Решение № 1135 от 09.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. П., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20241720105947 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юрк. Ц., срещу И. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5088,54 лв. - главница п о Договор за потребителски паричен кредит № CARU-1***/02.03.2018 г., сключен с „*** С. А., ***“, ЕИК ***, /чийто правоприемник е „***“ АД, ЕИК ***/, вземанията по който са прехвърлени на „***“ ЕАД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, и сумата 1451,18 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.01.2019 г. – 20.02.2023 г. и сумата 1711,49 лв. – лихва за забава за периода 21.03.2021 г. – 21.03.2024 г. за които вземания е издадена Заповед № 2344/05.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 03746/2024 г. по описа на Районен съд - П..

В исковата молба се излага, че между *** С. А., ***“, ЕИК ***, и И. Д. Т. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № CARU-1***/02.03.2018 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5700,00 лв. при договорен лихвен процент в размер на 12,68% и размер на ГПР 14,48%. Съгласно чл. 2 от договора кредитополучателят дължи такса ангажимент в определения размер, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент. Съгласно уговореното в договора таксата се заплаща при усвояване на кредита, като кредиторът я удържа от общия 1 размер на кредита. Сключена е застраховка „Защита на плащанията“, която не е задължителна за отпускане на кредита, като страните са уговорили, че застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска, като кредиторът ще превежда получените суми на застрахователя.

Твърди се, че на 04.05.2018 г. кредиторът е превел по банковата сметка на кредитополучателя сумата 5586,00 лв., представляваща разликата между общия размер на отпуснатия кредит 5700,00 лв. с намалена сумата за такса ангажимент от 114,00 лв., с което е изпълнил задължението си по договора, а кредитополучателят е следвало да го върне на 60 равни месечни погасителни вноски, съобразно погасителен план, инкорпориран в договора за кредит. Сочи се, че длъжникът е заплатил сума в общ размер 1496,00 лв., формирана от вноски в размер по 149,60 лв. на 16.03.2018 г., 20.04.2018 г., 21.05.2018 г., 25.06.2018 г., 07.08.2018 г., 22.08.2018 г., 01.10.2018 г., 11.12.2018 г. и 02.01.2019 г. Твърди, че падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.01.2019 г. и от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, като крайният срок на договора е настъпил на 20.02.2023 г.

На 19.08.2019 г. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 от 05.03.2020 г., по силата на който вземанията, произтичащи от процесния договор, са прехвърлени на ищеца.

Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента, ищецът е изпратил уведомление до ответника, но пратката е върната в цялост. Независимо от това ответникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.

За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощниците му адв. Г. и адв. З., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на закона – ЗЗП и ЗПК, тъй като клаузите на договора са неясни, противоречиви, взаимоизключващи се, очевидно неравноправни и увреждащи правата на потребителя. Твърди се, че от съдържанието на договора за заем не може да стане ясно как кредиторът е определил и изчислил ГПР и какво включва същият, поради което всички клаузи, включващи претендираните от ищеца акцесорни вземания по договора за заем – възнаградителна лихва, лихва за забава, такса ангажимент, застрахователна премия – са нищожни, и съгласно чл. 22 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистия размер на дълга. Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство.

Оспорва договора за цесия да е породил действие, тъй като исковите суми не са посочени в неги, евентуално поради това, че произтичат от нищожен договор. Възразява се, че вземанията са погасени по давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

2

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление с вх.рег. № 08.04.2024 г. /подадено в СРС, изпратено по подсъдност в РСП./ на “***“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 18760/21.08.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03746 по описа за 2024 г. на РС-П. срещу И. Д. Т., ЕГН **********, за сумата 5088,54 лв. главница п о Договор за потребителски паричен кредит № CARU-1***/02.03.2018 г., сключен между „*** С. А., ***“, ЕИК ***, и И. Д. Т., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, сумата 1451,18 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 20.01.2019 г. – 20.02.2023 г., и сумата 2600,84 лв. – лихва за забава за периода 21.01.2019 г. – 21.03.2024 г., както и разноските за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 13.08.2024 г., който е депозирал възражение на 21.08.2024 г., обосновано с твърдение, че сумите са погасени по давност.

С разпореждане от 22.08.2024 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, получено от заявителя на 13.09.2024 г.

На 11.10.2024 г. е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № CARU-1***/02.03.2018 г., сключен между „***“ С. А. ***, в качеството на кредитор, и И.

Д. Т., в качеството на кредитополучател, съгласно който размера на заема е 5700,00 лв., платим на 60 месечни погасителни вноски, всяка от по 149,60 лв., при ГПР 14,48 % и фиксиран годишен лихвен процент 12,68 %, заедно със застрахователна премия в размер на 1282,20 лв. и такса ангажимент в размер на 114,00 лв., като общата стойност на плащанията възлиза на 8976,00 лв. В договора е инкорпориран погасителен план, включващ падежните дати и размера на месечните погасителни вноски, видно от който падежната дата на първата вноска е 20.03.2018 г. и падежната дата на последната вноска е 20.12.2022 г.

Представени са и общи условия по договора, кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат № CARU-1***/02.03.2018 г., Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ /за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“/ на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит и декларация за предоставяне на лични данни.

От договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и извлечение от приложение 1 към договора за цесия се установява, че вземанията по договора, сключен с ответника, са прехвърлени на ищеца.

Видно от пълномощно 3396/2020, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията.

Представено е уведомление от „***“ ЕАД за извършената цесия, без данни за получаването му от ответника /видно от известието за доставяне, че пратката не е 3 потърсена/.

От приложеното на л. 15 от делото платежно нареждане се установява, че на 06.03.2018 г. е нареден паричен превод от БНП Париба С.А. в размер на 5586,00 лв. с основание договор CARU-1***.

В производството по делото са използвани специални знания на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Според приетото по делото заключение на вещото лице усвоеният паричен кредит по договора е в размер 5700,00 лв., от която сумата 5586,00 лв. – преведена по банковата сметка на ответника, и сумата 114,00 лв. – такса ангажимент. По договора са извършени плащания в размер 1496,00 лв. Първата изцяло неплатена месечна вноска по договора е с падеж 20.01.2019 г. След извършеното плащане неплатената сума е в размер на 6411,50 лв., от която непогасената главница е 4960,32 лв. и неплатена договорна лихва 1451,18 лв. за периода от 20.12.2018 г. до 20.02.2023 г. Лихвата за забава за периода от 21.01.2019 г. до 21.03.2024 г. е в размер на 1606,65 лв., а за периода 21.03.2021 г. до 21.03.2024 г. е в размер на 1364,10 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземания на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между цедента и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена посочената в договора сума срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер, съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишният процент 4 на разходите, а разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.