Определение № 76 от 20.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262100600044 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба от М. Т. М., ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – гр. Бургас против Определение № 3029/17.12.2025 г., постановено по НОХД № 109/2025 г. по описа на РС – Бургас. С посоченото определение съдът е осъдил М. Т. М., ЕГН: ********** да заплати в полза и по сметка на Национално бюро за правна помощ гр. София сума в размер на 1320 (хиляда триста и двадесет) лева, представляваща направени разноски за служебен защитник по НОХД № 109/2025 г. на БРС.

С жалбата се излагат съображения за прекомерност на присъдените разноски, като жалбоподателят посочва, че същата е непосилна за него, тъй като е без родители и е социално слаб. Моли дължимата сума да бъде отложена или отменена.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, подадена от легитимно лице срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед липсата на доказателства досежно датата на връчване на определението на жалбоподателя, съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

НОХД № 109/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас срещу М. Т. М. с обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Производството по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, където защитата, съгласно чл. 372 , ал. 2 от НПК е 1 задължителна. С присъда № 146/14.10.2025 г., постановена по делото, БРС е признал М. М. за виновен, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 3 от НК, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. чл. 58а от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от две години, като е постановил същото на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

В хода на досъдебното производство с Постановление от 30.06.2023 г. на разследващ полицай В. К., в качеството му на обвиняем, на М. М. е допусната правна помощ, като му е назначен служебен защитник – адв. Марио Марков от АК – Бургас, на основание чл. 94, ал. 3 от НПК.

Назначеният за служебен защитник – адв. Марков от АК – Бургас е осъществил процесуално представителство по отношение на М. в съдебното производство пред Районен съд – гр. Бургас.

Към момента на постановяване на присъдата съдът не се е произнесъл по направени за осъществената защита разноски, тъй като не е имало постановено решение на НБПП и реално такива не са били направени.

По делото е представено решение на НБПП от 4.11.2025 г., с което на адв. Марков е определено възнаграждение за представената от него правна защита на М. М. по НОХД № 109/2025 г. на РС – Бургас, в размер на 1320 лева, определени въз основа на Наредбата за заплащане на правна помощ. От писмото е видно, че тази помощ е заплатена на адвоката.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а от Закона за правната помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, а съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 3, предл. първо от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.

Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че в случая не е налице изключението на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 , изр. последно от ЗПрП, като е осъдил М. М. да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Относно искането на жалбоподателя за отлагане на дължимата сума, същото е неотносимо към настоящото производство. Същото следва да бъде отправено в изпълнителното производство.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

2

Мотивиран от горното, на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4, предл. Второ от НПК, Бургаският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3029 от 17.12.2025 г., постановено по НОХД № 109/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3