Решение № 193 от 26.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 242/2023
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500242 по описа за 2023 година
С Решение № 54/ 13.02.2023г. по гр. д. №327/2022 год. ОС- Плевен е признал за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК по иск на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 000694749 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, представлявано по делото от пълномощника му адвокат В. П. от САК против К. П. И., ЕГН ********** от гр. Левски, *********, съществуването на вземането на „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК 000694749, към солидарния длъжник К. П. И., ЕГН **********, за сумата от 35 480,94 лв., от която 35 000 лв. разрешен кредитен лимит и 480,94 лв.- неразрешен/надхвърлен кредитен лимит, представляваща главница по договор за кредит- овърдрафт № 0041/564/25.10.2017г. и анекси към него №1/04.01.2018г., № 2/22.10.2018г., № 3/09.10.2019г., № 4/19.11.2019г., № 5/03.06.2020г. и № 6/09.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2022г. до изплащане на вземането, за която парична сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 333/01.11.2021г. по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС - Левски в полза на кредитора „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК 000694749 , против солидарните длъжници „КРАСИ - ТРАНС 87 “ ЕООД, гр. Левски, ЕИК 204160680, представлявано от управителя К. П. И. и К. П. И., ЕГН **********.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК 000694749 против К. П. И., ЕГН ********** 1 иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за установяване съществуване на вземане за главница за разликата над сумата от 35 480,94 лв. до сумата от 38 188,97 лв., за която парична сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 333/01.11.2021г. по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС - Левски в полза на кредитора „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК 000694749, като за разликата над сумата от 35 480,94 лв. до сумата от 38 174,90 лв., в размер на 2 693,96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 29.10.2021г. до 01.02.2022г. , е отхвърлил иска като погасен чрез плащане в хода на производството, а за разликата над сумата от 38 174,90 лв. до предявения размер от 38 188,97 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 29.10.2021г. до окончателното й заплащане , е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК 000694749 против К. П. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата от 1 728,04 лв., представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г., за която парична сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 333/01.11.2021г. по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС Левски в полза на кредитора „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, ЕИК 000694749 , като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски: К. П. И., ЕГН ********** от гр. Левски, ********* е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 000694749, направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС- Левски разноски в общ размер от 1 761,46 лв. и направените в настоящото исково производство разноски по делото в общ размер от 5 031,70 лв. съобразно уважената част от исковете; „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 000694749, е осъдена да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 4 лв. за направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно отхвърлената част от исковете.
В законният срок решението е обжалвано от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, чрез адв. П., в частта, в която е отхвърлена претенцията на банката: за част от главницата, представляваща разлика над сумата от 35 480,94 лева; за сумата от 1728.04 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г., както и в частта, в която се отхвърлят претендираните разноски над уважения размер от 1761,46 лева, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са следните възражения:
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил претенцията за сумата 1728,04 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г. Правното основание за начисляване 2 на лихва за просрочена главница бил чл.4.2 от Договора за кредит- при изпадане в забава и при изпадане в неразрешен овърдрафт. Тази хипотеза нямала връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и т.2 от TP №3/2017 на ОСГТК на ВКС, както неправилно приел ОС- Плевен, тъй като ищецът не претендирал възнаградителни лихви, а наказателни лихви при просрочена главница. Договорната хипотеза била осъществена- изпадане в неразрешен овърдрафт от 18.12.2020г., следователно банката имала право да начислява лихва за просрочена главница. Неправилен бил и извода, че с получената сума след образуване на заповедното производство банката не е имала право да погасява съдебни разноски, тъй като не били безспорни. След като заповедта за изпълнение, съответно изпълнителният лист, са влезли в сила спрямо кредитополучателя „КРАСИ- ТРАНС 87“ ЕООД, сторените съдебни разноски в заповедното производство и в изпълнителното производство били безспорни и банката имала право с постъпилите суми след образуване на заповедното производство да погасява съдебни разноски- в случая в размер на сумата 2 360, 85 лева. Неправилно Окръжен съд- Плевен отнесъл цялата постъпила сума след издаване на заповедта за изпълнение само за главницата. Този неправилен извод на съда довел и до друг неправилен извод- частично отхвърляне на претенцията за главница поради погасяване. Съгласно съдебно- счетоводната експертиза, след издаване на заповедта за изпълнение в банката постъпили 3098,39 лева, с които погасила 593,54 лв.- главница; 2 360,85 лв.- съдебни разноски и 144 ,00 лева- други разноски по кредита. Следователно, от общо дължимата по кредита главница в размер на 38174,90 лв., следвало да се приспаднат само 593,54 лева, а не 3704,02 лева, както неправилно приел ОС- Плевен. Незаконосъобразното отхвърляне на част от претенцията на банката водело и до незаконосъобразно отхвърляне на част от претендираните разноски по исковото производство.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се присъдят претендираните суми и разноските по делото.
Апелативен съд- Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Плевен е предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК от „УниКредит Булбанк” АД - София, против солидарния длъжник К. П. И., за установяване съществуване вземанията на банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 733/2021г. по описа на РС- Левски.
През въззивната инстанция се обжалва постановеният от ОС- Плевен съдебен акт само в частта, в която претенцията на банката е отхвърлена за сумите 2 708,03 лева- главница и 1728,04 лева- наказателна лихва. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателят е изложил две възражения, които следва да бъдат разгледани в настоящото 3 производство- че с внесената от длъжника сума през периода 22.11.2021г.01.02.2022г. банката имала право да погаси разноски в заповедното и изпълнителното производство, а не задължения по кредита; лихва върху просрочена главница за периода от 28.06.2021г. до 28.10.2021г. била дължима, тъй като е начислена на основание осъществена договорна хипотеза- изпадане в неразрешен овърдрафт от 18.12.2020г.
В съдебният си акт първата инстанция е приела, че договора за кредит не е обявяван за предсрочно изискуем, въпреки неизпълнението по същия, поради което главницата по кредита в размер на 35 000 лв. е станала изискуема с изтичане на срока на договора /25.08.2021г./ , но не и преди тази дата- т.е. не е налице предсрочна изискуемост на тази главница за периода от 28.06.2021г. до 25.08.2021г. При подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 29.10.2021г. в полза на банката- ищец е съществувало непогасено и изискуемо парично вземане з а сумата от 38 174,90 лв., от която 35 000 лв. непогасена главница от разрешен кредитен лимит и 3 174,90 лв.- непогасена главница от неразрешен кредитен лимит. Срока на договора за кредит изтекъл на 25.08.2021г., поради което в полза на банката не е възникнало вземане за наказателна лихва в размер на сумата 1 728,04 лв., върху главница от 35 000 лв. и неправилно е начислявана наказателна лихва с характер на неустойка в размери съответно 14,47 % и 14,45 % за периода от 28.06.2021г. до 25.08.2021г. Главницата по кредита не е била предсрочно изискуема за този период и за същия банката е имала право да начислява само договорената в т.4.1 редовна възнаградителна лихва. След изтичане срока на договора кредитополучателят дължи на банката само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума- главница и законна лихва за забава от датата на изтичане на договора до датата на плащането.
Отчитайки направеното плащане от длъжника преди предявяване на иска по чл.422 ГПК /в периода 22.11.2021г.- 01.02.2022г., в размер на 3 704,02 лв./, предвид разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК, ОС- Плевен е приел , че с тази сума следва да се погаси частично дължимото по договора за кредитглавница /сбор от разрешен и неразрешен овърдрафт/ и законната лихва върху нея, а не съдебни разноски, както е направила банката , които до влизане в сила на решението по настоящото дело са спорни и не съставляват ликвидни и изискуеми парични вземания. Поради това с плащането на сумата от 3 704,02 лв. след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е погасено частично дължимото вземане за главница в общ размер на 2 693,96 лв. и лихвата за забава върху същата, като след 01.02.2022г. е останал а неплатена главница в размер на 35 480,94 лв. /от която 35 000 лв. разрешен кредитен лимит и 480,94 лв.- неразрешен кредитен лимит/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2022г. до окончателното й заплащане.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен и счита въззивната жалба за неоснователна по изложените в нея съображения.
Видно от данните по делото сключеният договор между банката, в 4 качеството на кредитодател от една страна , от друга- „КРАСИ- ТРАНС 87“ ЕООД- гр. Левски, като кредитополучател и ответника К. П. И.- като солидарен длъжник, е за за банков кредит- овърдрафт /за оборотни средства на дружеството/. Задълженията на ответника по настоящото дело произтичат от неизпълнение задължението му на солидарен длъжник на дружествотокредитополучател по договор за кредит- овърдрафт № 0041/564/25.10.2017г. и анекси към него №1/04.01.2018г. , № 2/22.10.2018г., № 3/09.10.2019г. , № 4/19.11.2019г. , № 5/03.06.2020г. и № 6/09.02.2021г. При договора за кредит овърдрафт, отпуснат до размера на договорен лимит, правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума /револвира/ многократно, изцяло или частично до максимално разрешения размер и при този вид кредити поради неизвестност на редица обстоятелства не с е съставя погасителен план, а дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани.
В случая, както е посочил първоинстанционният съд, кредита е револвиращ, не е бил обявен за предсрочно изискуем и е със срок на изтичане 25.08.2021г., поради което наказателна лихва върху главница 35 000 лева преди тази дата на изтичане на договора не се начислява- за редовно ползваните до лимита суми се дължи заплащането на възнаградителна лихва.
Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb5426bb-821c-492f-a4da-47bc685955b8