Решение № 1829 от 03.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1829 гр. Бургас, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120105497 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 със седалище и адрес на управление: гр. П, ж.к. “М”, ТЕЦ „Република“, представлявано от Ч.К. Ст, срещу И. Ц. Ц., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. С, ул.„И В“ № , с която се иска да бъде признато за установено съществуването на вземанията на ищеца в размер на сумата от 642,15 лв. /шестстотин четиридесет два лева и 15 ст./ представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П, ул.”К. Г” бл. , вх. , ап. , от които главница в размер на 551,02 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 91,13 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г; както и законната лихва върху главницата от 551,02 лв. считано от датата на подаване на заявлението 25.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена Заповед № 3367 от 09.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6141/2023г. по описа на Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното и в настоящото производство.

Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл. 150 ЗЕ, тъй като собственик на топлоснабдения имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са начислени съответните 11 равни месечни вноски и една изравнителна сметка с отрицателен знак за м. август 2023г. Сочи се, че сумите са останали 1 незаплатени в срок и се претендират ведно с начислена лихва за забава.

Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който исковете се оспорват, като допустими но неоснователни. Излагат се твърдения, че липсват доказателства за реално доставена топлинна енергия,. Оспорва се доказателственото значение на представеното извлечение от сметка и се твърди че не са представени фактури, отчети, карнети или справки. Не били представени общите условия уреждащи отношението, а представените в заповедното дело били нечетливи.

В съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез назначения особен представител оспорва исковете като неоснователни.

Предявени са два обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото е представен нотариален акт от ......г., с който ответникът И.

Ц. Ц. е закупил описания в исковата молба имот –апартамент в гр. П, ул. „К.

Г“ бл., вх., ет., ап.. С молба от 22.05.2007г. ответникът е отправил искане за откриване на партида на негово име за плащане на топлоенергия за този имот.

Представеано е извлечение от сметка, което не носи подпис на издател и представлява частен документ издаден от ищеца.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване на имот в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. По силата на чл.150 ЗЕ между битовия потребител и топлопреносното дружество възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане.

Ответникът И. Ц. Ц. има качеството потребител на топлинна енергия за релевирания в исковата молба период м.май 2021 г. – м.април 202 2 г. От 2 представения по делото нотариален акт № ...., том , рег.№ , дело № ../28.02.2007 г. на нотариус рег.№ 062 с район на действие РС-П, се установи, че ответникът е закупил процесния имот, а от представени я нотариален акт № .....от г. е видно, че Ц. се е разпоредил с имота на 11.07.2023 г., поради това се установи по категоричен начин, че за исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот в гр.П. Поради това съдът приема за установено, че имотът се намира в сграда-етажна собственост, която е топлофицирана, като този факт по принцип не е спорен между страните. Ето защо, ответникът като собственик в процесния период на имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ, като между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР, съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ.

В случая, обаче, от доказателствата по делото не са установени другите предпоставки за уважаване на иска – обемът на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, т.е. че ищецът е изпълнил задълженията си да достави енергията за ползване от ответника, както и нейната стойност действително да е в размер на претендираната с исковата молба сума. Тези обстоятелства не се установяват от представеното от ищеца писмено доказателствено средство – извлечение от сметка, доколкото същото не е подписано и не е ясен неговият издател. Освен това, този документ не възпроизвежда доказателство за удостоверените в него обстоятелства, тъй като обективира изгодни за неговия издател факти и не притежават обвързваща съда материална доказателствени сила. Поради това и предвид липсата други ангажирани по делото доказателствз, съдът намира, че обемът на доставената топлинна енергия, не са установени по делото. В този смисъла по идентичен казус се произнася съдът в Решение № 863 от 17.10.2024 г. по в. гр. д. № 599/2024 г. по описа на БОС.

Този извод не би бил променен и в случай, че съдът допусне поисканите от ищеца експертизи. Това е така защото въпросите, на които се иска отговор, не биха допринесли за установяване на обстоятелството за доставка на топлинна енергия и нейният обем за процесния перид. Още повече, че се иска вещото лице да изследва документи, намиращи се у ищеца и които не са представени по делото.

Ищецът не доказа изпълнението на редът за отчитане на доставената топлинна енергия, който е определен в Наредба № Е-РД-04-1 от ........ март 2020г. за топлоснабдяването, както и в Общите условия на дружеството ищец.

По делото не са представени документи установяващи поставянето на индивидуални топломери и отчитането на същите. Ищецът носи доказателствена тежест да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, като критерият пълно доказване не може да бъде изпълнен единствено чрез кредитиране на заключението на вещо лице, което подпомага съда с необходимите специални знания за установяване на връзките между фактите, за които следва да бъдат представени документи, които поне да имат косвено доказателствено значение.

3

С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът е длъжен служебно да назначи експертизата едва когато страната се домогва да докаже дадено обстоятелство с документи или други доказателствени средства, за изясняването на които са необходими специални знания. Когато страната не представя никаква документация за установяването на даден правнорелевантен факт, не е налице необходимост от използване на някакви специални знания, поради което съдът не е длъжен служебно да назначи експертиза.

С тези съображения съдът намира, че установителният иск е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед изхода по него недоказан е и акцесорния иск за лихва за забава. Поради това не следва да се присъждат и сторените от ищеца разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 със седалище и адрес на управление: гр. П, ж.к. “М”, ТЕЦ „Р“, срещу И. Ц. Ц., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. С, ул.„И. В“ № , за признаване за установено съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника в размер на сумата от 642,15 лв. /шестстотин четиридесет два лева и 15 ст./ представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П, ул.”К. Г бл. , вх. , ап. , от които главница в размер на 551,02 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 91,13 лв. за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г; както и законната лихва върху главницата от 551,02 лв. считано от датата на подаване на заявлението 25.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена Заповед № 3367 от 09.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6141/2023г. по описа на Бургаски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок, считано връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4