Решение № 1807 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507965 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от гл. юрисконсулт Г.Н., срещу Решение №9275/21.05.2025 г., постановено по гр. д. №3562/2025 г., с което въззивникът е осъден да заплати на М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г., върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в, и сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в; да заплати на К. В. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и майка Е. К. Н., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1

5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в.; да заплати на Б. Л. Б., ЕГН **********, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в.; да заплати на В. В. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. К. Н., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в.

Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност на постановеното първоинстанционно решение и моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото спора, с което предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. М., К. К., Б. Б. и В. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

Решението е и правилно, като настоящият състав споделя изведените в него фактически и правни констатация и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По отношение на наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединение осъдителни искове от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, К. В. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и майка Е.

К. Н., с адрес: гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ****, Б. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и В. В. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. К. Н., с адрес: гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ****, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: На ищеца М. С. М. – сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на 2 увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г., върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в, и сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в; На ищеца К. В.

К. – сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в; На ищеца Б. Л. Б. – сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г. върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в; На ищеца В. В. К. – сумата от 933,05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на увреждането – 30.01.2021 г. до 21.01.2025 г., върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за която сума ответникът е осъден с Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в.

По така предявените искове ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 2000 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а на ищеца М. С. М. и главница в размер на 2000 лв., преставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и изпадането на ответника в забава и размера на претендираното обезщетение за забава за посочения период. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По делото безспорно се установява, посредством представените писмени доказателства- Решение № 13257/27.07.2023 г., постановено по гр.д.

№ 5432/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в, че ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 2000 лв., представляваща частичен иск за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”,с рег. № **** по АМ Струма с посока от гр.София към гр. Перник в района на км. 8 след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно, а на ищеца М. С. М. и сумата от 2000 лв., предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за имуществени вреди от погиването на собствения му автомобил Ауди А6, с рег. № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”,с 3 рег. № **** по АМ Струма с посока от гр.София към гр. Перник в района на км. 8 след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно.

Правилни са мотивите на съда, че правото на кредитора на обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата при неизпълнение на парично задължение, е самостоятелно право, което може да бъде предмет на самостоятелна искова претенция, предявена наред с иска за вземането, в отделен процес, или като последица от уважаване на иска от датата на предявяване на иска, като само законната лихва, която се присъжда от момента на предявяване на главния иск няма самостоятелен характер, а е законна последица от уважаването на иска. В този смисъл неоснователни са оплакванията на въззивника, че след като ищците са пропуснали да претендират обезщетение за забава в предходното производство, то правото им на иск се погасява. Неясни са оплакванията, свързани с необжалваемостта на влязлото в сила между страните решение по предявения от ищците главен иск, както и липсата на проведена процедура по чл. 250 ГПК. Както вече бе посочено, вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва е самостоятелно и може да бъде предявено в друго, различно от главното между страните производство, като по него ищецът следва единствено да докаже дължимост на главния дълг.

С оглед изложеното дотук, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски имат право въззиваемите страните, които са претендирали такива в размер на 220 евро за адвокатско възнаграждение, които съдът като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на страните действия, както и че последният защитава интересите и на четиримата въззиваеми, намира, че не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №9275/21.05.2025 г., постановено по гр. д.

№3562/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат: 000695089, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от Я.Й. да заплати на 4

М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, К. В. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и майка Е. К. Н., с адрес: гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ****, Б. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, В. В. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. К. Н., с адрес: гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ****, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 220 евро- разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5