Решение № 157 от 10.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110201103 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. Н. С., ЕГН **********, против НП № 23-0003505/ 30.12.2024 г. на Началника на ОО"АА"-Варна, с което на въз.С. е било наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП "ГЛОБА" в размер на 2500 / две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. а от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ /Наредбата/.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно., издадено в нарушение на процесуалните правила.Оспорва се компетентността на АНО, оспорва се приложението на материалния закон.Възразява се и срещу размера на наложеното административно наказание и се иска отмяна на НП или редуциране размера на наложеното административно наказание.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.Депозирано е писмено становище по делото с аргументи за законосъобразност и правилност на издаденото НП и с искане същото да бъде потвърдено и да бъде присъдено възнаграждение в полза на АНО.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 26.11.2024г., в гр. Варна, Южна Промишлена Зона,Подход за пристанища 1

ПЧМВ; Петрол Островна зона и пристанище Варна изток, въз.С., управлявайки МПС *********, с

Рег.№********* от кат. N3 с прикачено към него полуремарке ********* с рег.№ ********* от кат. 04, извършвал обществен превозена товари -33780кг пшеница, по маршрут с.Лозен.гр.Варна и бил спрян за проверка от служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.П..Въз основа на представените от водача документи- пътен лист 347786/25.11.2024г., товарителница ОО43031/26.11.2024г. и кантарна бележка 2326/26.11.2024г. проверяващите установили,че въз.С. извършва обществен превоз на товари - пшеница със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от влекач с две оси полуремарке с три оси с обща маса 48760кг, която маса надвишава нормигте на допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000кг. С 8760кг., установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Към момента на проверката не бил представен документ от АПИ, разрешаващ превоза на тежко ППС.

При така установените факти, св.П. на место съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. А от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ .АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който го подписал и в съответната графа вписал, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 30.12.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата проверка, като изцяло възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на въззивника посоченото по-горе административно наказание.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, които съдът също напълно кредитира, като необорени по никакъв начин.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делотопоказанията на св.П. и от приобщените по делото писмените доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали АУАН е съставен от компетентно лице и дали АНО притежава нужната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т.

8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за 2 обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

Действително, чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура".

Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал.

1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен 3 превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл.

179, ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е, ал.

12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай.

Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед началниците на РД на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП.Изцяло в горния смисъл е Решение № 13217 от 28.11.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2925/2024 г.

В същия смисъл е и Решение по к. адм. д. № 836 по описа за 2021 година по описа на Адм. Съд-Варна, съгласно което съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при Министерство на вътрешните работи и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.