Решение № 5793 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5793 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

ДОРА З. И.А при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ДОРА З. И.А Въззивно гражданско дело № 20241100512896 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16476/03.09.2024 г., постановено по гр. д. № 11602/2023 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав по предявения от В. Ц. К. срещу срещу ТП на НОИ-София иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР вр. чл. 124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищцата има трудов стаж за работа на длъжност „заместник-главен счетоводител“ при ВТД „Хемус“ за периода 01.01.1979 г. - 15.10.1991 г.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът ТП на НОИСофия чрез гл. юрк. Н.И.М. го обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва се правилността на крайните изводи възприети от първоинстанционния съд, че ищцата е работила като „заместник-главен счетоводител“ във ВТД „Хемус“ за периода 01.01.1979 г. – 15.10.1991 г., с аргумент, че са базирани на косвени доказателства, като последващи документи от други работодатели и свидетелски показания, които противоречат на разпоредбите на чл. 6 ЗУТОССР. Сочи се, че законът изисква представяне на писмени доказателства, издадени от работодателя по време на трудовия стаж, като трудови договори, заповеди, трудови книжки и др., в която връзка своевременно била оспорена допустимостта на свидетелските показания, поради липса на валидни писмени доказателства.

Считат, че неправилно първоинстанционният съд приел като начало на писмено доказателство, обуславящо допустимостта на свидетелските 1 показания, представения от ищеца „известие от 30.09.1991г.“, тъй като същото не съдържало необходимите реквизити.

Счита, че приобщените в хода на производството доказателства не доказват категорично, че ищцата е работила във ВТД „Хемус“ през посочения период.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата В. Ц. К. чрез адв. М. Е.-Т., с който се посочва, че решението е правилно и законосъобразно.

Твърди, че от множеството писмени доказателства, както и приобщените гласни доказателствени средства, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че ищцата работила във ВТД „Хемус“ като заместник-главен счетоводител за периода 01.01.1979 г. – 15.10.1991 г.

Оспорват се твърденията на въззивника, че крайните изводи, възприети в първоинстанционното съдебно решение са формирани единствено при преценка на свидетелските показания, в която връзка посочва, че представените документи от „УниКредит Булбанк“ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД потвърждават трудовия стаж на ищцата и дават основание за извод, че тя е работила във ВТД „Хемус“ през исковия период. В обобщение посочва, че постановеното решение се основава на обективната и съвкупна оценка на всички представени доказателства, поради което моли за потвърждаването му.

Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди изложените доводи, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 325, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от В. К., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред за установяване по отношение на ТП на НОИ, че ищецата е работил по трудово правоотношение при работодател Външнотърговско дружество Хемус за периода 01.01.1979г. – 15.10.1991г.

Ищецът твърди, че за периода от 1979г. – 1991г. е работила във „външнотърговско дружество Хемус“ на длъжност „заместник-главен счетоводител“. Сочи, че за периода 19977 – 1986г., била налице промяна в наименованието на работодателя – във Външнотърговска организация „Хемус“, а за периода 1986г. – 1993г. – във Външнотърговско дружество „Хемус“. Сочи, че през 1993г., Външнотърговско дружество „Хемус“ било преименувано на „Хемус“ ЕАД, което, през 1997г. е приватизирано от дружеството „Хемус-97 Приват“ ООД, чиито предмет на дейност бил покупката на акции на „Хемус“ ЕАД при приватизацията му. Посочва, че понастоящем дружеството „Хемус-97 Приват“ ООД е ликвидирано, и е имало задължение при ликвидацията си, да предаде документите за съхранение в ТП на НОИ - гр. София.

Независимо от това си задължение, когато на 30.11.2022г. ищцата подала заявление за отпускане на пенсия, поради придобит осигурителен стаж и възраст за периода м.01.1979г. – до м.10.2022г., същата получила уведомително писмо, според което й е зачетен осигурителен стаж за 32г., 3м. и 20 дни, или не й достигал осигурителен стаж от 3г., 10м. и 10 дни.

2

Посочено е, че по искане за издаване на удостоверение за трудов/осигурителен стаж за периода м.01.1979г. – м.06.1992г. по данни от документите на „Външнотърговско предприятие – Хемус“ и Търговска банка „Хемус“, ответникът мотивирал отказа си с довод, в осигурителния архив не са предавани такива документи, а документацията на приватизационното дружество „Хемус 97 Приват“ ООД била предадена единствено за периода 01.05.2002г. – 06.10.2002г.

Посочва се, че от отбелязванията в трудовата й книжка и издадения от „Интернешенъл Асет Банк“ АД фиш за заплата се установявало, че трудовият й стаж към м.09.2022г. бил 42г., 09м. и 19 дни, поради което и със Заповед № 909/18.10.2022г., трудовото й правоотношение било прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С молба-уточнение от 09.04.2025г., ищцата е посочила, че адресът на работодателя й Външнотърговско дружество „Хемус“, е гр. София, ул. „Васил Левски“ № 7 /понастоящем – ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет. 3/. Посочва, че при постъпването си на работа, ищцата е полагала труд на адрес: гр. София, пл.

„Народно събрание“ № 3, а през 1986г. Валутният отдел на дружеството бил преместен на ул. „Г.С. Раковски“ № 135, където работила до 1990г. През 1991г., всички отдели на ВТД Хемус, били обединени на едно място – тогавашната ул. „Васил Левски“ № 7, ет. 3 //понастоящем – ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет. 3/, където работела до 16.09.1991г. Уточнява, че продължителността на работния й ден била 8ч. и за периода от 06.09.1979г. – 1987г. е заемала длъжност „счетоводител“, а от 1987г., длъжността „Главен счетоводител“. Сочи, че трудовото й възнаграждение е заплащано в брой, два пъти месечно – аванс и заплата, като при получаването му, всеки един служител се е разписвал във ведомостите за заплати.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника ТД – НАП гр. София, с който се оспорва така предявения иск с доводи за отсъствието на каквито и да било доказателства установяващи, че ищцата е полагала труд при Външнотърговско дружество „Хемус“ в претендирания период.

Приобщено е Разопореждане № 17 на Бюрото на Министерски съвет от 26.06.1986г., според което е дадено съгласие да се образува Външно-търговско дружество „Хемус“, да се прекрати Външнотърговска организаци „Хемус“ от момента на възникване на дружеството, а активите и пасивите на Външнотърговската организация „Хемус“ към момента на прекратяване на дейността й, както и другите права и задължение да се поемат от външнотърговско дружество с негово съгласие.

Представено е приложение 1 към т. 1 на Заповед РД 20 -09 на Министъра на търговията от 01.11.1992г., според която, Търговско дружество „Хемус“ АД, гр. София, поема всички активи и пасиви на Външнотърговско дружество „Хемус“ гр. София към 30.09.1992г. Представен е Протокол от ОС на „Хемус97 Приват“ ООД, с прието решение за упълномощаване на управителя на дружеството да продаде част или всички акции на „Хемус“ АД.

Представено е заявление /л. 142/, от което се извлича информация, че „Хемус – 97 – Приват“ ООД в качеството си на едноличен акционер, чрез управителя си, джиросал 100% от акциите на капитала на „Хемус“ АД на търговско дружество „Имкон – ООД“. Същите са били от своя страна джиросани на Димитър Атанасов Гуменов.

3

Със заповед, връчена на 08.06.1992 г., е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ТБ „Хемус“ АД на длъжността „счетоводител контрольор“, считано от 08.06.1992 г.

По делото е представена молба на ищцата до Председателя на Първа източна международна банка да бъде назначена на работа в банката, с резолюция от 15.06.1992 г. да се издаде заповед за назначаването й, считано от 15.06.1992 г., като в същата се сочи и трудов стаж на ищцата към посочения момент – 12 години 9 месеца и 4 дни.

Представен е Трудов договор № 59 от 15.06.1992г., сключен между ищцата и „Първа източна международна банка“ АД, чиито правоприемник е последният работодател на ищцата „Интернашънъл Ассет Банк“ АД /съобразно декларация, л. 93 СРС/, по силата на който на ищцата била назначена на длъжност „валутен счетоводител“, считано от същата дата, на пълно работно време, с изпитателен срок 3 месеца, с основано месечно възнаграждение 4000 лв. В договора се съдържат данни за наличен за ищцата трудов стаж, преди постъпването й на работа – 12г., 9м., 4 дни., въз основа на който й е определено и допълнително трудово възнаграждение за над 10г. продължителна работа в размер на 6% - 240 лв. /л. 89, СРС/.

От представената декларация, по реда на чл. 186 ГПК от „Интернашънъл Ассет Банк“ АД, се установява, че банката не съхранява копие от трудовата книжка на В. К., което да удостоверява придобитият от нея трудов стаж, преди постъпване на работа в Банката на 15.06.1991г., а единствен документ, в който такава информация е налична, е молбата й за назначаване, със съответната резолюция и представеният трудов договор.

От приобщения препис на Трудова книжка на ищцата, издадена от „Интернешенъл асет банк“ АД, се установява, положен от ищцата труд за периода 15.06.1992г. – 19.10.2022г., общо 30 години и 4 месеца, при работодатели: „ПИМБ“ АД, впоследствие на 30.07.2004г., преименуван на Уни Банк“ АД, впоследствие преименуван в „Интернешънъл асет банк“ АД на 02.02.2005г.

Представен е фиш за работна заплата, с отбелязан „трудов стаж и професионален опит“ – 42г., 09м., 19дни., въз основа на който работодателят е изчислявал допънително трудово възнаграждение.

Приобщено е писмо изх. № 141/01.09.2023 г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в качеството й на правоприемник на „Търговска банка Хемус“ АД, според което в архивните документи на напуснали служители, не са открити налични документи, свързани с трудовото правоотношение на ищцата. Същевременно, се посочва за налични ведомости от заплати, според които ищцата е била служител на ТБ „Хемус“ АД, работила е и е получавала възнаграждение от бившата към момента ТБ „Хемус“ АД в периода 16.10.1991 г. – 07.06.1992 г., а считано от 08.06.1992 г. трудовото й правоотношение е било прекратено, като във фиша за заплата за м.02.1992 г. се съдържат данни за общ стаж по специалността – 12 год. 5 мес. и 25 дни, а в последния фиш за изплатена заплата за м.06.1992 г. – за общ стаж по специалността – 12 год. 8 мес. и 25 дни.

Представена е и Заповед № 909 от 18.10.2022г., издадена от Главния изпълнителен директор и Изпълнителния директор на Интернешенъл Ассет Банк“ АД за прекратяване на трудовото правоотношение с В. К., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

4

По реда на чл. 192 ГПК е задължен А.А.П., в качеството си на ликвидатор на правоприемника на процесния работодател „Хемус – 97 Приват“ ООД да представи ведомостите за ищцата или да посочи, къде са предадени същите.

Постъпило е писмо от същия, в което се посочва, че ищцата не е работила в дружеството „Хемус-97 приват“ ООД. Посочва се, че дружеството „Хемус-97 приват“ ООД е ликвидирано на 15.09.2010г., и документите са предадени на НОИ.

В останала си част, информацията съдържаща се в постъпилото писмо представлява свидетелски показания, дадени в писмен вид и не следва да бъде обсъждана.

По реда на чл. 192 ГПК е задължен Ч.П., в качеството си на изпълнителен директор на дружеството правоприемник на процесния работодател да представи ведомостите за заплати, съхранявани за ищеца. Същият посочил, че не разполага с изисканите документи.