Решение № 265 от 31.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. П., 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200437 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК 201460434, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „К.Ш. ***, **, представлявано от управителя М.М.А., чрез адв. М. К. от АК- Пловдив, против ЕФ № 8504695627 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата издаден от АПИ- Национално ТОЛ управление, с който за извършено нарушение на чл.139 ал.5 и ал.7 във вр. с чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на основание чл.179 ал.3б във вр. с чл.187а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редно призовано не се явява законовия представител. Не се явява и процесуалния представител, редовно призован. От последния по делото е постъпило кратко писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба и се иска отмяна на ЕФ по изложените в същата съображения и е направено искане за присъждане на сторените разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага обосновано становище за законосъобразност 1 на издадения ЕФ и доказаност на нарушението, поради което пледира за потвърждаване на фиша. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 15.07.2021 г. в 16:43 часа, било установено нарушение № C7F425CDC61277F5E053041F160AB3E2, с ППС влекач „Д.“ с рег. № **** с технически допустима максимална маса17990, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община П., за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Установено било, че собственик на ППС е дружество „ЙОН ТРАНСПОРТ“ ЕООД, чийто законен представител бил управителят М.М.А., на което и е регистрирано ППС.

Извършеното съставлявало нарушение на чл.139 ал.5 и ал.7 във вр. с чл.

102, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 133 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 22.02.2023 г., по пощата видно от известие за доставяне (л.21), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен адвокат от законния представител на наказаното дружество чрез наказващия орган до съда и била входирана в деловодство на НТУ към АПИ на 09.03.2023 г.. Съдът намира, че същата е процесуално допустима като подадена от лице, активно легитимирано да инициира 2 съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд, като приема, че това е станало в рамките на законоустановения срок. За да достигне до този извод, съдът взе предвид посоченото в молба от юрк. на АПИ на л.45 от делото в отговор на изискана служебно от съда информация на коя дата и по какъв начин е депозирана въззивната жалба против процесния ЕФ. Видно от същата е, че АНО не разполага с такава информация и сочи изрично, че не съхранява документ за начина на депозиране на жалбата, като такава информация не може да бъде извлечена представената и приета като писмено доказателство по делото справка от ел. система на АПИ (л.55). Не би могло да се приеме, че датата на входиране на жалбата е и дата на депозирането на същата, тъй като е възможно тя да е подадена по пощата или чрез куриер, като задължение на наказващия орган е да съхранява доказателства в тази насока и да разполага с нужната информация. В случаи като настоящия, съдебната практика еднопосочно приема, че при липса на доказателства за датата на подаване на въззивната жалба, в полза на жалбоподателя се приема, че тя е подадена в законоустановения, в случая 14дневен, срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП разписва задължение за собственика на ППС, да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство. А съгласно изр.2 на същата правна норма това задължение е вменено на ползвателя на ППС, ако в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател.

В настоящия случай не се спори, че собственик, на когото и процесното ППС е регистрирано в службата по регистрация, е дружество „ЙОН ТРАНСПОРТ“ ООД гр. Пловдив представлявано от управителя М.А. (виж СРМПС Част І на л.18 и справка за нарушител на л.26). На следващо място не е спорно и обстоятелството, че на процесната дата и място, процесното ППС се е движело, както и че пътният участък, по който е извършено управлението му е включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като става дума за участък от главен път І-8.

Спорният момент в настоящия казус, от който зависи изхода на делото е, дали за процесното ППС за движението му в конкретния пътен участък е била заплатена съответната пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Отговорът е отрицателен и той се базира на безспорно установените в тази насока факти от доказателствата по делото.

3

Когато собственикът на ППС не е заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси по аргумент на чл.167а ал.3 от ЗДвП. Системата създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал на засеченото движение на ППС. В настоящия случай е налице именно такъв доклад и три снимки към него (л.2225). От този доклад се установява, че ППС с рег. № **** собственост на дружество „ЙОН ТРАНСПОРТ“ ООД на 15.07.2021 г. в 16,43 часа се движи по път І-8, км 196+643 в посока нарастващ километър, в района на с. М.К., обл. П., като засеченото ППС е от категория N3, равна или повече от 12 тона и с пет оси, както и че това ППС няма маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Докладът от ел. система и снимките от устройството, което е част от тази система, представляват доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.189е ал. 8 от ЗДвП, а именно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Видно от Становището, изготвено от експерт анализатор в Отдел „УИСС“ към НТУ (л.56 и сл.), е че при извършената проверка в ел. система е установено, че собственика на ППС не е подал тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението. Към становището е приложена и таблица от ел. система за получени и платени подадени тол декларации от собственика за това ППС за процесната дата 15.07.2021 г., но за други сегменти от движението.

Цитираната по-горе разпоредба дава възможност на контролните органи да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП и да ползват като доказателства отразените в тях данни.

Видно от изготвеното становище на контролния орган е, че той е изготвил същото на база именно данните от доклада създаден от ел. система, но също така и предвид справката за подадените тол декларации от собственика на ППС и данните за същото, които са изведени от информационните масиви на АПИ- БГ ТОЛ (л.57-58) и съответстват на данните от представената от жалбоподателя детайлна справка (л.19). Видно от последните, а и тези данни се установяват и от СРМПС на ППС, представено от дружествотожалбоподател, е че ППС е регистрирано с 2 оси и има технически допустима маса 17990 и допустима максимална маса на състав от ППС 40000.

При това положение разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП императивно разписва доказателствената стойност на създаваните доклади от ел. система и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал от устройството, което е засякло движението на ППС и нарушението и 4 съответно заснело ППС, както и на становището на контролния орган, което се базира на данните от последните.

При така установените по безспорен начин факти, съдът намира, че нарушението е осъществено от обективна страна от дружествотожалбоподател, като въпросът за вината не подлежи на обсъждане, тъй като в случая субект на нарушението е ЮЛ.

Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, правилно е бил издаден обжалваният ЕФ и то по образец утвърден от управителния съвет на АПИ. ЕФ съдържа всички реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона, поради което и съдът не споделя направените във въззивната жалба възражения, че в случая е следвало да бъде съставен АУАН и въз основа на него да се издаде НП, като в случая ясно е посочена и правната норма въз основа на която е санкциониран собственика на ППС.

Правилно е била наложена и имуществена санкция в размер на 2 500 лева, който е твърдо фиксиран от закона.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени от законовия представител на въззивника в депозираната жалба, че процесното ППС било оборудвано с бордово устройство, като собственикът на ППС имал сключен Договор с предплатен баланс с „Интелигентни трафик системи“ АД, с твърдението че на процесната дата и при преминаване по процесния пътен участък бордовото устройство е предало местоположението на ПС и пътя, като пътната такса е следвало да се заплати, като неподаването най-вероятно се дължало на техническа неизправност, след като впоследствие са изпратени финансови транзакции за други сегменти от пътя, през които е преминало ППС. В процесния случай жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на АПИ. В случая, видно от Справка за декларираните данни (извлечение от електронната система), приложена по делото, бордовото устройството разположено в процесното ППС не е генерирало данни за визирания период 16,43 часа на 15.07.2021 г.- когато нарушението е констатирано, а в едни много по-късен период- на същата дата в 17,01 часа, когато е подадена първата тол декларация за деня и то за друг сегмент от платената пътна мрежа в страната. В посочения времеви диапазон не са декларирани данни и съответно е било невъзможно изчисляването дължимата тол такса. В следствие на това, тол такса, която да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена (образувана). Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.