Решение № 1043 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100900852 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.694 от ТЗ.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответното дружество, като в хода на изпълнително изп.д.

№ 292/2016г. по описа на ЧСИ В.Л. рег.№ 780, след наложен запор по реда на чл.510 ГПК с постановление от 23.08.2016 г., му е било възложено вместо плащане вземането на длъжника по изпълнителното дело - „Х. М” ЕООД от „Е.Б.” АД (понастоящем „Е. 1895” АД). То произтича от четири броя фактури общо в размер на 254 523,20 лв. Вземането е било предмет на арб.дело №284/2015г. на Арбитражния съд при БТПП с ищец „Х. М” ЕООД и ответник „Е.Б.” АД, като на 12.12.2018 г. е постановено осъдително решение в полза на ищеца.

Сочи, че въпреки наложената възбрана и възлагане на вземането, „Х. М” ЕООД(Н) се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение и е събрал сумата в хода на изп.д.№ 202007350400926 по описа на ЧСИ И. И., рег.№ 735 на КЧСИ., като с платежно нареждане от 30.11.20 г. ЧСИ е наредил сумата от 366 656,14 лева по сметката на „Х. М“ ООД - в несъстоятелност.

Тъй като е титуляр на вземането, счита, че сумата е получена от ответника без основание.

Предявил е вземането си пред в хода на ПН, което обаче е включено в списъка на неприетите от синдика вземания, както възражението му е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

Предявява иск по чл.694 ТЗ за установяване наличието на вземането, с което с което ответникът се е обогатил неоснователно, събирайки вземането на ищеца, довело до обедняване на последния.

1

Синдикът е депозирал отговор на ИМ, с която оспорва основателността на иска. Счита, че вземането не е предявено в срок от кредитора и е преклудирано, като се касае за вземане от трето лице, а не от несъстоятелния длъжник. Вземането е неоспоримо, тъй като арбитражното решение е постановено с участието на синдика.

„Т.“ЕООД – трето лице помагач на страната на ответника е изразил бланкетно становище за неоснователност на иска.

„Е. 1895“АД – трето лице помагач на страната на ищеца е изразил становище, че е извършило валидно плащане въз основа на влязло в сила решение по арбитражното дело, на вземане, различно от възложеното на ищеца, като прави евентуално възражение за давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно релевантните за спора факти, установяващи се и от представените по делото документи.

Съгласно постановление от 23.08.2016 г., влязло в сила на 28.09.2016г., издадено в хода на изпълнително изп.д. № 292/2016г. по описа на ЧСИ В.Л. рег.№ 780, след наложен запор, по реда на чл.510 ГПК на ищеца-кредитор по ИД, легитимиращ се с изпълнителен лист издаден на 18.08.2015 г. от Пернишки РС по гр.д.№05067/2015 г. за сумата 360 000 евро главница, законна лихва и 14 082 лв. разноски, е било възложено вместо плащане вземането на длъжника по изпълнителното дело - „Х. М” ЕООД от „Е.Б.” АД (понастоящем „Е. 1895” АД), произтичащо от посочени четири броя фактури, както и лихви, общо в размер на 254 523,20 лв. Вземанията са били предмет на арб.дело №284/2015г. на Арбитражния съд при БТПП.

С решение от 12.12.2018г. на АС при БТПП „Е.Б.” АД (понастоящем „Е. 1895” АД), е осъдено да заплати на „Х. М” ЕООД в несъстоятелност следните суми: сумата от 249 523,20 лв., представляваща цена за изработка на 5 776 броя изделия изковка, корпус за 120 мм., НЕ Mod. AE, № 143-202.02/1 с включен ДДС, по договор между „Х. М” и „Е.Б.” № 141001 от 06.10.2014г.; сумата от 10 900,15 лв., представляваща лихва за забава върху горната сума за период на забава 10.05.2015 - 13.10.2015 г., заедно със законната лихва върху сумата от 249 523.20 лв. от 15.10.2015 г. до пълното й изплащане; сумата от 26014,76 лева, представляваща подлежащи на възстановяване арбитражни разноски и разноски за събиране на доказателства и разходи за процесуално представителство.

Не се спори, че Х. М” ЕООД(Н) се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на влязлото в сила решение на АС при БТПП, като и относно извършеното заверяване на сметката на дружеството, въз основа на платежно нареждане от 30.11.20 г. на ЧСИ И. И. за сумата от 366 656,14 лева, с което вземанията са погасени, осъществено в хода на изпълнително производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

2

Производството по несъстоятелност е открито с Решение, № 1968 от 20.10.2017г. Съгласно твърденията на ищеца, вземането е възникнало с извършването на плащането от третото лице – длъжник, на ответника Х. М” ЕООД(Н) – мним кредитор, осъществено на 30.11.2020 г. Следователно то попада в категорията по чл.688, ал.3 от ТЗ - явява се ново вземане, възникнало след откриване на ПН, което не е платено на падежа, поради което е подлежащо на предявяване. То е включено от синдика в списъка на неприети вземания, обявен в ТР на 20.02.2023 г. С определение № 260794/13.04.2023 г. съдът е оставил без уважение възражението на кредитора, като съдебният акт е бил обявен в ТР на 18.04.2023 г. Исковата молба е депозирана на 02.05.2023 г. Следователно срокът по чл.694, ал.6 от ТЗ е спазен, налагащо извода за допустимост на предявения иск.

Неснователни са възраженията за недопустимост, основани на момента на възникване на звемането. Предмет на делото не са вземанията на на ищеца към „Х. М” ЕООД по изпълнителения лист издаден на 18.08.2015 г. от Пернишки РС по гр.д.№05067/2015 г., за сумата 360 000 евро главница, законна лихва и 14 082 лв. разноски, които са били погасени с възлагането осъществено с постановление от 23.08.2016г. (влязло в сила на 28.09.2016г.) на ЧСИ В.Л. по изп.д.№ 292/2016г. Претенцията е за вземанията, които се твърди да са възникнали в момента, в който „Х. М” ЕООД е приел плащане на чуждо вземане – изпълнение от длъжник на ищеца, явяващ се предишен длъжник на ответника, но до момента на възлагането. Обстоятелството се твърди да е осъществено след откриване на ПН, опровергаващо възражението, че вземането е старо.

Възлагането на вземането вместо плащане има гражданските последици на цесия срещу плащане по смисъла на чл. 65, ал. 3 ЗЗД, т.е. представлява един вид принудителна цесия.

Взискателят става титуляр на вземането и може да се разпорежда с него: ако длъжникът е имал изпълнителен лист - взискателят ще може да събира вземането от свое име; ако длъжникът има изпълнително основание без изпълнителен лист - взискателят ще може да си извади такъв в своя полза; а ако длъжникът няма изпълнително основание - взискателят ще трябва да води исков процес като главна страна( така РЕШЕНИЕ № 145 ОТ 28.06.2018 Г. ПО Т. Д. № 2180/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС). Следовталено въз основа на постановление от 23.08.2016 г., влязло в сила на 28.09.2016г., издадено в хода на изпълнително изп.д. № 292/2016г. по описа на ЧСИ В.Л. рег.№ 780, ищецът е станал титуляр на вземането, като в отношенията между цедент и цесионер е без значение дали цесията е съобщена на длъжника.

Съгласно нормата на чл. 298, ал.1 от ГПК съдебното решение влиза в сила само между същите страни. Следователно субективните предели на постановения арбитражен акт по арб.д. № 284 /2015 на АС при БТПП не се простират върху ищеца и той не е обвързан по никакъв начин с този него, тъй като не е бил страна в процеса, при липса на правоприемство между наго и участник в производството.

Дали ищецът е можел да встъпи главно в арбитражното производство; какво е правното положение на длъжника, който при наложен запор е извършил плащане, както и при наличие на спор относно титулярството на вземането не е привлякъл ищеца в процеса, е 3 без правно значение оттносно съществуването на неговото вземане.

По делото е налице спор относно идентичността на основанията, от които изхождат двете групи вземания.

Видно от мотивите на арбитражното решение, присъдените вземания за неплатено възнаграждение за изработка на 5 776 броя изделия по договор № 141001/06.10.2014 г., са за доставки извършени по индивидуализираните в постановлението фактури. Следователно твърдяната идентичност е налице.

„Х. М” ЕООД(Н) е приел плащане на чуждо вземане - това на ищеца – „М.Ф.“ ЕООД.

Следователно той се е обогатил неоснователно, за сметка на обедняването на неговия тутуляр, налагащо извода, че е налице хипотезата на чл.59 ЗЗД, при липса на друг ред за защита.

Доколкото ответникът е претендирал и провел изпълнение срещу длъжника, легитимирайки се като кредитор, квалификация на може да е по чл.60 и сл. ЗЗД, изискваща съзнание, че предприетата работа е чужда. Не се касае и за хипотезата на чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД, тъй като липсва акт на имуществено разпореждане от страна на ищеца, лично или чрез пълномощник.

Възражението на „Е. 1895” АД, ЕИК ******* за погасителна давност относно вземането на ищеца по принудителната цесия е ирелевантно, тъй като предмет на делото е вземане за неоснователно обогатяване срещу ответника.

Съгласно постановлението е възложена главница в размер общ размер на 254 523,20 лв.

С решението искът за главница е приет за основателен за сумата 249 523,20 лв.

Следователно е налице обедняване до последния размер.

Арбитражния съд е присъдил конкретен размер на лихва за забава за периода до 13.10.2015 г. Цесията обаче е от 2016 г., като преди тази дата ищецът не е титуляр на вземането за лихва, тъй като не е носител на главното вземане. Следователно за него не е налице обедняване с приемането на изплащането на тази сума.

С решението са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 26 014,76 лв., направени в хода на арбитражното производство, което е извън кръга на възлагането.

Налице е разлика между сбора от горните суми (286 438,11 лв.) и платената (сума 366 656,14 лв) - 80 218,03 лв., чието основание за плащане не е установено по делото, предвид и наличие на дължими такси и разноски в изпълнението, които също не са в кръга на възлагането.

С оглед на горното съдът намира за установено наличието на вземане на ищеца за сумата 249 523,20 лв., като претенцията е неоснователна над този размер.

Воден от горното Софийският градски съд

РЕШИ:

4

Приема за установено на осн. чл.694 от ТЗ, че „М.Ф.П.” ЕООД с ЕИК *******, гр. София, ул. *******, представлявано от управителя В. К., чрез пълномощника адв. К. К. от АК София, гр.София-1421, ул.„******* има вземане от „Х. М“ ООД - в несъстоятелност с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление гр. Перник, п.к. 2307, бул./ул. ул. ******* за сумата 249 523,20 лв., на осн. чл.59 ЗЗД, заплатена от „Е. 1895” АД, ЕИК ******* на„Х.

М“ ООД - в несъстоятелност с ЕИК:******* по изп.д.№ 202007350400926 по описа на ЧСИ И. И., рег.№ 735 на КЧСИ., като с платежно нареждане от 30.11.20 г. ЧСИ е наредил изплащане на сумата от 366 656,14 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен размер 366 656,14 лева.

Решението е постановено при участинето на синдика на „Х. М“ ООД - в несъстоятелност с ЕИК:*******, както и на третите лица помагачи - „Е. 1895” АД, ЕИК ******* на страната на ищеца и „Т.”ЕООД на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5