Присъда № 3 от 12.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 12297/2021
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 12.01.2023
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.132 ал.1 т.4 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.180 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда №3 от 11.01.2023 г. по НЧХД №1229./2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав
Производството по делото е образувано по депозирана от Д. Б. КР.против АС. Р. Ч. тъжба и уточнение на същата, с която същият е обвинен, че на 28.05.2020 г. в гр.София, ул.”Президент Линкълн” №29, вх.В, чрез нанасяне на удари с ръце и крака й причинил леки телесни повреди, изразяващи се в повърхностно охлузване на десен лакът, оток и кръвоносядане на дясна предмишница, оток на двете колене, причинили й болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 НК, както и за това, че на същата дата и място извършил нещо унизително за честта и достойнството на К. нанесъл й побой в присъствието на дъщеря й Е. К. и съпруга й Д. Кралев – престъпление по чл.14. ал.1 НК.
С тъжбата е предявен граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплениео по чл.130 ал.2 НК в размер на 4 750 лв. и граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 1 250 лв. – за престъплението по чл.14. ал1 НК, които съдът не е приел за съвместно разглеждане ведно с наказателната отговорност на подсъдимия.
В съдебно заседание повереникът АДВ. В. В.-САК и частната тъжителка Д. Б. КР. поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение.
Поверникът счита, че събраните в съдебното следствие доказателстваписмени, гласни и закючение по СМЕ покатегориченначинустановяват, че подсъдимият е извършил повдигнатите с тъжбата престъпленияпо чл.130 ал.2 НК и по чл.14. ал.1 НК.Предлага на съда изцяло да кредитира показанията на свидетелите-очевидци ЕК, Д. Ч., но не и тези на свидетеля ПЧ – брат на подсъдимия. Моли съда да обърне особено внимание и да кредитира показанията на непълнолетната Д., тъй като макар тя да е дъщеря на подсъдимия и внучка на тъжителката, същата заявява достоверно причината за случилото се на процесната дата, кои са били участниците и кой е нанасял удари, като същата е непредубедена, тъй като заявява всяка от страните какви действия е извършила. По същия начин, съдът следва да кредитира показанията на свидетеля С. И., също очевидец и поради факта, че няма роднинска връзка със страните по делото. Моли съда да кредитира заключението на изготвена от вещото лице д-р Д. Н. СМЕ, който изключително подробно в протокол от проведено с.з. на 21.11.2022 г. дава отговор на зададените му уточняващи въпроси, а в заключението е обяснил механизма на получаване на всяка една от констатираните при прегледа на ЧТ травми. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи 1 наказание по чл.130 ал.2 НК в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.За обвинението престъплениепо по чл. 14. НК ал.1 НК - глоба в средния размер както и наказание обществено порицание. Претендира и направените по делото разноски.
Частната тъжителка Д.Б. поддържа заявеното от повереника си.
Защитникът на подсъдимияАС. Р. Ч. - адв. Петър П. АК-Благоевград излага доводи, че тъжителката не доказа двете обвинения в настоящо производство. Отново прави възражение за изтекъл 6-месечен преклузивен срок за подаване на тъжбата, тъй като постановлението на СГП, с което се потвърждава отказа да се образува ДП на СРП е изведено деловодно на 01.09.2020 г., видно от печата на СГП, с което е подадено писмо до Български пощи. Първата молба за издаване на незаверен препис е с вх.
№15905/07.10.2021 г. - почти два месеца след депозиране на тъжбата, като единственото логично обяснение е, че всъщност тъжителката е получила постановлението много по-рано, респ. тъжбата е подадена извън 6-месечния срок.От друга страна, видно от протокол от дата 26.10.2020 г. по гр.дело №24121/2020 г. по описа на СРС, 92 състав, пр. пр. №22271/2019 г., която е изискана и постъпила по делото, и в която се съдържа постановление от 25.08.2020 г. на СГП, страните, вкл. тъжителката са заявили, че тази пр.преписка следва да де приеме като доказателство по делото и са запознати с нея.
Именно от тази дата тече преклузивният 6-месечен срок за подаване на тъжба срещу подсъдимия.Защитата счита, че тъжбата, с която е сезиран съда е подадена извън този срок и производството по делото следва да се прекрати.
Алтернативно се излагат доводи, че по делото не се установи мястото на извършване на престъплението. В тъжбата се твърди, че е извършено на ул.”Президент Линкълн” №29, вх.В, ет.1 , но от разпита на свидетелитеочевидци се установява, че групата хора се е местила. Няма как и деянията да са извършени на първия етаж, както е посочено в тъжба. Не се доказа времето на извършване на престъпленията, което рефлектитра върху правото на защита на подсъдимия. По обвинението по чл. 130 ал.2 НК, тъжителката е депозирала допълнителна молба с уточнение на нанесените удари от нея на подсъдимия, като в нея твърди се, че тя е ударена на два или три пъти в областта на лицето, но в заключението на СМЕ не са описани никакви травматични увреждания.Свидетелката Е. К. твърди, че подсъдимият многократно е ударил майка й, но не може да каже в коя част. Свидетелят Д.
Кралев заявава, че подсъдимият е ударил съпругата му в областта на лицето и гърдите, като не уточнява също къде точно. Свидетелката Д. Ч. твърди:
„Тате удари баба по лицето, но не знам с юмрук или плесница”. Тя свидетелства, че не е видяла А. да удря някой от присъстващите. Самата тъжителка не е възприела, докато е била на земята как и с кой крак е ритана от подсъдимия, т.е., самата тя няма лични възприятия от станалото и затова 2 не го е изложила в тъжбата. В издаденото й медицинско удостоверение е посочено, че има повърхностно нараняване по предната повърхност на дясната предмишница, моравосинкаво място с оток, както и двете стави са оточни. Свидетелката Е. К. твърди, че подсъдимият е продължил да рита майка й на земята, но не уточни с кой крак я е ритал. СвидетелитеПавел Ч. и Д. Ч. твърдят, че подсъдимият не е ритал тъжителката. Също така, видно от прегледа на тъжителката в 06 РУ-СДВР, кръвното й налягане е било в нормални граници след твърдения побой - 120/80, както и не са описани от лекаря в Спешна помощ видими травми, а само одрасквания на гърдите, които се установи, че са причинени от свидетелката Д. Ч.. Вещото лице по СМЕ, посочва че травмите отговорят да са получени по време и начин, но с оглед на събраните по делото доказателства използва думата „може“, т.е., допуска, че е така, без да е категоричен. Въпреки твърденията на тъжителката, липсват каквито и да е увреждания и не са описани в издаденото СМУ, а охлузването експертът допуска, че е от падането на терен, но с оглед взаимното блъскане не става ясно каква е причината за падането на тъжителката. Това се отнася и до отока и кръвонасядането на дясната предмишница на К.. Действието на удари от ритници е неправоподобно, защото при придвижване встрани на цялата група, за да се получат удари точно в коленете на тъжителката, то ританата следва да е била неподвижена, а ритащият да се е целил специално в коленете й. Защитата заявава, че престъплението по чл. 14. ал.1 НК също остана недоказано. В тъжбата се твърди, че поведението на подсъдимия е унизително и обидно, и ЧТ е засегната от него, но нейното поведение в процесния конфликт се разминава със заявеното в тъжбата, че е била обидена, като в тази насока са показанията на свидетелката Д. Ч., която на три пъти казва: „Тогава баба тръгна срещу тате да го блъска“, „След удара те почнаха да се блъскат“ „.. след удара тя не е падала на земята”, „Почнаха блъсканици, баба и тате започнаха да се разправят и да се бутат с ръце“, т.е., не може едни исъщи действия да се приемат за обидни, когато са насочени към теб, а самият ти да ги осъществяваш - да не са. Излагат се доводи от защитата, че каквито и да са действията на подсъдимия на процесната дата, те са действия на един силно притеснен баща, извикан от дъщеря си, която е плачела и го е молела да й помогне, защото й бил нанесен побой.
Предлага на съда да признае подсъдимия за невиновен и присъди в тежест на тъжителката разноските в производството.
Защитникът на подсъдимия АС. Р. Ч. - адв. Елена ПОПОВААКБлагоевград излага доводи, че не е установено кой точно е причинил уврежданията на ЧТ – дали подсъдимия или внучката й, вследствие на пораншния конфликт от деня. Предлага на съда да не кредитира показанията на свидетелите Е. и Д. Кралеви, /съответно дъщеря и съпруг на ЧТ/, тъй като същите са тъжители по други образувани срещу подсъдимия дела. На процесната дата ЧТ и съпругът й са извършили насилствени действия по отношение на внучка си и съответно дъщеря на подсъдимия, като в тази 3 насока са медицинските документи по делото. Свидетелят Ч. заявява, че Е. и Д. К. са се държали агресивно, както и, че тъжителката е говорела по адрес на майка му, че е курва. Предлага на съда да приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, тъй като обществените отношения в случая са били засегнати в една абсолютно незначителна степен. Следва да се вземе предвид от съда и установеното по делото поведение на ЧТ спрямо подсъдимото лице, изразено в използване на нецензурни думи, както спрямо него, така и спрямо неговите близки – майка и дъщеря, а също така и физическата саморазправа, а имено бутане. Предлага на съда да оправдае изцяло подсъдимия по двете повдигнати с тъжбата обвинения. Претендира разноски.
Подсъдимият АС. Р. Ч. се явява лично и се възползва от правото си да не дава обяснения.
В правото си на лична защита подсъдимият моли съда да се съобрази със заявеното от неговите защитници. Заявява, че не е извършил тези деяния, в които го обвиняват и се пита дали учители като тъжителката и съпругът й е редно да преподават на малки деца.
В последната си дума Ч. моли съда за оправдателна присъда и не е редно тъжителката и мъжът й да бият детето му.
Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият АС. Р. Ч. ероденна 14.03.1983 г. в гр. Дупница. Живее в същия град, ***.
Бивш съпруг е на дъщерята на частната тъжителка - Е. Д. К., като бракът им е прекратен с Решение на Софийски районен съд, 91-ви състав, постановено по гр.дело №3616/2008 г. Двамата имат дъщеря - свидетелката Д. А. Ч., която след развода живее при майката.
Отношенията между родителите на свидетелката Ч. са обтегнати.
На дата 28.05.2020 г. вечерта свидетелката Д. А. Ч. се намирала в дома си на адрес гр.София, кв.”Овча купел”, ул.”Президент Линкълн” №29, вх.В, ет.1 ап.1 заедно с майка си Е. Д. К.. Между двете възникнал сигнал за това, че непълнолетното 14годишно момиче общувало по социални мрежи и мобилен телефон с мъж от арабски произход /йорданец/, което поведение майката не толерирала. Тяпомолила дъщеря сида й предаде мобилния си телефон и да си учи уроците, на която молба момичето категорично 4 отказало. Безпомощна да се справи с тийнейджърката, свидетелката Е. К. звъннала на родителите си – ЧТ Д.К. и свидетелят Д. И. К. Тя разчитала на тях, тъй като освен нейни роднини, които дълго време са се грижили за дъщеря й в Испания, където пребивали само тримата, двамата са и работещи учители.
На родителите й не отнело време да пристигнат в дома на К., тъй като живеели в същия квартал. Бабата на момичето и поискала мобилния телефон, като обяснила на внучка си, че подобно поведение от нейна страна е непристойно и телефонът трябва да се ползва само за разговори с близки и онлайн обучение. Тя успяла чрез дърпане и съответна съпротива от Д. да вземе мобилния й телефон. Девойката в яростта и желанието да си го вземе обратно, започнала да я нагрубява, да я блъска и я издрала в областта на гърдите с маникюра, който имала.
Виждайки поведението на Д., дядото Д. Кралев зашлевил плесница на момичето и наредил да се държи подобаващо с баба си. Момичето се разплакало, затворило в стаята си и намерило начин да напише съобщение до подсъдимия. Молело баща си да дойде да я спаси, тъй като бабата и дядото й нанасят побой, душат я с възглавница.
Притеснен от съобщеното му от Д., подсъдимият се обадил на спешен телефон 112 в 20 часа и 8 минути на 28.05.2020 г. Съобщил на диспечъраза домашно насилие върху дъщеря му от страна на бабата и дядото.
Разпечатката съдържа 26 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb5508b9-0123-48c0-b85e-a30249ba0911