Решение № 117 от 24.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Червен бряг, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440101447 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 150 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. К. Г., с ЕГН ********** от .........., в качеството си на майка и законен представител на малолетната – Е. Д.ова И.а, родена на 01.08.2017 г., с ЕГН **********, подадена чрез адв. И. В. – АК Плевен против Д. К. И., с ЕГН ********** живущ в ......., с която на основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени постановената с Решение № 260034/18.11.2020 г. по Гр.д. № 467 по описа за 2020 г. на ЧРС ежемесечна издръжка от 200,00 лв. на 500.00 лв., присъдена за малолетната – Е. Д.ова И.а, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я е намери за редовна и с разпореждане на ответника е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е депозиран писмен отговор.

Ищцата редовно призована в съдебно заседание се явява лично, представлява се от адв.

И. В. от АК Плевен, с пълномощно по делото. Позовава се на писмени доказателства.

Ответника редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Т. Т. – АК Враца, с пълномощно по делото. Оспорва иска по размер, като се позовава на гласни и писмени доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

1

Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответника Д. К. И. е баща на детето Е. Д.ова И.а, а ищцата негова майка. Безспорно е, а се установява и от Решение № 260034/18.11.2020 г. постановено по Гр. д. № 467 по описа за 2020 г. на РС – Червен бряг, че ответника е бил осъден да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 лв. Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в размер на 500.00 лв., от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, дължима за ненавършило пълнолетие дете, което към момента на постановяване на настоящето съдебно решение е навършило 7 години.

Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.

Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката.

За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника.

Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба. По силата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. В случая като трето самостоятелно основание се явява разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според която – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“.

Исковата молба е подадена 22.11.2024 г., а приключване на устните състезания е в о.с.з. на 12.02.2025 г. Междувременно с ПМС № 359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ 2 за страната да е 1077.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.

Родителските права спрямо непълнолетната Е. се упражняват от майката. Г-жа Гърговска, след раздялата изцяло поема грижите по отглеждането, възпитанието и цялостната издръжка на детето. Е. И.а, заедно с майка си живеят на квартира в гр. Пловдив, като детето е записано в частно училище, като само сумата за храна е по 12,00 лева на ден, което е около 300,00 лева месечно. Необходимите средства за издръжка са много повече от заплащаната до момента от бащата. Ищцата е подпомагана от своя баща и дядо на Е.. Единствените средства, които ответника предоставя е издръжката в размер на 200.00 лв. и нищо повече. С израстването на детето се увеличават и разходите за задоволяване на неговите базисни интелектуални, здравни и други потребности.

Издръжката, която заплаща бащата е недостатъчна за нуждите на детето. Бащата живее в с. Девенци, в момента е безработен и не получава никакви средства, има кредити, които да погасява. Ответникът има друго дете, което също трябва да издържа и заявява, че има възможност да заплаща минималният размер за издръжка на малолетното си дете в размер на 269,25 лева.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна: В конкретния случай, съществен факт е, че от определяне на издръжката са изминали повече от 4 години, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му и необходимостта от средства за развитието му са се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна заплата определена с Постановление на Министерски съвет.

Към настоящия момент, определената издръжка се явява далеч под минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера на издръжката.

Ответникът няма доходи и заявява, че претендираното увеличение на досегашния размер на издръжката с 300,00 лева е непосилно за него.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето, още повече че в конкретния случай по-голямата част от тях са свързани с осигуряване на необходимото обучение на детето. С оглед възможността на родителя да дава издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв.

При определяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майка си и ответникът е освободен от полагането на лична грижа и от поддръжката на домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК страните си дължат разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, чийто размер след изчисляването им е идентичен и по компенсация страните не си дължат разноски.

На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да 3 заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 144,00 лв.

Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определения с Решение № 260034/18.11.2020 г. постановено по Гр. д. № 467 по описа за 2020 г. на РС – Червен бряг размер на издръжката от 200,00 лв. и ОСЪЖДА Д. К. И., с ЕГН ********** живущ в ....... да заплаща на М. К. Г., с ЕГН ********** от .........., в качеството си на майка и законен представител на малолетната – Е. Д.ова И.а, родена на 01.08.2017 г., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300,00 /триста/ лв., считано от 22.11.2024 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля предявения иск за разликата до претендирания размер от 500.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д. К. И., с ЕГН ********** живущ в ......., да заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху разликата от досегашния и уважения размер на иска по чл. 150 от СК в размер на 144,00 лв. /сто четиридесет и четири лева/.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4