Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 27.06.2017, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2661/2016
Вид
Решение № 484
Подписан
27.06.2017
В сила
18.07.2017
Състав
ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА РАЛИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27.06.2017 г. Град Пазарджик

В И

М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав

На четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

Секретар:Росица

Димитрова

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №2661 по описа за 2016 година.

Предявен е иск за промяна на родителски права с правно основание чл.59 ал.9 от СК и за режим на лични отношения, както и по чл.143 ал.2 от СК и присъединен иск по чл.150 от СК.

В подадената искова молба от Н.С.С., ЕГН **********,*** срещу Д.В.З., ЕГН ********** ***, се излагат обстоятелства, че по силата на постигнато между страните споразумение по гр.д.№4335/2013г. родителските права върху роденото от фактическата им връзка малолетно дете – Ю.

Н. С. ЕГН **********,били предоставени на ответницата,като на бащата,бил определен режим на лични контакти,както и бил осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 100 лева. Ищецът твърди, че детето било при майка си до месец юли 2014г., след което,майката била довела детето при ищеца в режима,определен му от съда,оставила детето и повече не се обърнала да го потърси.Ищецът твърди, че когато усетил,че на детето му ставало мъчно за майка му,неговата майка /баба на детето/ го водила при ответницата. Майката на ищеца няколко пъти била правила опити да накара ответницата да вземе детето при себе си,но тя винаги отказвала.Свижданията на детето с ответницата продължавали не повече от 15-20 минути и ответницата казвала на майката на ищеца да си я вземала и да си я води къщи.Ищецът твърди, че за близо три години ответницата никога не била проявила интерес към детето,или инициатива да го види или вземе при себе си,не му била купила нито дрешка,нито обувки,не била купила един подарък за рожден ден или имен ден,за Нова година.Не била се обаждала по телефона,за да се поинтересува детето как е здравословно.Всички грижи по отглеждане и възпитание на детето се полагали от ищеца и неговата майка.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение, с което да измени решение

№268/02.04.2014г. по гр.д.№4335/2013г. по описа на ПРС,като предостави родителските права върху малолетното дете Ю. Н. С. в момента на 9 години, за упражняване на ищеца, като съдът определи подходящ режим на лични контакти на майката с детето и осъди ответницата да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лева,считано една година назад от подаването на исковата молба,както и за в бъдеще.

Местоживеенето на детето да бъде при бащата на адрес гр.Пазарджик *** ет.4 ап.20.

В едномесечният срок за отговор ответницата е депозирала писмен отговор като е заявила, че оспорва изцяло фактическите твърдения на ответника с изключение на факта, че с него били родители на детето Ю. Н. С. – 10 годишна, родена на ***г., и че с решение №268/02.04.2014г. по описа на PC Пазарджик родителските права по отношение на детето са били предоставени на нея, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето и бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.Не отговаряло на истината твърденията на ищеца в исковата молба, “че била завела при ответника детето си в режима, определен от съда, оставила го и повече не се била обърнала да го потърси, нито пък, че бабата на детето по бащина линия правила опити да я накара да вземе детето при себе си, и тя била отказвала, а свижданията с детето й продължавали не повече от 15-20 минути и била казвала на бабата да си взема детето и да си го води в къщи“. Не отговаряло на истината и твърденията, че „от три години не била проявявала интерес към детето или инициатива да го види или взема при себе си“, че не била му купувала, нито дрешки, нито обувки, нито подаръци, че не се била обаждала по телефона, за да се поинтересува как е детето здравословно.Оспорва истинността на всички твърдения на ищеца, че се била дезинтересирала от детето си Ю. Н. С. и че не го искала да живее при нея. Напротив, истината била следната:Ответницата твърди, че през месец юли 2014г. се открила възможност да започне работа в един магазин за хранителни стоки и перилни препарати. Била дълго време безработна и не можела да изпусне открилата се възможност, още повече отговаряла за издръжката на двете си деца – Ю. Н. С. и А. Р. П., родена на ***г..Ответницата твърди, че било времето на лятната ваканция и съвпаднало с режима на лични контакти на децата с бащите им.

Бащата на голямата й дъщеря Ромен я взел при себе си, така постъпил и бащата на Юлия - ищецът по делото.За съжаление, след няколко дни ищецът й се обадил по телефона и, и се развикал със заканителен тон да забрави за детето, че повече нямала да го види и да не го търсела повече, за да не се разправя с него.Ответницата твърди,че се била уплашила, защото познавала нрава на ответника.По време на съвместното им съжителство от 2006 година до лятото на 2013година била псувана и бита от него, дори пред децата.

Не разполагала с пари, за да търси отново помощ от адвокат,тъй като скоро било приключило делото за родителски права по отношение на детето им и през същия период - лятото на 2014г. се била преместила да живее в дома на съжителя й Д. З. в село Дебръщица и останала отново без работа. Детето Юлия започнала трети клас в ОУ"Любен Каравелов" Пазарджик,а ищецът продължавал да й забранява да се вижда с него. Не позволявал контакт и със сестричката й Анджелина, с която били много близки. Бабата по бащина линия - Юлия, на която е кръстено детето, се свързала с нея по телефона и започнала да й внушава, че детето не искало да чуе за нея и да я вижда и затова не трябвало да я търси. По искане на бабата предала дрехи и принадлежности на Юлия. Ответницата помолила бабата да й уреди срещи с детето и да се чуват по телефона.Твърди,че била ходила да търси детето в дома на ищеца, но никой не й отварял вратата. Спрели да й вдигат и телефона. Не можела да осъществява контакт с детето си и много страдала. След като успяла да осъществи среща с детето в училището, в което учило - през голямото междучасие и двете плакали от радост. От детето научила, че му било говорено, че била заминала да живее в Испания и не искала да го вижда.

Уговорили се да се виждат пак в училището и да си говорят тайно по телефонния апарат на дядо й Стоян, който често го оставял на масата без наблюдение.

Започнала да дава пари на детето си, което казвало, че не искало да ги даде на баща си и баба си, защото ищецът щял да ги похарчи за пиене.При следващото телефонно обаждане на баба Юлия ответницата й казала настоятелно, че искала детето за Коледните и Новогодишните празници на 2014г./2015г., а бабата настоявала да обещае, че ще върне детето. Ответницата твърди,че взела Юлия за една седмица и прекарали много щастливо в с.Дебръщица, всички обичали Юлия - ответницата, сестра й Анджелина, съжителя й Димитър, баба й и дядо й по майчина линия.През времето на престоя у тях детето

Юлия не се напикало и мислела, че този проблем от страховете на детето бил преодолян.Върнала детето, както била обещала, защото то трябвало да ходи на училище в гр. Пазарджик, а към този момент не можела да осигури ежедневен превоз от село Дебръщица до гр. Пазарджик,също така се страхувала от насилие върху нея от страна на ищеца.През следващите няколко месеца контактите с детето й продължили да бъдат предимно тайни. Ходела в училището, прегръщала детето и го успокоявала, давала му и пари.Ответницата твърди,че дълго време

Юлия се страхувала да говори за случващото се в дома на баща й, но когато проговорила през сълзи й разказала, че баба й, и баща й я биели без причина, че трябвало да стои единствено в една стая и да не се разкарва в други помещения на апартамента. Най-трудно ставало когато бащата бил пиян, защото тогава предимно я биел,а той пиел почти всеки ден. Детето страдало много, защото му било забранявано да споменава за ответницата, т.к. ако продължавало да иска да я види, баща му и баба му щели да вкарат ответницата в затвора - нея и нейните родители. Детето било повярвало в тези приказки и било много уплашено. Тогава ответницата научила, че от страх Юлия продължавала да се изпуска нощем в леглото.Ответницата решила, че трябва да върне детето при себе си въпреки страха, който изпитвала от ищеца.На 14.04.2016г. ответницата родила дъщеря си Теодора Димитрова Златанова.

При разходка на бебето и другата й дъщеря Анджелина през лятото на 2016г. срещнали Юлия и баба й на улицата. Юлия се затичала отдалече и се гушнала в ответницата и сестра си Анджелина и се запознала с малката си сестричка Теодора. Било лятната ваканция и били затруднени във виждането си. Ответницата убедила баба й Юлия да се видят отново с детето, като я помолила да го доведе до дома й, т.к. кърмила и щяло да й бъде трудно с малкото бебе. Тя се съгласила и казала, че си има някаква работа през тези дни.Било 5 август 2016г. Юлия отишла в дома на ответницата и отказала да се върне при баща си. Плачела на глас и казала, че няма да се върне в онзи апартамент. Успокоявала я ответницата, че много я обичала и винаги ще бъде до нея, но детето било много уплашено от евентуално връщане и дори се напикало от напрежение.Бабата Юлия потърсила детето на 10.08.2016г.. Тя нямала телефонен номер и връзката и с нея била еднопосочна - когато тя се обадела от телефонна кабинка. Ответницата не смеела да се изправи пред дома на ищеца и да му заяви, че детето си оставало при нея, където му е мястото. Казала на баба му Юлия и я поканила да се види с детето и заедно да го успокоят.Ответницата твърди, че ищецът бил потърсил Юлия едва през месец септември,преди започване на учебната година.Детето не искало да се види с него, скрило се и се напикало от притеснение.Същият бил довел полицаи които ответницата поканила за да се уверят, че детето е много разстроено и уплашено и не могат да го изведат насила навън.Оттогава бащата не бил търсил детето нито в дома й, нито в училището.Ответницата твърди, че понастоящем живеели като едно голямо и щастливо семейство с трите си дъщери и с мъжа, с когото живеела на семейни начала – Димитър Златанов.Същият се грижел за Юлия и Анджелина като за свои деца, разбирали се.Детето Юлия се привързало към Димитър поради грижовното му и внимателно отношение към нея.Емоционалната връзка между двете й дъщери Юлия и Анджелина била много силна, а двете обожавали Теодора, която била много усмихнато и слънчево бебе.Всички много обичали Юлия и тя също ги обичала. Юлия била записана като ученичка в ІV клас на ОУ“Любен Каравелов“ Пазарджик, като показвала много добър успех в училище и имала изградени много приятелства.В същото училище учела и сестричката й Анджелина в VІ клас, която също много и помагала в овладяването на учебния материал, като и ответницата помагала.Съпругът й работел и ги издържал.Същата получавала майчинство и детски добавки.Бащата на Анджелина бил отговорен родител и ежемесечно заплащал издръжка на детето си.За отглеждането на децата си ответницата разчитала и на финансовата помощ на майка си, която работела в Испания и на помощта на баща си.За децата била създадена подходяща среда с всичко необходимо за отглеждането им и имали най важното – обич.Ответницата твърди, че не била в състояние да заплаща месечна издръжка от 200 лв. тъй като отговаряла за издръжката на още две деца и за да се справяла разчитала на финансовата помощ на съжителя си и на родителите й.

Във връзка с изложеното се моли съдът да отхвърли като неоснователен предявения иск.

В депозираната искова молба по присъединеният иск по чл.150 от СК ищцата Д.В.З., ЕГН ********** твърди, че Н.С.С., е баща на малолетното им дете Ю. Н. С., родена на ***г., с ЕГН **********, понастоящем 9-годишна.Първоначалният размер на месечната издръжка на детето Ю. Н. С. бил определен с решение №268/02.04.2014г., постановено по гр.д.№4335/2013г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което бащата Н.С.С. бил осъден да заплаща на малолетното си дете чрез нея като негова майка месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 20.07.2013г. - датата на раздялата до датата на подаване на исковата молба в съда - 26.11.2013г. на основание чл.149 от СК, както и на основание чл.143, ал.2 от СК - месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 26.11.2013г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.Към момента на определяне на размера на издръжката на детето Юлия Николаева Стойнова същата била 7-годишна, а понастоящем, на 10 години. С оглед на порастването на детето разходите за покриване на нуждите му от храна, облекло, обувки, учебници и помагала, за извънкласна дейност, за участие в екскурзии и други организирани от училището мероприятия, нарастнали. През учебната 2016/2017г. Юлия щяла бъде ученичка в четвърти клас в ОУ „Любен Каравелов" гр.Пазарджик.Ищцата твърди, че имала задължение за издръжка и на другите й две дъщери – А. Р. П., родена на ***г., с ЕГН **********, 12 - годишна и за Т. Д. З., родена на ***г., с ЕГН **********