Акт от 23.02.2017, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 23.02.2017 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ІІІ състав на двадесет и шести януари 2017 година В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар М.Т. разгледа докладваното от

Председателя

Търговско дело № 88 по описа на съда за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „Б.“ ООД, ЕИК *********, гр.П., представлявано от управителя М.Г.М, за откриване производство по несъстоятелност на ответника „Л.“ ООД, с ЕИК *********, гр.П., представлявано от управителя Г.Г.Г..

В молбата се твърди, че на 30.07.2016 г. между ищеца и „Л.“ ООД гр.Р. е сключен Договор за цесия, по силата на който „Л.“ ООД е прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответника в размер на 4 910.40 лв., произтичащо от неплатена фактура № 1354/14.03.2012 г. за доставена технологична дървесина, както и за лихва за забава в размер на 2 196,30 лв., като общото задължение на ответника към датата на ИМ възлиза на 7 106,70 лв. Ищецът твърди, че освен това си задължение, ответникът има и други задължения към държавата и към доставчици, като само към НАП задължението му надвишава сумата от 60 000лв., във връзка с което са предприети обезпечителни мерки и са наложени възбрани върху имоти, собственост на ответника. Позовавайки се на горното, както и на данните от публикувания в ТР баланс на ответника за 2013 г., с твърдения, че финансови отчети за 2014 и 2015г. ответникът не е заявявал в ТР, ищецът счита, че ответното дружество не е в състояние да изпълни цедираното изискуемо парично задължение по търговска сделка, не може да погаси задълженията си към всички кредитори и е спряло всички плащания; затрудненията му не са временни, с оглед на което и на осн.чл. 608 от ТЗ към днешна дата дружеството е в безспорна неплатежоспособност. По изложените доводи ищецът моли съда да постанови решение по реда на чл. 630 ал.2 от ТЗ, с доводи, че е невъзможно предлагането на оздравителен план, всякакво продължаване на дейността на ответника би увредило масата на несъстоятелността.

Претендира разноски.

Извършена е надлежна размяна на книжата.

В писмения отговор, постъпил в указания едномесечен срок ответникът счита молбата за неоснователна, като моли на осн.чл. 631 ТЗ искът за обявяването му в несъстоятелност да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Излага следните доводи: 1. За цедираното вземане е уведомен на 08.08.2016 г., като претендираната главница е заплатена на ищеца на 12.09.2016 г.; претенцията за лихви е погасена по давност, с оглед падежа на вземането - 14.03.2012 г. и предвид разпоредбата на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, поради което ищецът няма качеството на кредитор; 2.

Позовавайки се на представени счетоводни документи - баланс, справка за дълготрайни активи и ОПР към 31.07.2016 г., както и сключено споразумение от 11.08.2016 г. за разсрочване на публичните му задължения, ответникът възразява, че не е неплатежоспособен, тъй като извършва търговска дейност, редовно обслужва задълженията си - публични, към персонал, доставчици и контрагенти. По изложените доводи моли предявената молба за откриване на производство по несъстоятелността бъде отхвърлена като неоснователна.

В о.с.з. ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа молбата си, претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на искането, претендира разноски. В приложените писмени бележки, ответникът счита предявения иск за недопустим, по изложените в отговора доводи за липса на качеството КРЕДИТОР на ищцовото дружество. Извън това- счита че в хода на делото не са доказани основанията за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата и възраженията на ответника, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/- основна и допълнителна, както и приетата съдебно-техническа оценителна експертиза, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е търговец – дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ТР на 07.09.2010 г., със седалище ***, поради което и съгласно чл.613 ТЗ, ОС-Търговище се явява компетентният съд да разгледа молбата по чл.625 ТЗ.

По легитимацията на ищеца:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на ССЕ, съдът приема за установено наличие на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка – по силата на договор за цесия от 30.07.2016 г. ищецът е придобил вземане срещу ответника, произхождащо от договор за доставка на дървесина, сключен между цедента и ответника-длъжник, за което вземане е била издадена ф-ра №

**********/14.03.2012 г. на стойност 4 910.40 лв. Позовавайки се на неизпълнение на падежа, ищецът счита, че ответникът му дължи и лихва за забава, която към датата на депозиране на исковата молба е в размер на 2 196,30 лв.

Видно от приложения на л.36 и л. 223 платежен документ- вн.бележка от 12.09.2016 г. ответникът е превел в полза на ищеца сумата от 4910,40лв.- с посочено основание „Ф-РА 1354/14.03.2012#ДОГОВОР ЦЕСИЯ ОТ Л.“.

Безпротиворечива е практиката на съдилищата и на ВКС, че на този етап в производството по несъстоятелност не се установява със сила на пресъдено нещо вземането на кредитора, предявил молбата по чл. 625 от ТЗ, нито е предмет на спора точния размер на задължението на длъжника. Достатъчно е той да има качеството кредитор по сделка от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ. Ответникът е заявил в отговора си, че на 08.08.2016 г. е уведомен за извършената цесия с нарочно уведомително писмо /л.225/, че падежът на вземането, видно от приложената ф-ра е 14.03.2012г., както и че на 12.09.2016 г. е заплатил сумата от 4910.00 лв. с изричното волеизявление, че е заплатил изцяло вземането за главница по издадената ф-ра. Направил е възражение за погасяване на претенцията на ищеца за лихви за забава по давност – на осн.чл. 111 б.“в“ от ГПК, обуславящо липсата качеството на кредитор на ищеца, което, според ответника /предвид представените в о.с.з. от процесуалния му представител писмени бележки/, води до недопустимост на иска. Съдът намира това възражение за неоснователно, по следните съображения:

С решение № 134 от 8.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г., постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което същото има задължителен характер за съдилищата, ВКС е приел, че материалноправна предпоставка е изискването задължението да произтича от търговска сделка - за нея съдът следи служебно, но когато липсва - молбата се отхвърля. Процесуалната легитимация за подаване на молбата се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца - за качеството му на кредитор с изискуемо парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни, а на въпроса за материалноправната легитимация, който е въпрос за основателността на иска, се отговаря с решението, и това не е въпрос за неговата допустимост, а на неговата основателност. В този смисъл е и Определение № 437/09.07.2010г. по т.д.№ 392/2010г. на ВКС, ТК; Определение № 283/08.04.2014 г. по ч.т.д.№ 235/2014 г. на ВКС, ТК и др.

В отношенията между търговци лихва за забава се дължи съгласно чл. 294 ал.1 от ТЗ, а началният момент от който се начислява е денят, в който е станало изискуемо главното вземане – в случая 14.03.2012 г.

/аргумент от разпоредбата на чл. 84 ал.1 пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 ал.1 от ТЗ/. При направено от ответника своевременно възражение за давност, по отношение на това вземане се прилагат разпоредбите за кратката тригодишна давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. Следователно дължи се лихва само за периода три години преди предявяване на иска / ИМ е депозирана пред ТОС на 08.08.2016 г./, т.е. за периода от 08.08.2013 г. до 08.08.2016 г. В този смисъл е правната теория и установената трайна съдебна практика – пр. Решение № 182/17.11.2010г. по т.д. № 76/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Следователно претенцията на ищеца за лихви е погасена по давност, но не изцяло, а само за периода до 08.08.2013 г., обуславящо качеството му на кредитор на ответника.

Вземането на ищеца произтича от търговска сделка – търговска продажба, предмет на цесията, редовно съобщена на длъжника съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, поради което, предвид и гореизложеното, молителят разполага с материално правна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност /чл.608, ал.1 ТЗ/.

С оглед установеното от доказателствата по делото и от приетите заключения на назначените ССЕ и СТОЕ икономическо състояние на длъжника съдът намира, че е налице и другата материалноправна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, а именно, че длъжникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения, произтичащи от търговски сделки и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

По отношение на задълженията към ищеца- съдът е изложил съображения по-горе, във връзка с въпроса за легитимацията му като кредитор на ответника.

По отношение на публичните задължения - от представената по делото справка от НАП /л.148 и сл./ се установяват задължения към дата 09.11.2016 г. в размер на 67 552,46лв., в това число задължения по Декларации образец 6 за м.август и септември 2016 г. в размер на 468,96 лв. и задължения по образувано изп.дело №

25100001837/2010 г. по описа на ТД на НАП гр.Варна, офис Търговище, в размер на 67 083,50лв. /главници/, формирани от подадени от ответното дружество декларации за осигурителни задължения, по ЗДДС , по ЗКПО, наказателни постановления. По образуваното изп.дело/ горецитираното/ са извършени следните плащания: на 03.08.2011 г.- 2790.51 лв.; на 21.09.2011 г.- 3 720.35 лв.; на 05.01.2012 г.- 3 633,93 лв.; на 11.04.2012 г. – 1553,90 лв.; на 16.05.2012 г.- 2471,07 лв.; на 15.01.2013 г.- 560.96 лв.; 16.05.2012 г.- 0.02лв.; на 14.09.2015 г.- 2000 лв.; 28.09.2016 г. – 2000 лв. /като е отбелязано и разпределението на внесените суми за погасяване на съответните задължения/. Към отговора си ответникът е представил Протокол № 39/11.08.2016 год. на ТД на НАП Варна, офис гр.Търговище, обективиращ извършена проверка във връзка с просрочени данъчно-осигурителни задължения както следва: ДДФЛ по ДД обр.6 главница 50,52 лв. и лихва 0.24лв.; публични задължения по изп.д.№ 25100001837/2010 г. –

53 933,43 лв. главница + 13 641,01 лв. лихва, общо 67 625,20 лв. Върху имуществото на длъжника има наложени запори върху 3 леки и 1 товарен автомобили; възбрани върху гараж и описаните поземлени имоти и промишлени сгради. В резултат на проведената среща, длъжникът е поел ангажимент да внася всеки месец, както следва: „м.август 2016г.- 2000лв.+ тек.; м.септември

2016 г.- 2000лв.+тек. + 7000лв. В края на представеното копие, заверено от ответника е отбелязано следното /не е посочен автора на отбелязването/: очаква се постъпление от 50 000 лв. до края на годината, ще бъде представено допълнително обезпечение. В заключението /л.207/ вещото лице е посочило, че в протокола не е уговорено разсрочване или отсрочване на просрочените задължения по реда на ДОПК.

От заключението на ССЕ /основно и допълнително/ се установява, че освен тези публични задължения, ответникът има задължения и към Община Попово в размер на общо 9 182.25 лв. /към 09.11.2016 г./ - местни данъци и такси.

При съпоставка на водените в баланса на дружеството към 30.09.2016 г. публични задължения в общ размер от 69 865 лв., вещото лице е установило, че не е налице пряка идентичност между задълженията по баланс и тези от представените справки, поради което и експертизата в алтернативния баланс към 30.09.2016 г. ползва актуалните данни от справките.

По отношение на водените в баланса задължения към доставчици в общ размер 112 х.лв., /42 х.лв. класифицирани като текущи и 70 х.лв.- като дългосрочни/ за целия изследван период величината им не се променя, т.е. няма данни дали се обслужват както текущите, така и водените до 31.07.2016г. дългосрочни задължения. От допълнително представения баланс към 30.09.2016 г. е видно, че всички задължения към доставчици са изцяло отписани, като в.л. е посочило, че не е видно какво е основанието за отписването им /давност, заплащане, прихващане или др.основание/. В последния представен баланс към 30.09.16 г. дружеството води задължения само към персонала и публични задължения - общо в размер на 93 000лв. /персонал- 23 х.лв., осигурителни -26х.лв., данъчни – 44 х.лв./