Решение № 17743 от 03.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17743 гр. С, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110143732 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. Г. П, ЕГН: **********, с адрес: гр.

С, кв. „И“, ул. „Г“ № 5 против „Б Д“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „М“ № 19, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 3783,74 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит, сключен с „Б Д“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав въз основа на който срещу ищеца са образувани изп. дело № 1435/2017 г. и изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч. Р. А., рег. № 848 на КЧ..

Ищецът твърди, че през м. май 2024 г., от Ч. Р. А., е получил покана за доброволно изпълнение на вземане в размер на 3783,74 лева, за което е имало образувано изпълнително дело № 1435/2017 г. Твърди, че същото е било прекратено поради извършено плащане на сумите по него, включително и чрез продажба на етаж от жилищна сграда. Посочва, че след прекратяването на изпълнително дело № 1435/2017 г. по описа на Ч. Р. А., при същия Ч. било образувано ново изпълнително дело - № 175/2024 г., с титул - изпълнителен лист от прекратеното изп. дело от 2017 г. Твърди, че отдавна е заплатил сумата, предмет на изпълнително дело № 1435/2017 г. по описа на Ч. Р. А., а евентуално ако са останали остатъчни задължения, то твърди, че същите са погасени по давност, доколкото до образуване на второто изп. дело са изтекли седем години.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по допустимост и основателност предявения иск. Не оспорва, че въз основа на издадена в полза на „Б Д“ АД заповед на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответника били образувани изп. дело № 1435/2017 г. и изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч.

1

Р. А.. Излага, че след образуване изп. дело от 2017 г. на 02.10.2017 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, а по-късно били извършени следните изпълнителни действия: на 27.09.2017 г. били наложени запори върху банкови сметки в „Първа инвестиционна Б“ АД и „Б Д“ АД; на 29.09.2017 г. била наложена възбрана върху ипотекиран в полза на БД недвижим имот; на 23.10.2017 г. бил извършен опис на ипотекиран в полза на БД недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. С, кв. „И“, бул.

„Р“ № 48, върху който била учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 90, том, 2, peг. № 4335, дело № 233/11.03.2014 г. по описа на нотариус М Г.а; на 16.11.2017 г. било извършено предявяване на оценката на вещото лице относно пазарната стойност на недвижимия имот; за 11.12.2017 г. - 11.01.2018 г. била насрочена първа публична продан; на 16.01.2018 г. била подадена молба от взискателя за извършване на нова публична продан на ипотекиран имот; за 22.02.2018 г. - 22.03.2018 г. била насрочена втора публична продан; на 05.04.2018 г. била подадена молба за извършване на следваща продан; на 20.04.2018 г. била изготвена нова съдебно-техническа експертиза за определяне на пазарната цена на обезпечението; за 21.05.2018 г. - 21.06.2018 г. била насрочена нова публична продан; на 15.05.2018 г. била подадена молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение; на 22.05.2018 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника; на 04.07.2018 г. била подадена молба за извършване на нова публична продан; за 17.08.2018 г. - 17.09.2018 г. била насрочена нова продан; на 18.09.2018 г. били отворени наддавателни предложения и обявен купувач от публична продан; на 08.10.2018 г. постановление за възлагане е влязло в сила; на 18.04.2019 г. била подадена молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, справка БНБ, МДТ и КАТ; на 30.04.2019 г. бил наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“; на 03.05.2019 г. бил насрочен въвод във владение в полза на купувача от публична продан; на 18.09.2019 г. бил извършен въвод във владение в недвижим имот; на 04.08.2021 г. била подадена молба от взискателя за извършване на справки БНБ, КАТ, НОИ, НБДН, както и за извършване на изп. действия; на 13.08.2021 г. бил наложен запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди, че на 26.02.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК било прекратено изп. дело № 1435/2017 г., след което на 14.03.2024 г. било образувано ново изп. дело с № 175/2024 г., като в молбата за образуване бил посочен остатък от вземанията на „Б Д“ АД след частично удовлетворяване по изп. дело № 1435/2017 г. в следните размери: 3783,74 лева - главница, 2123,52 лева - изтекли лихви, 50 лева - остатък от юрисконсутско възнаграждение. Твърди, че по новото изп. дело били извършени следните изпълнителни действия: на 18.03.2024 г. била вписана възбрана в служба по вписвания гр. С върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. С кв. „И“, ул. „Г“ № 5; на 20.03.2024 г. били наложени запори на банкови сметки в „Б Д“ АД и „Юробанк България“ АД; на 21.03.2024 г. бил наложен запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна Б“; на 22.03.2024 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника; на 01.10.2024 г. била подадена молба от взискателя за извършване на справки, както и други изпълнителни действия. С оглед извършването на горепосочените изпълнителни действия оспорва процесното вземане да е погасено по давност. В тази връзка се позовава на т. 10 от ТР № 2

2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че съгласно даденото разрешение в т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. от т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, запорът на банкови сметки, наложен след като по делото е настъпила перемпция прекъсва погасителната давност относно вземането на взискателя, т. е. наложеният запор следвало да се счита за валидно изпълнително действие, като твърди, че в настоящия случай такова действие е наложеният на 11.08.2021 г. запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, извършен след като по изп. дело № 1435/2017г. е настъпила перемпция. По изложените съображения моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при евентуалност – да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца в полза на ответника „Б Д“ АД е издаден изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав, въз основа на който срещу ищеца са образувани изп. дело № 1435/2017 г. и изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч. Р. А., рег. № 848 на КЧ..

Установява се от постъпилия препис на изп. дело № 1435/2017 г. по описа на Ч. Р. А., рег. № 848 на КЧ., че същото е образувано по молба на ответника от 25.09.2017 г. за принудително събиране на вземанията за сумата 54059,66 лева – главница, 3643,28 лева – договорна лихва от 28.01.2016 г. до 12.12.2016 г., 485,08 лева – обезщетение за периода от 20.01.2016 г. до 12.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането , както и за сумата 1180,04 лева – държавна такса и 50 лева –юрискосултско възнаграждение. Посочените вземания съставляват пълните размери на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист от 23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав.

Установява се от постъпилия препис на изп. дело № 43732/2024 г. по описа на Ч. Р. А., рег. № 848 на КЧ., че същото е образувано по молба на ответника от 31.03.2025 г. за принудително събиране на вземанията за сумата 3783,74 лева – главница, 2123,52 лева – законна лихва и 50 лева – съдебни такси и юрисонсултско възнаграждение. В молбата е посочено, че посочените вземания съставляват вземанията на Бта по изпълнителния лист от 23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав след извършеното частично погасяване.

Като предмет на настоящото производство ищецът е въвел единствено претендираното от ответника вземане за сумата 3783,74 лева, за чието принудително събиране е образувано изп. дело № 43732/2024 г. С покана за доброволно изпълнение, изпратена по това изпълнително дело от Ч. до ищеца /л.51/ ищецът е поканен да заплати именно сумата 3783,74 лева - главница ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва до 13.03.2024 г. в размер на 2123,52 лева, присъдени разноски в размер на 50 лева, както и такси по изпълнението и разноски – 96 лева и 596,59 лева. С оглед посочената молба за образуване на изпълнителното дело и отправената покана 3 следва да се приеме, че в настоящото производство ищецът оспорва дължимостта на сочената главница в размер на 3783,74 лева като твърди, че е налице изпълнение чрез плащането й с постъпилите в хода на предходното изпълнително дело суми, вкл. от публична продан. Под условие – че вземането е погасено по давност.

С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.

439,ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано. Заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно 23.03.2017 г., с оглед издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането й в сила, а доказателства за точния момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени чрез принудително изпълнение и по давност.

Възражението на длъжника, че е настъпило погасяване чрез принудително изпълнение е частично основателно. Видно от представения препис от изп. дело № 1435/2017 г. и от преписите на изпълнителния лист по двете дела в полза на взискателя – ответник в настоящото производство е извършено плащане на 19.10.2018 г. на сумата 68302,88 лева, събрана по изп. дело № 1435/2017 г. и на 02.09.2024 г. в размер на 745,78 лева, събрана по изп. д. № 175/2024 г. Видно от изисканата от Ч. справка, постъпила с писмо с вх.

№ 165324/13.05.2025 г., неоспорена от страните и приобщена по делото, след извършеното от Ч. разпределение на 08.10.2018 г. на постъпилите по изп.д. суми олихвяемата сума от 54059,66 лв /т.е. главницата по ИЛ/ е погасена до размер от 2411,16 лева. В този смисъл съгласно т.1.1 – 3 от справката сумата от 61619,50 лева е разпределена за погасяване на законна лихва, натрупана до този момент в размер на 9971 лева и част от главницата в размер на 51648,50 лева (61619,50-9971), поради което е останала дължима главница в размер на 2411,16 лева. Не се установява впоследствие и до образуване на второто изпълнително дело да е реализирано правопогасяващо или правоизменящо обстоятелство, въз основа на което главният дълг да е нараснал до претендираната от ответника с молбата за образуване на ново изпълнително дело размер от 3783,74 лева. Поради това и за разликата над 2411,16 лева до 3783,74 лева, т.е. за сума 1372,58 лева (3783,74-2411,16) неоснователно е претендирано с молбата за образуване на второто изпълнително дело съществуването на непогасено вземане в полза на ответника, тъй като към този момент вземането за тази част 4 от главницата вече е било погасено чрез принудително изпълнение в хода на предходното изпълнително дело.