Решение № 650 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113120 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № **, чрез адв. С. Н. от АК – *****, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата Н. Г. сумата от 1540,81 лв., недължимо платена при начална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № ***** от 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** към искане № ******, по силата на който ищцата усвоила заемна сума в размер на 2200,00 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,86 %. В чл. 5, ал. 1 от Договора било предвидено задължение на кредитополучателя за обезпечаване на кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител/и с посочени условия, на които да отговаря поръчителят. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора избраното от кредитополучателя обезпечение следвало да бъде предоставено в срок от три дни след сключването му. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение била предвидена дължимост на неустойка в размер на 1540,81 1 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Ищцата твърди, че е изплатила изцяло задълженията си по процесния договор за кредит, включително и сумата за неустойка в размер на 1540,81 лв., но счита, че не дължи плащане на същата. От правна страна са изложени твърдения, че чрез клаузата за заплащане на неустойка се заобикаляли изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК, като целта на кредитора била да си осигури допълнителна печалба извън договорената възнаградителна лихва. Неустойката противоречала на принципа на добросъвестността, като излизала извън присъщите си функции. Сочи се, че размерът на неустойката от 1540,81 лв. бил почти колкото размера на заемната сума от 2200,00 лв. и не кореспондирал с последиците от неизпълнението. Поддържа се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя били поставени неизпълними от него изисквания, за да се обоснове получаването на допълнителна печалба от кредитора, в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че неустойката не е включена като разход в ГПР по кредита, което съставлява нарушение на императивните изисквания на ЗПК.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който оспорва предявения иск. По същество са наведени доводи за неоснователност на предявената претенция.

Твърди се наличие на валидно сключен между страните договор за кредит при спазване изискванията на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на една клауза не може да влече нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил такъв, тъй като клаузата за неустойка не била част от съществените параметри на договора.

Поддържа се, че в Договора бил коректно посочен размерът на ГПР, а неустойката не следвало да се включва при неговото изчисляване. В случая посоченият в Договора размер на ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва, поради което и не била нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От своя страна неустойката представлявала проявление на свободата на договаряне между страните, а в настоящия случай същата била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на Договора. Предвид това, изначално било невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Посочва се, че разходите, които са включени в ГПР по Договора са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключването му. Твърди се, че неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема, а именно – такава би била дължима след сключване на Договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Ответникът поддържа, че към датата на сключване на Договора не е знаел дали ще възникне основание за плащане на сума за неустойка. Същата била уговорена във фиксиран размер и разсрочена на вноски, заедно със 2 съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Твърди се, че неустойката не представлява допълнително възнаграждение за кредитора, а била уговорена като санкция за неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в Договора условия. Сочи се, че процесният Договор за кредит е сключен изцяло по волята на ищцата, която попълнила искане за сключване на такъв договор, като получил а информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр. Същата имала възможност да се съгласи или не с отделни клаузи от Договора, включително и да предложи различни формулировки. Потребителят имал възможност и да се откаже от Договора в 14-дневен срок от неговото сключване без да е обвързан от неустойката.

Излагат се съображения, че клаузата от Договора, която предвижда дължимост на неустойка, не е нищожна. Според ответника, наличието на множество сключени договори от ищеца при идентични условия означава, че процесният Договор за кредит не е нищожен. Счита, че в Договора не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като се твърди, че клаузите от Договора, включително оспорената клауза за неустойка, са индивидуално уговорени с потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С оглед на изложеното, ответникът поддържа, че е налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по процесния Договор за потребителски кредит № *****/28.02.2023 г. Оспорва и размера на иска, като твърди, че платената от ищеца неустойка не е в посочения в исковата молба размер.

По гореизложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата Н. Г. , редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. С. Н., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск. Възразява срещу присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 3

ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 1540,81 лв. с равностойност 787,80 евро на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищцата, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 1540,81 лв. с равностойност 787,80 евро е заплатена на валидно правно основание.

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата Н. А. Г. и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/28.02.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата от 2200,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ищцата, както и че дължимата по процесното кредитно правоотношение неустойка не е включена в размера на ГПР по процесния Договор за потребителски кредит.

Сключването на процесния контракт се установява и от представения Договор за потребителски кредит № *****/28.02.2023 г. , видно от който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2200,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,86 %.

Договорено е погасяването на кредита да се извърши на 29 седмични вноски, три от които в размер на 17,13 лв., всяка от тях и двадесет и шест – в размер на 93,80 лв., всяка от тях. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 2490,19 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 19.09.2023 г. В чл. 3, ал. 2 от Договора изрично е регламентирано, че ГПР по кредита включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по договора за кредит с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно 4 на следните условия: 1) при един поръчител – същият да има осигурителен доход в размер не по-малък от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2) при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер не по-малък от 4 пъти минималната работна заплата за страната; д а не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; д а не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение ; д а нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.5, ал. 2 от Договора страните са се споразумели, че кредитополучателят ще представи посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключване на договора за кредит.