Решение № 220 от 04.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000917 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 301564/02.09.2022год. , подадена от „ Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве“ АД срещу Решение № 260543/15.08.2022год. , постановено по т.д.№ 1844/2019год. на СГС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ Гаранционен фонд“ гр.София по иск по чл.520, ал.1 от КЗ сумата от 384 751.50лева , представляваща стойността на дължимите вноски по чл.520, ал.1 от КЗ за м.04.2019год.,ведно със законната лихва ,считано от 13.09.2019 год. до окончателното изплащане,както и сумата от 10 046.29 лева мораторна лихва за забава за периода от 11.06.2019год. до 13.09.2019год. както и разноски по делото в размер на 16 591.91лева и с което е отхвърлено направено от жалбоподателя срещу „ Гаранционен фонд“ гр.София възражение за прихващане с вземанията на Гаранционен фонд към ЗАД „ ДаллБогг:живот и здраве“ АД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че подписите върху застрахователни полици № 115002903199 и № 116002292322 са положени от румънските граждани-ползватели в полиците ,въпреки събраните по делото доказателства за тяхната неавтентичност. Поради липса на доказателства за противното се счита ,че тези договори са нищожни по чл. 26,ал.2, предл. 2 от ЗЗД и не са породили правни последици и приемането им за валидни от първоинстанциониня съд било в противоречие с доказателствата по делото,каквото оплакване се прави и по отношение и на останалите застрахователни договори. Поддържано е , че същите са нищожни и поради липса на застрахователен интерес- чл. 349, ал.2 от КЗ, което възражение за нищожност не било обсъдено от първоинстанционния съд. Последният не бил взел предвид ,че процесните застрахователни договори били сключени чрез застрахователен посредник, а не лично от застрахователя и че при отчитането на застрахователната полица от застрахователя посредник,той не бил представил пълномощно от третото лице,с което се упълномощавал конкретния управител на търговското дружество да сключва застрахователен договор. В тази хипотеза било неизвестно сключващите 1 застрахователния договор лица дали бил собственици или ползватели на застрахования автомобил,нито каква била тяхната връзка с реалния собственик или ползвател на автомобила ,поради което те нямали правен и застрахователен интерес от такъв договор и това не било съобразено от първоинстанционния съд.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за прихващане. При уважаване на жалбата се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е подаден писмен отговор от Гаранционен фонд , с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и при обективен анализ на събраните по делото доказателства. С позоваване на приетото в т.4 на ТР № 1 / 2018год. на ВКС се поддържа ,че съдебните решения ,с които е прогласена недействителността на процесните застрахователни договори нямат сила на пресъдено нещо спрямо Гаранционен фонд, доколкото са постановени в съдебни производства ,в които той не е участвал като страна .

Определят се за правилни изводите на първоинстанционния съд ,че процесните застрахователни договори не са нищожни поради липса на съгласие- чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.Тези изводи били направени в съответствие с т.2а от ТР № 1 /07.03.2019год. по тълк.дело № 1/2018 год на ОСТК на ВКС , където било прието че застрахователни договори без положен подпис от някоя от страните не са нищожни поради липса на съгласие- чл.26, ал.1 , предл. 2 от ЗЗД и че застрахователят не би могъл да се позовава на нищожността, както и на висяща недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД , за група полици , за които е установено , че са подписани от лица без представителна власт.

Съгласно т.2в от същото тълкувателно решение основание за нищожност на застрахователния договор не представлявало и декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 от КЗ,тъй като информацията за собственика на МПС не била съществена за сключването на застрахователния договор. Поддържа се , че по отношение договора за застраховка като „ абсолютна търговска сделка“ намира приложение чл.293, ал.1 от ТЗ и че по отношение на него не е възникнало задължение за възстановяване на застрахователя-жалбоподател заплатеното от него на пострадалите лица застрахователно обезщетение. Твърди се , че след като застрахователя не е повдигнал спора за това кой трябва да обезщети увреденото лице в хода на уреждане на претенцията, то той не може да направи това след заплащане на застрахователното обезщетение.

По изложените съображения въззиваемият прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Апелативен съд – София , след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , намира за установено следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба , подадена от Гаранционен фонд, с която е поискано на основание чл.520, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника- „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД да му заплати сумата от 384 751.50лева , представляваща неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 11.06.2019год. до 12.09.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска13.09.2019год. до окончателното изплащане на главницата , както и сумата от 10 046.29лева , представляваща обезщетение за забава на неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за периода от 11.06.2019год. до 12.09.2019год. Исковата претенция е основана на твърдения, че ответното застрахователно дружество притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност,че като застраховател през 2019год. е извършвал задължителни застраховки „ Гражданска отговорност „ и „ Злополука“ и че съгласно чл.520 от КЗ има задължение да участва във финансирането на Гаранционен фонд заплащайки вноски в определен с Решение на Комисията за финансов надзор размер. Изложени са твърдения, че определеният по горния начин размер на вноските за фонда за 2019год. и за двата вида застраховки е в общ размер на 384 751 лева , които не са преведени от ответника на Гаранционен фонд , поради което са дължими в посочения размер, ведно с обезщетение за забава , което за периода от 11.06.2019год. до датата на предявяване на иска- 12.09.2019год. възлиза на сумата от 10 046.29лева .

2

Ответникът е подал писмен отговор , с което оспорва иска . Счита го за неоснователен и моли да бъде отхвърлен поради погасяване на претендираните от Гаранционен фонд вземания чрез съдебно прихващане със сумата от 344 288.61лева , представляваща изплатени от него и вместо Гаранционен фонд застрахователни обезщетения на увредени лица по 12 броя застрахователни договори за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/ и със сумата от 40 473.742лева , представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница , начислена от датата на периода на всяко отделно пращане до 10.06.2019год. Възражението за прихващане е основано на твърдения за нищожност на 12 броя застрахователни договори на основание чл. 26,ал.2, предл. 2 от ЗЗД- липса на воля за сключването им и поради липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал.2 от КЗ. Като нищожни твърди,че не са породили никакво правно действие , поради което заплатеното от него на увредените лица застрахователно обезщетение следва да му бъде възстановено от Гаранционен фонд. Поддържа, че със заплащането на застрахователното обезщетение по нищожните договори е платил чуждо задължение-това на Гаранционен фонд , произтичащо от разпоредбата на чл.519, ал.1 ,т.1 , предл.

2 от КЗ от 2016 год. ,респ. чл. 288, ал.1 ,т.2 ,б.“ а“ от КЗ / отм./ , поради което последният дължи възстановяването му , съгласно чл. 499, ал.4 и в ал.5 от КЗ. Поддържа , че процесните застрахователни договори били прогласени за нищожни в проведен съдебен процес , в който Гаранционен съд не бил участвал ,но въпреки което бил обвързан със СНП, тъй като било недопустимо в два отделни съдебни процеса да бъде налично различно произнасяне по отношение тяхната валидност. Счита се , че по отношение нищожността на застрахователния договор на основание чл.26, ал.2,предл. 2 от ЗЗД не намирало приложение разпоредбата на чл.483, ал.1 ,т.1 от КЗ от 2016год., както и че недействителността на застрахователния договор не е санирана и от разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ,нито разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.

В подадена допълнителна искова молба са изложени съображения за липса на основанията на чл.103 от ЗЗД за извършване на претендираното от ответника прихващане.Във връзка с възражението за недействителност на процесните застрахователни договори са изложени съображения са приложимостта по отношение на тях на разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ и чл.

294, ал.4 от КЗ. Оспорена е претенцията на ответника за законна лихва по съображения ,че ГФ изплаща обезщетенията по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнение на специална процедура,предвидена в чл.588 от КЗ,че ГФ не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение и поради това задължението за изплащане на обезщетение възниква след сезирането му,каквото в случая липсвало. Посочено е , че съдебните решения ,с които е прогласена недействителността на процесните застрахователни договори не му били протипоставими съгласно чл. 477, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от КЗ , поради което и не го обвързват.

В подаден допълнителен писмен отговор Застрахователно акционерно дружество „ ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е оспорил твърденията на ищеца за липса на основания на чл.103 от ЗЗД и за непротивопоставимост на съдебните актове, с които е прогласена нищожността на процесните застрахователни договори.Отново са изложени доводи за тяхната нищожност,за неприложимост по отношение на тях на разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ,за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ, както и за основателността на претенцията за мораторна лихва.

С допълнителна молба по делото вх.№ 54237/16.06.2020год. са конкретизирани от ответното дружество основанията за нищожност на всяка една от 12 процесни застрахователни полици.

Предявеният по чл.520 от КЗ иск е уважен изцяло от СГС с обжалваното в настоящото производство решение като с него е отхвърлено и направеното от ответника възражение за прихващане. Прието е, че ищецът има вземане към ответното застрахователно дружество в размер на 384 751.50лева , представляващи вноски по чл.520 от КЗ за сключени през м. 04. 2019год. договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че същото не е погасено чрез прихващане с вземания на застрахователя за възстановяване на изплатени застрахователни обезщетения на увредени лица по 12 броя застрахователни договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, породени от нищожността на тези договори .