Решение № 439 от 04.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Благоевград, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500576 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателката Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. В. Г., срещу Решение № 297/28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 10/2023г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че мотивите на съда не се основават на събраните по делото доказателства, а на лоши характеристични данни за ответницата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че детето към момента на постановяване на първоинстанционното решение се отглежда от майката в друго населено място, различно от адреса на бащата, формирало е навици и привързаност към семейния и приятелски кръг, има установени социални навици. Отделно социалния доклад от 11.04.2024 г. на ДСП Сандански доказвал наличие на родителски капацитет на майката на добри социално-битови условия за отглеждане на детето. Същите данни са в противоречие с показанията на св. В.М. и мотивите на съдебното решение. В тази част съдът бил дал повече вяра на свидетелските показания на лице в съвместно съжителство с ищеца, отколкото на данните събрани от социалните работници. Следвало да се съобразят показанията на св. В.М., която сочи че ищецът работи в чужбина и няма постоянна работа на територията на Република България, което обстоятелство повдигало въпроси за наличие на риск при отглеждането на детето и способността на бащата да създаде трайни 1 социално - битови навици на детето. Отделно от това, кредитирайки показанията на св. М., не е отчетен фактът, че самата тя е разведена и децата от нейния предходен брак се отглеждат от бившия й съпруг. Макар това обстоятелство да нямало връзка с предмета на делото, то било косвено доказателство за социалния кръг на бащата, което рефлектирало на неговия родителски капацитет.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на решение, с което родителските права да бъдат предоставени на майката, при която да се определи и местоживеенето на детето, да се осъди бащата да плаща издръжка, както и да се постанови подходящ режим на лични контакти между бащата и детето.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от другата страна по спора.

Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемият К. А. не се явява, въпреки че е задължен от съда да се яви за лично изслушване. Видно от изготвения по делото социален доклад той е в Германия, заедно с новата си жена и новороденото си дете.

Жалбоподателката Г. А. се яви пред настоящата съдебна инстанция и заяви, че желае да продължи да се грижи за К.а, която посещава детска градина. Бащата има друго дете и друга жена и не дава средства за издръжка.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че решението на първата инстанция в обжалваната му част е валидно и допустимо, а по същество неправилно, поради следните съображения:

Първоначално Районен съд Гоце Делчев е сезиран с искова молба, подадена от К. С. А. срещу Г. А. А., с която е направено искане да се постанови съдебен акт, с който да се прекрати сключеният между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, родителските права по отношение на малолетната К.а А. да бъдат предоставени на бащата К. А., при когото да се определи и местоживеенето на детето, майката Г. А. да има право на лични контакти с детето, както и да му плаща месечна издръжка.

Пред Районен съд Сандански Г. А. А. предявява иск срещу К. С. А. за развод по чл. 49 СК, както и прави искане на нея да се предоставят родителските права по отношение на малолетната К.а А., при която да се определи и местоживеенето на детето, като бащата да има право на лични контакти с детето, както и да плаща издръжка в размер на 250 лв. месечно.

Направено е искане бащата да заплаща издръжка за детето си за период от една година преди предявяване на исковата молба в размер на 3000 лв.

Производството пред Районен съд Сандански е прекратено, като същото е изпратено за разглеждане на Районен съд Гоце Делчев, поради наличие на друго висящо дело за развод между същите страни. Двете дела са обединени в едно дело под № 10/2023г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.

С протоколно определение от дата 16.04.2024г., постановено по гр. дело 2

№ 10/2023г., Районен съд Гоце Делчев е постановил привременни мерки, с които е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К.К. А. на майката Г. А. А. като привременна мярка до приключване на делото; определил е местоживеенето на детето да бъде при неговата майка на адрес с. **, област Благоевград; определил е режим на лични контакти между бащата К. С. А. и детето К.К. А. както следва: бащата да има право да се вижда и да взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 часа в петък до 16:00 часа в неделя, с две преспивания, със задължение да взема и връща детето по неговото местоживеене при майката, както и за 10 дни през лятото и 5 дни през зимата, което време да не съвпада с отпуска на майката. Бащата е осъден да плаща издръжка на детето си в размер на 240 лв., считано от 01.04.2024г. месечно, докато делото е висящо.

С решение по съществото на спора е прекратен бракът между К. С. А. и Г. А. А., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Родителските права по отношение на детето К.а са предоставени на бащата, при когото е определено и местоживеенето му, определен е режим на лични контакти между детето и неговата майка, която е осъдена да плаща месечна издръжка за детето си в размер на 240 лева. Ползването на семейното жилище в с. Д. е предоставено на ищеца К. А..

Съдебното решение се атакува от Г. А. А. в частта, касеща родителските права, местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката. Направено е искане родителските права да се предоставят на майката, при нея да е местоживеенето на детето, на бащата да се определи режим на лични контакти, както и бащата да плаща месечна издръжка за детето си в размер на 300 лв.

Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, пред настоящата съдебна инстанция са представени два актуални социални доклада, изготвени от ДСП Сандански и ДСП Гоце Делчев. Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че на 08.01.2019г. Г. А. А. и К. С. А. са сключили граждански брак. Страните имат общо дете – К.К. А., родено на **г.

Понастоящем то е на шест години.

Установява се, че от края на 2022г. съпрузите не живеят заедно. Г. живее в с. Микрево, заедно с малолетната К.а, а К. в с. Д.. От месец февруари 2025г.

К. А. живее заедно с новата си семена партньорка в Германия, от нея има и новородено дете – дъщеря на два месеца. Последното се установява от изискания от настоящата съдебна инстанция социален доклад от ДСП Гоце Делчев.

По делото не е спорно и това, че освен детето К.а и новородената дъщеря, ищецът К. А. има и други две деца - М., която е непълнолетна и живее при него в с. Д., и М., който живее при майка си /неясно къде/. Данни за другите деца се установяват при изслушването на самия ищец, както и от показанията на св. М., сегашната съжителка на ищеца.

Установява се, че и Г. А. освен детето К.а има още две други 3 непълнолетни деца – М. и С.. Децата живеят при биологичния им баща, а майката е осъдена да плаща издръжка. Като доказателство пред първата инстанция е представена присъда, видно от която майката е осъдена на наказание пробация за извършени от нея престъпления - неплащане на издръжка на своите низходящи.

От представения пред настоящата съдебна инстанция актуален социален доклад от ДСП Сандански се установява, че детето К.а А. живее заедно с майка си Г. А. в с. **. Момичето посещава детска градина, има избран личен лекар, здравната профилактика се провежда редовно – направени са задължителните ежегодни профилактични прегледи и имунизации. За малолетното момиче са осигурени подходящи битови условия, лично пространство, храна, дрехи и обувки. Майката е подпомаГ. от идентифициращия се като неин биологичен баща – Р.Д. и неговата съжителка Р.С., с които лица майката и детето живеят в едно домакинство. Жилището, в което живее семейството е чисто, подредено и уютно, майката и детето ползват обособена стая, средата е спокойна и безопасна. Има обособени баня и тоалетна. Г. А. работи, но без трудов договор, като получава дневна надница.

ПодпомаГ. е финансово от биологичния й баща /живеещ с нея/ и майка /живееща в гр. Дупница/. Детето К.а има изградена силна емоционална връзка с майката си, демонстрира привързаност към нея.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че родителските права по отношение на малолетната К.а А. следва да бъдат предоставени на майката поради следните съображения:

Касае се за малолетно момиче, което понастоящем е на шест години. От раждането си детето е отглеждано първоначално от двамата си родители, а впоследствие единствено от неговата майка. Между детето и майката е налице силна емоционална връзка, пред социалните работници то е демонстрирало привързаност към отглеждащият го родител – майката. Последната притежава необходимия родителски капацитет, според собствените си възможности му е осигурила подходящи битови условия, лично пространство, храна, дрехи, обувки, чист, подреден и уютен дом. Родителят демонстрира желание да продължи да се грижи за детето си, както до сега, което желание е заявено и пред настоящата съдебна инстанция.

За разликата от това на настоящия етап бащата не би могъл да се определи като подходящ родител, на когото да се възложи упражняването на родителските права. Това е така, доколкото считано от м. февруари 2025г. същият е заминал заедно с новата си жена за Германия, има и друго дете /бебе на два месеца/, за което следва да полага непосредствени грижи. По повод на подадената жалба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, бащата не е подал писмен отговор, нито е депозирал становище, т.е понастоящем не е ясно дали същият все още желае да полага грижи за дъщеря си К.а. Един от доводите на районния съд, за да предпочете бащата са, че условията при него са по-подходящи. Това на настоящия етап от производството е без значение, доколкото К. А. живее в Германия, а не в с. Д.. Данни за това какви са условията за живеене в Германия липсват, а и според съдът не е в интерес на детето то да бъде отделено от сегашната му среда и да бъде отведено в друга 4 държава, от майката, с която детето винаги е живяло и от среда, която му е позната.

Районният съд е приел, че майката не пpитежава необходимия родителски капацитет, за да отглежда детето си, тъй като не плаща издръжка за другите две свои деца, за което е осъдена, не води детето на лекар и на детска градина, няма подходящи социално битови условия няма и постоянна работа.

Действително жалбоподателката Г. А. има и други две непълнолетни деца, които живеят с баща си и на които тя е осъдена да плаща издръжка.

Майката не е плащала издръжка за тях, поради което е осъдена с влязла в сила присъда. Това обаче не може да послужи като основание за непредоставяне на родителските права именно на нея, като се съобразят всички релевантни обстоятелства, вкл. възможността и желанието другия родител да полага грижи за малолетното дете.

Тук следва да се посочи и това, че бащата К. А. също има други две деца – М. и М., за които не е ясно къде се намират сега и кои полага грижи за тях.

Това, че майката няма постоянни доходи също не може са е основание за това да не бъде предпочетен родител. Установи се, че същата работи, макара и без трудов договор, и получава дневна надница. Освен това тя живее в едно домакинство с баща си и сегашната му съжителка, които също подпомагат майката и детето както финансово, така и в самото му отглеждане.