Решение № 165 от 03.05.2019, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 03.05.2019 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На първи април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Петя Василева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1253 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „К.И.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес управление:***, със законен представител управителя М.Г.А., чрез пълномощника адв. Р.Д. против

М.А.Т., с ЕГН: **********,***.

В исковата молба се твърди, че „К.И.” ООД с ЕИК ****, е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.3 от Закона за кредитните институции. Дружеството притежавало удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и удостоверение № 360363 за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни.

Твърди се, че основната дейност на „К.И.“ ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно заглавие Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

Твърди се, че ответникът М.А.Т., кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от „К.И.“ ООД при условията на дружеството, кредит в размер на 500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И.” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра”№ ****/13.12.2017 г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от М.А.Т. лична карта.

С исковата молба е представен договора сключен между страните в писмен вид, като се твърди, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Твърди се, че съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, а преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на „К.И.“ ООД, съгласяването му с условията на дружеството, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи.

Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и постановеното решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр. д. № 868/ 2012 г.

Съгласно формата за кандидатстване М.А.Т. имал възможност избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване той избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И.“ ООД с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.

„К.И.“

ООД имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити с „****“ ООД, peг. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „****” ООД в качеството на дружество - гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1, ап.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка на дружеството-гарант сумата, представляваща таксата „Гарант” от кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството-гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „К.И.“ ООД, поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а последният поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”.

Общият размер на задължението – 1016.65 лв. било платимо ведно с главницата на десет равни месечни вноски със следните падежи: 13.01.2018 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г., 13.04.2018 г., 13.05.2018 г., 13.06.2018 г., 13.07.2018 г., 13.08.2018 г., 13.09.2018 г., 13.10.2018 г.

Към дата 15.05.2018 г. кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 13.01.2018 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г., 13.04.2018 г.,

13.05.2018 г. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но М.А.Т. не извършил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Съгласно чл.86 ЗЗД М.А.Т. дължал на „К.И.“ ООД и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 6.20 лв.

Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант“ и разноски.

С исковата молба е представено извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен имейл – електронно съобщение до ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 14.05.2018 г. дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат за получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на Договора.

Ищцовото дружество потърсило начин да защити интересите си, като на 21.05.2018 г. подало на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Било образувано ч. гр. дело 748/2018 г. по описа на РС Карлово и издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК. Съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу длъжника. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 748/2018 г. по описа на РС Карлово:

- сумата от 500.00 лв.

(петстотин лева), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****/13.12.2017 г.;

- сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 13.12.2017 г. до 15.05.2018 г.;

- сумата от 366.65 лв.

(триста шестдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща договорна такса „Гарант“, дължима за периода от 13.12.2017 г. до 15.05.2018 г.;

- сумата от 6.20 лв. (шест лева и двадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 14.01.2018 г. до 15.05.2018 г.;

- законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по пощата – 17.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Р.Г. оспорва иска. Счита, че същият, макар и допустим, бил неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 748/2018 г. на РС

Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 17.05.2018 г. е била издадена Заповед № 398/22.05.2018 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща главница; сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 13.12.2017 г. до 15.05.2018 г.; сумата от 366.65 лв. (триста шестдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща договорна такса „Гарант“, дължима за периода от 13.12.2017 г. до 15.05.2018 г.; сумата от 6.20 лв. (шест лева и двадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 14.01.2018 г. до 15.05.2018 г.; законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по пощата – 17.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – разноски по делото за внесена държавна такса и сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ № **** сключен на 13.12.2017 г. между „К.и.“ ООД (кредитор) и М.А.Т. (кредитополучател).

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Страните не спорят, а и от представения по делото в писмен и в електронен вариант договор за кредит „Екстра“ № ****/13.12.2017 г. се установява, че между „К.и.“ ООД в качеството му на кредитодател, от една страна и ответника М.А.Т. в качеството му на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя на потребителски кредит в размер на 500 лева посредством средствата за комуникация от разстояние между страните.

Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb593774-ae95-483a-98d0-c0bc57539f58