Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 30.05.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 249/2023
Вид
Решение № 206
Подписан
30.05.2023
В сила
16.06.2023
Състав
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.2 т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 103, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Перник, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20231720200249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на С. Й. И., с адрес ****, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № №*********/ от 15.12.2022г издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С.Г., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за нарушение на чл.40, ал.1 ЗДВП и на основание - чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

С. Й. И. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си, депозирана от него е изтъкнал доводи, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита и следва да бъде изцяло отменено. Сочи, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря въобще на действително случилото се.

Актосъставителят е приел, че при движение на заден ход е предприета маневра, с която е създадена опасност за участниците в движението и е реализирано ПТП с паркирания л.а. „Рено Меган" с peг № *********, както и че е напуснато мястото на произшествието, без да се уведомят компетентните служби на МВР. В АУАН Серия АД бл.№*********/24.11.2022г. като нарушени са посочени нормите на чл.123, ал.1, т.1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че АУАН и НП са издадени при неизяснена фактическа обстановка и твърди, че актосъставителят, доколкото същият не е очевидец на случилото се, не би и могъл да даде сведения относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Самият той е направил извод 1 относно причината за ПТП на база сведения, без да е пряк очевидец на инцидента.

В последното по делото с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. СЪДЪТ е докладвал и приел по делото постъпила по имейл по делото молба рег. № 10324/17.05.2023 г. от пълномощника на жалбоподателя адв. И. М., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Сочи се, че поддържа изнесеното в жалбата, по съображения подробно изложени в същата, и че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания, както и на основание по чл.бЗд, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143 ал.З от АПК на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него разноски в съдебното производство.

За Административно наказващия орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, редовно призован, представител не се явява.

По делото са били призовани и разпитани като свдетелиактосъставителят В. И. Б., и свидетелят по акта Р. П. Т..

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.

18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.

Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.

Свидетелят В. И. Б., на длъжност ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , ОДМВР ПЕРНИК, е съставила акт за установяване на административно нарушение Серия

АД бл.

№*********/24.11.2022г. против С. Й. И., с адрес ****, с ЕГН **********, притежател на СУМПС № ****, категория В АМ ТКТ, издадено от ОДМВР ПЕРНИК, за това, че на 20.11.2022 г. в 08:04 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ОСТРИЦА ОСТРИЦА УПРАВЛЯВА Л.А.МЕРЦЕДЕС А 170 С

РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******,СОБСТВЕНОСТ НА Б.С.Й. ЕГН

**********,КАТО ПРЕД ДОМ НОМЕР 2А,ПРИ ПАРКИРАНЕ НА ЗАДЕН

ХОД.ВОДАЧА НЕ СЕ УБЕЖДАВА,ЧЕ ПЪТЯ ЗАД МПС Е СВОБОДЕН И

РЕАЛИЗИРА ПТП С ПАРКИРАНИЯ Л.А. РЕНО МЕГАН С

РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР **** В ЗАДНАТА БРОНЯ НА МПС.ПТП С

МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ .БЕЗ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА. ВОДАЧА НАПУСКА

МЯСТОТО НА ПТП,БЕЗ ДА УВЕДОМИ КОМПЕТЕНТНИТЕ СЛУЖБИ НА

МВР. КАТО са МУ били вменени две нарушения, а именно: ПАРКИРА НА ЗАДЕН ХОД, БЕЗ ДА СЕ УБЕЖДАВА,ЧЕ ПЪТЯ ЗАД МПС Е СВОБОДЕН

И РЕАЛИЗИРА ПТП нарушение на чл.40 ал. 1 от ЗДвП; и НЕ СПИРА И НЕ УСТАНОВЯВА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПТП., нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него, който бил и СВИДЕТЕЛ НА СЪСТАВЯНЕ НА АКТА. На последния е положен подпис на нарушителя, като същият не е вписал възражения. В срок не са постъпили и възражения по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт НАЧАЛНИК СЕКТОР към ОДМВР ПЕРНИК, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Перник - С.Г., като е възприел почти дословно описаната в акта фактическта обстановка, е издал наказателно постановление № № 22-1158-003989 от 15.12.2022 г. издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С.Г., упълномощен с 812131632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за нарушение 2 на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателят е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 200лв. , лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, а именноАУАН

Серия

АД бл.

№*********/24.11.2022г., наказателно постановление №22-1158-003989 от 15.12.2022 г. издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр.

Перник- С.Г., копие на заповед за компетентност № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка по преписка, сведение от С. Й.

И. и др. писмени доказателства, приложени по преписката, в това число и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и от двете страни по делото- при разпита на актосъставителя- В. И. Б. - С., и свидетеля Р.

П. Т. свидетел при съставянето на АУАН, като съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, като обективни, безпристрастни, детайлни и съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал по преписката, но намира, че същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото и в този смисъл възраженията в жалбата се явяват основателни. Свидетелят Т., както се посочи по-горе е само свидетел по акта и не изнася данни относно фактическата обстановка, довела да издаване на акта и НП. От друга страна свидетелката- В. И. Б. – С. също не е била очевидец на деянието, а просто сочи в съдебно заседание, че актът е бил съставен по изгледан видеозапис, който въобще не е приложени по делото / св. Б.- „Делото е за ПТП с напускане на местопроизшествието, по видеоматериал от пострадалата в случая Р.С.М.. Сигнал от нейна страна е подаден затова, че С. И. кара без да е правоспособен. Предостави записи жената от нейната къща. Те живеят срещу дома на С. И.. Предостави записи, от които се виждаше ясно как синът на С. И., опитвайки се да паркира автомобил на заден ход, удря няколко пъти автомобила зад него, дефакто нейния автомобил. Затова преписка има изпратена в Районна прокуратура - Перник по повод на това, че имахме съмнения за наличие на данни по чл.343б, ал.2 от НК. Не зная там как са се развили нещата, но сме представили всички документи, включително и диска със записите към преписката в прокуратурата. От записа се вижда, че той слиза от автомобила, качва се. Тя ни каза, че лицето е С.. След това беше извикан С.

И., с призовка призован, яви се и има сведение от него, в което пише, че е виновен в случая и че не бил разбрал, че е ударил паркирания автомобил. Не можеш да разбереш три пъти да удариш автомобила зад теб. Не знам как не е разбрал. Актът е съставен в Сектор „Пътна полиция“ – Перник. След като бяха призовани му беше съставен акта. Актът е съставен по преписка и по жалба. Инициаторът е жалбоподателката, която представи доказателствата в случая. Автомобилът е собственост на Б. С.Й. - дъщеря на С. И.“.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намери за установено следното:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на 3 наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че от така събрания доказателствен материал, безспорно не може да се установи фактическата обстановка по делото и съпричастността на жалбоподателя към вменените му нарушения, като това не се променя и от обстоятелството, че по делото е приложено сведение от същия, в което последният лаконично признава вина. Едно обвинение в това число и за административно нарушение, не може да почива на предположение и самопризнание, като не са били събрани годни доказателства, които пряко да го доказват, а в случая няма нито преки, нито косвени такива, като по делото не е приложен и процесният запис, упоменат от актосъставителя, с който се твърди, че са били установени както нарушенията, така и нарушителят. Поради което се налага извод, за недоказаност както на вменените нарушения, така и на авторството на същите. Този извод, сочи, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и не следва да се навлиза по същество в обсъждане на отделните възражение по всеки един от вменените фактически състави на нарушения.

В тази връзка, актосъставителят е длъжен да се яви в съдебно заседание и да защити констатациите в съставения от него акт за установяване на административно нарушение, тъй като именно той е инициирал административно наказателното производство и е квалифицирал деянието, извършено от нарушителя, като последният се яви в с.з., но не можа да защити констатациите си видно от изложеното по-горе. Това е така, тъй като съставените по ЗДвП актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни постановления не се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Горното произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от НПК обвиняемия/в случая нарушителя/се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е субектът на административно–наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че е извършено административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е доказано извършването на нарушението. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил визираните в акта за установяване на административно нарушения и в наказателното постановление нарушение. Свидетелите не са били на място на нарушенията, не са установили как точно се е реализирало твърдяното ПТП, като механизъм и се осланят на неприложен по делото видеозапис, и едно лаконично самопризнание- но е неясно такова, което е недопустимо, като не може и заявеното от тях да се изчерпва с - поддържа констатациите по акта, и да не се изложи и докаже никаква фактология от конкретната проверка. По този начин е осуетена и преценката на съда относно доводите на нарушителя, изложени в жалбата за извършеното нарушение и причините и условията, способствали за това. При това не се установиха фактите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Съдът държи повторно да отбележи, че в административно 4 наказателното производство тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. В конкретния случай следва да се приеме, че нарушенията се явяват недоказани, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.