Решение № 495 от 13.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Благоевград, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200609 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Г. Т. против НП №23-1899-00042/07.03.2023г., издадено от Началника на 01 РУ на ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., във връзка с вменено му административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП

С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакуваният административен акт като се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение . Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото.В придружително писмо на санкционният орган към преписката до съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-Благоевград, 01 РУ/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.

Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на 1 жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл.

61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. / Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 10.04.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 13.04.2023г. / Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 27.02.2023г., длъжностно лице при санкционният орган /св.Д.полицай/, в присъствието на колегата си–св.П., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №079778 за това, че на 05.11.2022г. в 01.17 часа, в Благоевград, на ул.“Св.св.Кирил и Методий“, срещу сградата на АУБ, паркира 2 собствения си лек автомобил с марка „Фолксваген пасат“ с рег.№**********, като лице, което без да има това право, паркира на място, определено за ПС за обслужване на хора с трайни увреждания или за ПС, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания.

Това описано деяние за жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 98, ал.2 т.4 от ЗДвП. АУАН е връчен лично и срещу подпис на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН , на 07.03.2023г., Началника на 01 РУ на ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП№23-1899-000042, с което на основание чл.178д от ЗДвП, за отразеното в акта административно нарушение, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2023г. срещу подпис .

При разпита на свидетелите по акта Д. и П., двамата установяват, че на място възприели паркирането на автомобила, собственост на жалбоподателя върху паркомясто обозначено за инвалиди . Не възприели поставен инвалиден стикер на видно място в автомобила и за това заснели паркираното от жалбоподателя МПС с таблет и оставили върху него уведомление за съставяне на фиш за глоба . След постъпило възражение срещу фиша, бил съставен акт за нарушение на дееца, който е връчен лично имено на него.

В своите обяснения жалбоподателя е категоричен, че той притежава карта за инвалиди , защото той е трудоустроен и има право да ползва именно паркоместа за инвалиди. Твърди също, че на процесната дата и място при паркиране на автомобила му върху обозначено за инвалиди паркомясто, поставил тази карта в автомобила си, но вероятно е паднала в последствие в автомобила и за това не е възприета при извършената проверка от контролните органи. В удостоверение на тези си твърдения, жалбоподателят представя карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.11.2025г. и издадена му през 2022г. от Община-Благоевград . В картата изрично е отразено, че тя дава право на титуляра й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, на обозначените за това места. В картата е отбелязано също, че при паркиране, тя следва да се поставя на видно място на предната част на превозното средство, за да се вижда ясно и с цел проверки.

По делото е представена и неоспорена от страните медицинска документация за жалбоподателя /Решение на ТЕЛК от 08.11.2022г./, според която , на жалбоподателя е определена 60% инвалидност, с дата на инвалидизацията 07.08.2000г., във връзка с негово заболяване.

Преди издаването на АУАН по делото, между страните не е спорно, че за процесното деяние е бил издаден и фиш за глоба на жалбоподателя с №1603652 на 05.11.2022г. С него за нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, му е наложена „Глоба“ в размер на 200.00лв.

Срещу този фиш е била подадена жалба в съда, която с Определение №16/16.01.2023г. на БлРС, постановено по нахд №1912/2022г., е изпратена на издателя на фиша за окомплектоването му с преписката към него. Поради на практика постъпило възражение срещу фиша, в последствие е издаден процесният АУАН и НП за същото деяние.

3

По делото е приложена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., която удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП, както и Заповед №1039/27.03.2-23г., с която са възложени правомощия на полицейските служители в 01 РУ на ОДМВР-Благовеград, да съставят АУАН при нарушения по ЗДвП, в това число такова правомощие е предоставено и на св. Д..

Приложена е и Справка за нарушител/водач, от която се установява, че до датата на твърдяното нарушение, по отношение на жалбоподателя са регистрирани и издавани и други актове и НП за нарушения на ЗДвП.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за административно нарушение по чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП .

В тази връзка по безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН и е надлежно връчено на дееца/лично и срещу подпис./ В АУАН се съдържат и всички изискуеми се реквизити за такива документи по чл.42 и респ. по чл.57 от ЗАНН и в тази насока няма спор между страните.

Същевременно се установи, че първоначално на жалбоподателя е бил издаден фиш за глоба на 05.11.2022г. , именно за процесното нарушение, но след неговото оспорване чрез депозирана жалба от страна на Х. Т. в рамките на нахд №1912/2022г. по описа на БлРС , на основание чл. 186, ал.2 от ЗДвП, му е съставен и процесният АУАН.

Предвид изложеното, обжалваното НП е издадено при спазване на установената за това процедура и се явява процесуално законосъобразно.

Независимо то горното, съдът констатира, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

В казуса от обективна страна се доказа по безспорен начин , че на процесната дата / 05.11.2022г., около 0.17 часа/ и на процесното място / на ул.“Св.св.Кирил и Методий“, срещу сградата на АУБ/, жалбоподателят е бил паркирал собствения си лек автомобил с марка „Фолксваген пасат“ с рег.№**********, именно на място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания. Същевременно се доказа, че към този момент той е именно такова лице и има право да паркира на посоченото място, включително. В тази насока бе представено както ТЕЛК решение за трайното трудоустрояване от 60% /инвалидизиране/ на жалбоподателя, така и издадена му специална карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.11.2025г. и издадена му през 2022г. от Община-Благоевград . В картата изрично е отразено, че тя дава право на титуляра й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, на

4 обозначените за това места.Самият жалбоподател в своите обяснения също заяви, че на процесната дата е имал право да паркира на място за хора с трайни увреждания, заради констатираната негова трайна нетрудоспособност от компетентен за това медицински орган. При тези категорични писмени и гласни доказателства, напълно кореспондиращи по между си, заради което и съдът ги кредитира, съдебният състав счита, че в процеса бе разколебана презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл.189 от ЗДвП, като бяха опровергани и показанията на свидетелите по акта за извършено нарушение от Т., още повече, че тези свидетели не споделиха, че са запознати с документите на жалбоподателя за трайното му трудоустрояване към датата на проверката, както и относно издадената му карта за ползване на паркомясто за лица с трайни увреждания като процесното такова. След като се доказа, че Т. е имал право на процесната дата да паркира на място за лица с трайни увреждания, то такова негово действие не реализира от обективна страна административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, както неправилно и незаконосъобразно е счел санкционният орган с издаването на обжалваното НП.