отстраняване на съществените процесуални нарушения посочени изчерпателно в определението на съда / л. 87 от делото /.

След което на 05.11.2018 г. е внесен нов обвинителен акт за трима подсъдими - П. А. П., Т. М. К. и Х. А. П., с който са отстранени нередовностите и е било образувано НОХД №18764 / 2018 г. по описа на СРС, 13 състав, което приключва с присъда от 16.03.2022 г., като мотивите на ищеца са били връчени на 12.10.2022 г. / извън двумесечния срок за изготвянето им. /.

След подадени жалби от подсъдимите е било образувано ВНОХД № 479 / 2023 г. по описа на СГС на 25.01.2023 г., което е приключило с Присъда № 31 / 06.03.2024 г. Но в съдебно заседание на 20.10.2023 г. съдът е прекратил производството спрямо ищеца / л. 137 / на основание чл. 317 вр. чл. 289 ал.1, вр. чл. 24 ал.1 т. 3 от НПК / поради изтекла давност /.

Съдът кредитира показанията на С.етелите Н. И. В.а и Ц. С. П.а, от които се установява, че ищецът е бил депресиран, изнервен, заради продължилото дело, близо осем години. същото така С.. В.а сочи, че са искали да го отстранят от работа, тъй като присъствал на делата и не е ходил на работа. Но от показанията на съпругата му се установява, че ищецът е живял в Германия.

5

От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска и съдебно – психологическа експертиза / л. 156 – 166 / се установява, че след повдигане на обвинение спрямо ищеца и продължително водене на делото седем години, при същия е била налице протрахирана стресова реакция, където след загуби в социален и личен план / загубата на работата, здравословен проблем с дъщерята, опасност от загуба на семейство / предизвикват травматичен стрес.

Тези преживявания са довели до поведение на постоянно избягване на хора, чувство за разединеност и др. Описаното състояние по – горе е довело до поява на тревожност, депресия, обостряне на хронични страдания, свръхмерна фикдация върху травмата, социална дисфункция, социални страхове са нарушили качеството му на живот. Ефектът е както личен, така и социален и финансов.

Обостря се хроничното му страдание – хипертония, но не може вещите лица да приемат връзка с получения епилепттоформен припадък / тъй като в епикризата изрично е подчертано, че припадъкът е получен след удар в главата, т.е. има травматична генеза, а не е свързан с психотравменото изживяване.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

Между страните няма спор относно правно-релевантните факти по делото, а те се установяват и от приложените по делото доказателства: НОХД № 18764 / 2018 г., по описа на СРС, НО, 13 - състав и приложените към него ВНОХД № 479 / 2023 г. по описа на СГС, ВНЧД № 3161 / 2020 г., НОХД № 11973 / 2017 г. и ДП № 859 / 2016 г. по описа на 09 РУ - СДВР и събраните по настоящото дело гласни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.