Решение № 1146 от 27.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. Варна, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110200438 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Явор-България“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2200865/14.09.2022г. на и.д. директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е било поканено за съставянето на акта и същият не му е бил надлежно връчен. Намира, че АУАН следва да се състави в присъствието на законния представител на дружеството или на лице, изрично упълномощено да извършва действия във връзка с ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Излага доводи за неспазване на нормативните изисквания за връчване на акта, което е накърнило правото му на защита. Поддържа и че наказващият орган не е изпълнил задължението си да извърши проверка на законосъобразността на съставения акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление или да измени същото, като намали размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител. Депозира писмени бележки в подкрепа на жалбата.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за 1 неоснователност на жалбата, като намира, че отговорността на дружеството е ангажирана правилно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е с предмет на дейност „Търговия на дребно“ и стопанисва търговски обект- мебелна палата “Явор“, намираща се на адрес: гр.Варна, ул.“Димитър Пешев“ №17.

На 04.07.2022г. между дружеството и лицето И. В. С. бил сключен трудов договор, по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „монтажник мебели“ в посочения мебелен магазин. Със Заповед №164/20.07.2022г. на управителя на дружеството трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда. До ТД на НАП-Варна било подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор. Заповедта обаче не била връчена срещу подпис на лицето, въпреки че в нея била отразена дата на връчване 20.07.2022г.

Впоследствие в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна постъпил сигнал от И. С. за това, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение не му е представена за подпис и не му е предоставен екземпляр от нея. В тази връзка на 26.07.2022г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството от свидетелите Р. Н. П. и Р. М. Б. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, в хода на която изложените обстоятелства били установени.

Проверяващите счели, че с невръчването на заповедта на работника е нарушена нормата на чл.335, ал.1, вр. ал.2, т.3 от КТ. Във връзка с тези констатации на 24.08.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че като работодател е издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с И. С., считано от 19.07.2022г., но не е връчило същата срещу подпис на работника за удостоверяване на момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен 2 представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 14.09.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.335, ал.1, вр. ал.2, т.3 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св. Р. Н. П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на св.П. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложената Заповед №164/20.07.2022г. (в която липсва положен подпис на лицето И. С.), Трудов договор №165/04.07.2022г., протокол за извършена проверка и др., които подкрепят показанията на свидетелката и позволяват изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от жалбоподателя, да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 30693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно 3 пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Неоснователни са възраженията на дружеството, че актът е съставен в отсъствието на законния му представител и не е бил надлежно връчен. По делото е приложено пълномощно, с което управителят на дружеството овластява лицето Ч. Н. да представлява юридическото лице пред различни институции, включително Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна, да подписва и приема документи, като упълномощаването следва да се тълкува разширително, изцяло в полза на упълномощения. В практиката си по сходни случаи ВАдмС приема изрично, че АУАН е надлежно съставен, предявен и връчен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН , когато е връчен на упълномощено от дружеството-нарушител лице, разполагащо с пълномощно от законния представител на ЮЛ, от което се установява наличието на представителна власт на пълномощника да представлява дружеството пред държавни учреждения, включително и пред Д „ИТ“ Варна.

(Решение № 673 от 11.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 609/2020 г. ).

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.335, ал.1, вр. ал.2, т.3 от Кодекса на труда. Според посочените норми трудовият договор се прекратява писмено , като при прекратяване без предизвестие същият се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Процесният трудов договор е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя. Същият е прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ, предоставящ възможност на страната, в чиято полза е уговорен срокът на изпитване, до изтичането му, да прекрати договора без предизвестие. Налице е била следователно хипотезата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, при която прекратяването на трудовия договор настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Няма нормативно установени изисквания за реда за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в тази хипотеза. Установена е практиката тя да се връчва срещу подпис на лицето, с вписване на датата на връчване. При невъзможност за лично връчване заповедта може да бъде изпратена по пощата с обратна разписка, чрез куриер или по друг подходящ начин, който обаче следва да осигурява на работодателя възможност да докаже, че заповедта е доведена до знанието на работника. В разглеждания случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа подпис 4 на работника С.. Липсват и данни заповедта да м у е била надлежно връчена по друг начин на датата, отразена в нея, а и изобщо. След като не е установено писменото изявление за прекратяването на договора да е доведено до знанието на работника, то и прекратяването на трудовото правоотношение реално не е настъпило. (Решение № 10221 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д.

№ 3563/2014 г., VI о.; Решение № 384 от 9.04.2021 г. на РС - Пловдив по а. н. д. № 8101/2020 г. Коментар в аналогична насока е направен и в съпроводителното писмо на самия наказващ орган). Следва да се отбележи, че нормата на чл.195, ал.2 от КТ задължава работодателя да връчи заповедта за дисциплинарно наказание срещу подпис на работника или служителя, с отбелязване на датата на връчването . Кодексът на труда обаче не съдържа разпоредба, която да задължава работодателя да връчва съответната заповед, когато трудовото правоотношение се прекратява на различно основание.

Такова връчване е необходимо, за да се породят правните последици на заповедта (в хипотезата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ). Невръчването на заповедта обаче не представлява административно нарушение, тъй като такова задължение работодателят няма, а просто препятства влизането й в сила, тъй като до момента на довеждането й до знанието на работника тя не поражда правен ефект. Следователно в разглеждания случай не може да се приеме, че е налице нарушение на чл.335, ал.1 от КТ, тъй като работодателят е спазил изискуемата от тази норма писмена форма. Не е налице и нарушение на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, тъй като посочената разпоредба в действителност не установява задължение за работодателя, а посочва условието, което трябва да бъде изпълнено, за да породи правно действие заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано и противоречащо на материалния закон, тъй като деянието, във връзка с което е санкционирано лицето, не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН- същото не е противоправно и следователно не нарушава установения ред на държавното управление. Липсата на осъществен състав на административно нарушение обуславя основателността на жалбата и съответноотмяната на обжалваното наказателно постановление.

За изчерпателност следва да се посочи, че не са налице данни работникът писмено да е поискал да му бъде предоставена процесната заповед, за да се обсъжда евентуално нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ. На 5 практика се установява нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ , тъй като работодателят е изпратил в ТД на НАП-Варна уведомление за прекратяване на трудовия договор, преди трудовото правоотношение да е било прекратено (видно от Протокола за извършена проверка –т.11). Съдът обаче не би могъл да наложи на дружеството административно наказание за това нарушение, тъй като такива фактически твърдения не се съдържат в наказателното постановление.