Решение № 807 от 23.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Варна, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Диана К. Стоянова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20223100500909 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 21462/30.03.2022г. и вх. № 21820/31.03.2022г. на З. СТ. МЛ. и С. СТ. МЛ., чрез пълномощници адв. Е.М. и адв. М.Т., срещу решение № 663/14.03.2022 год., постановено по гр.дело № 3275/2021год. на РС – Варна, в частта, в която са отхвърлени предявените от З. СТ. МЛ., ЕГН ********** и С. СТ. МЛ., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Рожен“ № 4 срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 5000 лева, като частичен иск от целия в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на техния внук - С.А.С., настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП, виновно причинено от А.Н.Х., ЕГН ********** на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, местност „Харамията“, по посока местност „Крушките", област Варна при управлението на „Фолксваген", модел „Голф", с ДК № ********, застрахован по риска „ГО“ на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №GA66993623, като неоснователни.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Жалбоподателите твърдят, че са създали трайна емоционална връзка с починалия си внук, като болките и страданията им надхвърлят по интензитет и време нормално присъщите за 1 съответната родствена връзка. Излагат, че с доклада по делото не им е указано, че не сочат доказателства за изключителната близост с починалия си внук, поради което молят въззивния съд да им даде възможност да се ползват от двама свидетели за установяване на това обстоятелство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, чрез пълномощник адв. Е.С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Оспорва искането за допускане на доказателства от въззивния съд. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски.

В частта, в която производството е прекратено – досежно лихвата за забава, решението не е обжалвано в указания едноседмичен срок и е влязло в сила.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пъълномощникът на въззивниците адв. М.Т. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата страна адв. Е.С. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на З. СТ. МЛ. и С. СТ. МЛ. против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482 за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 5000 лева, като частичен иск от целия в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на техния внук - С.А.С., настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП, виновно причинено от А.Н.Х., ЕГН ********** на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, местност „Харамията“, по посока местност „Крушките", област Варна при управлението на „Фолксваген", модел „Голф", с ДК № ********, застрахован по риска „ГО“ на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. до окончателното им изплащане.

В исковата си молба ищците излагат, че са баба по бащина линия на С.А.С., починал на 06.08.2018 г. при ПТП причинено от А.Н.Х.. Излагат, че с влязла в сила присъда А.Н.Х. е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил ПТП в резултат на което е починал внукът им С.А.С.. Застрахователят на виновния водач бил уведомен за претенциите, но е отказал да заплати обезщетения за неимуществени вреди на ищците. Ищците поддържат, че преживените неимуществени вреди се изразяват в цялостно влошаване на физическото им 2 състояние, непрестанни пориви за плач, загуба на апетит, драстично отслабване, цялостно състояние на апатия към заобикалящия ги свят. Излагат, че са станали неконтактни. Сочат, че са били изключително близки и привързани към починалия си внук, който споделял всичко с тях. Излагат, че семейството живеело без конфликти и задружно. Излагат, че са помагали в отглеждането на момчето още от раждането му, а то ги имало за втора майка и баща. Сочат, че състоянието им не се е променило и продължават да търпят огромна болка, а с оглед тяхната възраст това не би се променило до края на живота им.

С писмен отговор "ЗД "БУЛ ИНС"" АД оспорва исковете. Не се оспорва, че застрахователят е поканен да заплати обезщетение на ищците, но е отказал да стори това.

Оспорва родствената връзка между ищците и починалия С.А.С., както и твърденията за близост и взаимност с починалия, както и понасянето на болки и страдания от загубата му.

Оспорва водачът на застрахования автомобил да е имал виновно и противоправно поведение, оспорва механизма на ПТП. В условията на евентуалност излага, че претенциите са завишени по размер.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.

Пред въззивния съд не е налице спор, че ищците са баба и дядо на починалия при ПТП С.С., като това обстоятелство се установява и от представеното пред ВРС удостоверение за родствени връзки.

Механизма на ПТП е посочен в назначената и приета от първоинстанционния съд САТЕ. От разпита в с.з. на вещото лице В. по САТЕ се установява, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. От заключението на вещото лице Д. по СМЕ се установява, че причината за смъртта на С.С. е остра кръвоизливна анемия. От разпита в с.з. на в.л. Д. е видно, че по тялото на С. не са налице типични увреждания, които се получават при използването на предпазен колан.

С присъда по НОХД №788/2019г. по описа на ВОС, влязла в сила на 06.01.2021г., водачът на лек автомобил Фолксваген Голф с per. № ******** А.Х. е признат за виновен в това, че на 06.08.2018 г. на път първи клас 1 - 9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, местност „Харамията“ по посока местност „Крушките“, обл.

Варна, нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП -„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните 3 стойности на скоростта в км/ч.: на водача на ППС от категория "В" извън населено място е забранено да превишава скорост на движение от 90 км.ч.", като се е движил със скорост 119 км/ч и с това по непредпазливост причинил смъртта на С.А.С. и С.Х. и причинил средни телесни повреди на Елисавета Тинкова А.а.

Влязлата в сила присъда по НОХД №788/2019г. по описа на ВОС, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. А.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление, с което по непредпазливост е причинил смъртта на С.А.С..

При наличието в случая на влязла в сила присъда на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

За установяване болките и страданията на ищците, както и особено близката връзка с починалия им внук, по първоинстанционното дело са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.А. и А.А.в, назначена е комплексна съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на вещите лица Ц. и К. по комплексна съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при ищците се диагностицират клинични симптоми на разстройство в адаптация-смесено тревожно-депресивна реакция.

Съставът на ВОС констатира, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като е допуснал на ищците само двама свидетели, а не поисканите от тях четирима свидетели.

Показанията на разпитаните от ВОС свидетели А.Б. и Г.О. съвпадат с показанията на свидетелите Й.А. и А.А.в, но са по-общи и неконкретни. Пред първоинстанционният съд А. и А. са дали показания, че дядото на С.С. е работил в Русия около 7-8 години, а баба му е ходила да работи в Турция периодично. Свидетели А.Б. и Г.О. потвърждават това, но без да са сочат кога се е случило и колко време ищците са били извън страната. Показанията и на четиримата са непротиворечиви относно обстоятелството, че родителите на С.С. и ищците са живеели в отделни постройки в един двор, като С. често е оставал да спи при баба си и дядо си. И четиримата дават показания, че майката и бащата на С. са полагали грижи за него. Ищците също са полагали грижи за внука си. Видно от показанията на свидетелите е, че ищците са обичали внука си и страдат много от загубата му.

Във връзка с възраженията на застрахователя досежно връзката на ищците с починалия им внук, съдът е длъжен да съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно указанията по приложение на закона, дадени от ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от 4 смъртта му вреди. Семейните отношения между дядо и баба и внуци са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.