Решение № 323 от 06.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Враца, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело № 20231400100480 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба на Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.П. К., със съдебен адрес:

***, с която са предявени обективно съединени искове срещу "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, както следва:

1/ Иск за сумата 35 201,11 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за управление за периода м.април 2021 г. до м.март 2022 г.;

2/ Иск за сумата 6 835,67 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху всяко отделно дължимо месечно плащане до датата на завеждане на исковата молба.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2020 г. ищецът, в качеството си на ***, е сключил договор за управление с ответното дружество "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД, в качеството му на възложител. Сочи, че дължащото му се по този договор възнаграждение - неговият размер и начин на изчисление, е определен съобразно посоченото в чл.8, ал.1 и чл.9 от същия.

Твърди, че в периода от м.април 2021 г. до м.март 2022 г. възложителят по този договор неправилно е изчислявал и съответно изплащал дължащото му се възнаграждение, тъй като при неговото формиране като процент от начисления фонд работна заплата (ФРЗ) са били изключени добавки към трудовите възнаграждения на служителите на болничното заведение/дружеството, които са били дължими съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., Заповед № Ф1-01-477/20.08.2020г. на министъра на 1 здравеопазването, както и съгласно изпълнението на Проект № BG05МР90Р001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID19“, финансиран от ОП „Човешки ресурси“ и Указания за изпълнение на сключените договори за финансиране с лечебните заведения в изпълнение на посочения проект, съгласно които изплащаните допълнителни възнаграждения представляват трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и като такива следва да бъдат включени при изчисляването на размера на дължащото му се възнаграждение по сключения договор за съответния месец.

Ищецът посочва, че в периода м.септември 2020г. – м. март 2021г., възложителят-ответник правилно е изчислявал и изплащал дължащото му се възнаграждение, тъй като при неговото формиране са били начислени върху брутната работна заплата в дружеството/ФРЗ и посочените добавки.

Твърди, че от м. април 2021г. без основание и самоволно, е извършено намаляване на дължащото му се възнаграждение по сключения договор, тъй като при неговото изчисляване вече неправомерно са били изключени добавките от ФРЗ за периода м.април 2021г. до м. март 2022г. В исковата молба са направени подробни изчисления за всеки месец от този период, представляващи дължащата му се разлика, която не му е била изплатена и която според ищеца му се дължи по сключения договор за съответния месец.

В исковата молба се посочва, че ответното дружество е било поканено от ищеца на 28.07.2023г. чрез нотариус Г. Х. с рег. *** в НК, с нотариална покана да заплати дължимите възнаграждения за процесния период, заедно с лихвата за забавата, съобразно посочените изчисления, но същият нито е изпълнил, нито е взел становище в указания в нотариалната покана срок.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника му адв. Н. М., съдебен адрес:

***, в който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е съществувало правоотношение, основано на договор за възлагане на управлението на "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по силата на който ищецът Д. е управлявал и представлявал болницата.

В отговора ответникът излага изчерпателни доводи, че претендираните от ищеца суми за неизплатено възнаграждение по договора за управление в процесния период, ведно със законна лихва върху същите, са изцяло недължими. В тази насока се позовава на чл.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (в сила от 01.07.2007г., приета с ПМС № 4 от 17.01.2007г.), Закон за нормативните актове, Проект № BG05МР90Р0011.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, чл. 8, чл.10, чл.12 от Договора за възлагане на управлението относно същността и компонентите на брутната работна заплата, както и характера и предназначението на „добавките Ковид“. Твърди, че тези добавки не са елемент от брутната работна заплата и не следва да бъдат добавяни при калкулиране възнаграждението на ищеца. Счита, че противоречи на морала и добросъвестността тази финансова помощ, предназначена целево за медиците 2 от първа линия в борбата с COVID-19, да бъде добавяна при калкулацията на възнаграждението на мениджъра на болницата, който не е рискувал живота си и не е извършвал пряко дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с това заболяване.

Във връзка с направените възражения относно размера, се сочи, че ищецът може да претендира само за сума, която се формира на база нетно плащане, а не брутно плащане, каквото ищецът в изчисленията си е използвал, тъй като се начисляват и внасят в полза на бюджета данъчни и осигурителни вноски и претендираните суми следвало да се редуцират с 10 % ДДФЛ (данък върху доходите на физическите лица).

Относно недължимостта на сумите по втория иск - като акцесорно вземане, ответникът се позовава на изложените в отговора възражения относно неоснователността на първия иск, като отделно от това посочва, че ищецът е бил *** на болницата и в това си качество е нареждал заплащането на възнагражденията, контролирал е изплащането им и е носил отговорност на управление на финансовите ресурси, поради което няма право на лихва за забава.

Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, както и присъждане на разноски за настоящето производство, включително и адвокатско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че между страните е съществувало правоотношение, основано на Договор за възлагане на управлението на „МБАЛ Бяла Слатина“ ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по силата на който ищецът Н. С. Д. е управлявал и представлявал болничнот о заведение в процесния период от м.04.2021 г. до м.03.2022 г.

От приложеното като доказателство по делото заверено копие от този договор е видно, че в чл.8 на същия е договорено месечно възнаграждение на ***я на лечебното заведение в размер на 400% от отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец, а според чл.9 средната брутна работна заплата се изчислява като отношение на реално изплатените брутни трудови възнаграждения (без обезщетенията по чл.220, чл.221, ал.1, чл.222, чл.224, ал.1 и чл.225 от КТ и без изплатените възнаграждения по граждански договори) и средносписъчен състав на дружеството (без жените в отпуск по майчинство).

Към исковата молба са приложени справки за определяне възнаграждението на ***я на "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД за периода от м.04.2021 г. до м.03.2022 г., подписани от счетоводител, в които са отразени начисления ФРЗ по ведомост, списъчния състав на персонала, средната брутна работна заплата и дължимото възнаграждение за съответния месец.

С Нотариална покана рег.№ 3674, том 1, акт 108 по описа на Г. Х. – нотариус с рег.№ 407 на НК и район на действие РС-Бяла Слатина, Н. С. Д. е поканил "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД да му изплати в двуседмичен срок 3 дължимото и неизплатено възнаграждение по Договор за управление от 04.11.2020 г. в размер на общо 35 201,11 лв., ведно с лихвата за забава, изчислена върху всяка една от дължимите месечни суми за възнаграждение до датата на връчване на нотариалната покана. От извършеното отбелязване върху гърба на поканата е видно, че същата е връчена на 28.07.2023 г. на актуалния към този момент *** на лечебното заведение д-р С. Т.. Между страните не се спори относно обстоятелството, че в посочения срок ответникът не е извършил исканото от ищеца плащане.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебносчетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че за периода от м.10.2020 г. до м.03.2021 г. вкл. в "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД е начислявано и изплащано месечно възнаграждение на ***я на дружеството на база ФРЗ, формиран с включени COVID добавки. За периода от м.04.2021 г. до м.03.2022 г. вкл. в "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД възнаграждението на ***я е определяно и начислявано на база ФРЗ, формиран без COVID добавки, като за този период му е начислено и изплатено възнаграждение в общ размер от 83 348,17 лв.

Вещото лице е дало заключение, че възнаграждението на ***я за периода от м.04.2021 г. до м.03.2022 г., изчислено на база ФРЗ с включени COVID добавки, би възлязло на общо 119 024,66 лв., при което разликата с изплатеното възнаграждение възлиза на 35 676,49 лв. В експертизата е посочено, че за процесния период дружеството не е изпадало в неплатежоспособност, ежемесечно е отчитало печалба от дейността си, като към 31.12.2021 г. е приключило със счетоводна печалба от 247 хил.лв. преди данъчно облагане. Сочи се също, че лечебното заведение е обслужвало без забавяне всичките си задължения към кредитори, вкл. и тези за трудови възнаграждения. Към 31.12.2021 г. "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД разполага с парични средства, от които 761 хил.лв. в разплащателна сметка и 1 хил.лв. касова наличност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал.1, пр. 1, във вр. с чл.286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Както бе посочено, по делото не се спори, че страните са били в правоотношение, произтичащо от сключен помежду им договор за възлагане на управление по чл.141, ал.7 ТЗ. По своята правна същност този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните, поради което ***ят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на ***я да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр. С оглед вида и характера на правоотношението между ***я и управляваното от него дружество и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението, възнаграждението на ***я, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение.

В конкретния случай предмет на исковата претенция е присъждане на 4 неизплатена част от договореното възнаграждение по сключения между страните на 04.11.2020 г. Договор за възлагане управлението на "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД за периода м.04.2021 г. – м.03.2022 г.

Не се спори, че съгласно чл.8 на същия договор на ***я на лечебното заведение се дължи месечно възнаграждение в размер на 400% от отчетената средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец.