Решение № 45 от 11.08.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Тополовград, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100031 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “***********” ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***********, чрез юрисконсулт С.К., против А. Д. Ч. с настоящ адрес: ***********, с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е сключен Договор за предоставяне на кредит между „***********“ ООД в качеството на кредитодател и ответника като кредитополучател на 21.04.2022 г., с чиста стойност в размер на 300 лева.

Договора е бил уговорен с 12 на брой седмични вноски, всяка от които в размер на 35 лева, като първата падежна дата е била на 11.02.2023 г. и последната вноска е била уговорена на 12.09.2023 г. Общата дължима сума която е следвало да бъде върната в края на посочения период е в размер на 315,21 лева. Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение не са постъпили никакви плащания.

На 12.01.2024 г., между „***********“ ООД в качеството на цедент и „***********“ ЕАД е бил сключен договор за цесия, по силата на който цедента цедира вземането си по посочения договор за предоставяне на кредит, 1 като съгласно Приложение № 1 към договора, вземането възлиза на 450 лева, от които 300 лева – непогасена главница, 15,21 лева – договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 134,79 лева.

Твърди се, че към подаване на исковата молба всички непогасени вноски са с настъпил падеж и съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД кредитополучателя е изпаднал в забава.

Тъй като с разпореждане по ч.гр.д.№ 47268/2024 г. по описа на РС – София е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и след указание за предявяване на иск в едномесечния срок се предявява настоящия осъдителен иск.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъден А. Д. Ч. да заплати на “***********” ЕАД, с ЕИК ***********, дължимото по договор за заем № 458554/21.04.2022 г., а именно:

450,00 лв./четиристотин и петдесет лева/ от които: 300,00 лв./триста лева/ непогасена главница; 15,21 лв./петнадесет лева и 21 ст./ договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 134,79 лв./сто тридесет и четири лева и 79 ст./, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски от заповедното производство – 25,00 лева, както и тези от съдебното производство - 360,00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25 ал.1 от НЗПП и 80,00 лева на основание чл.13 т.2 от НЗПП.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но в писмено становище поддържа исковата претенция и претендира последната да бъде уважена изцяло.

Ответника А. Д. Ч. е призован по реда на чл.47 от ГПК и на основание чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК особения представител не е подал писмен отговор и не е взел становище по исковата претенция, но в съдебно заседание се явява и не оспорва исковата молба относно основанието и размера, както и не сочи доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено 2 следното от фактическа и правна страна:

На 21.04.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № 458554 между „***********“ ООД като заемодател и А. Д. Ч. като заемател. Съгласно сключения договор заемодателя се е задължил да отпусне на заемополучателя сума в размер на 300 лева. Договора е бил уговорен с 12 на брой седмични вноски, всяка от които в размер на 35 лева, като първата падежна дата е била на 11.02.2023 г. и последната вноска е била уговорена на 12.09.2023 г. Общата дължима сума която е следвало да бъде върната в края на посочения период е в размер на 315,21 лева. Няма данни по делото в изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение да са постъпили някакви плащания, а и особения представител на ответника в съдебно заседание не оспорва основанието и размера на исковата претенция. На 12.01.2024 г., между „***********“ ООД в качеството на цедент и „***********“ ЕАД е бил сключен договор за цесия, по силата на който цедента цедира вземането си по посочения договор за предоставяне на кредит, като съгласно Приложение № 1 към договора, вземането възлиза на 450 лева, от които 300 лева – непогасена главница, 15,21 лева – договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 134,79 лева.

Безспорно е установено също по делото, че съгласно сключен договор за цесия, на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 12.01.2024 г., между „***********“ ООД и „***********“ ЕАД е прехвърлено вземането в полза на ищцовото дружество. Цедентът чрез пълномощника си – ищцовото дружество е изпратило чрез препоръчена поща до длъжника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, което уведомление приложено по делото е било върнато непотърсено от длъжника. Въпреки ненадлежното му уведомяване за извършеното прехвърляне от дружествата с подаването на настоящата искова молба и получаване на препис от нея от ответника съгласно практиката на ВКС се приема, че длъжника е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника/Решение № 123/24.06.2013 г. на ВКС по ТД № 12/2009 г., 2-ро ТО, ТК/.

Съответно от приложеното ч.гр.д.№ 47268/2024 г. на Софийски РС се установява, че ищцовото дружество е подало заявление по чл.417 от ГПК за 3 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на Запис на заповед обезпечаващ вземането по договора за кредит. По подаденото заявление е образувано частно гражданското дело и с Разпореждане СРС е отхвърлил заявлението като приема, че е недопустимо със Запис на заповед в случая да се обезпечава вземането след като документа не е издаден по волята на длъжника при условията на доброволност, нито пък е уговорено като доброволно обезпечение на вземането. При това положение е указано на ищцовото дружество, че може да предяви иск относно вземането, поради което е предявен и настоящия иск в законоустановения едномесечен срок.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 ал.1 т.3 ГПК-осъдителен иск във вр. чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД.

От материалите по ч.гр.д.№ 47268/2024 г. на СРС се установява, че с Разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ – Запис на заповед. Съдът на основание чл.415 ал.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан по основание и размер.

Съгласно сключения договор за паричен заем ответника е получил парична сума като се е задължил да върне заемната сума по договора в определен срок и съгласно уговорените клаузи. Няма данни да са извършени някакви плащания по договора за заем, а и основанието и размера на исковата претенция не се оспорват от особения представител на ответника.

Следователно, безспорно е установено по делото, че ответника не е 4 изпълнил задълженията си по сключения договор за паричен заем в договорените срокове и съответно дължи връщане на общата сума уговорена в договора за паричен заем от 315,21 лева, включваща отпуснатия заем от 300 лева и договорената лихва съгласно клаузите на договора. Изрично в него е записано, че общата сума за плащане е в размер на 315,21 лева. Този договор не е оспорен от ответната страна, приложен е по делото, подписан е от двете страни и е сключен в законоустановената форма съгласно нормативните изисквания. За това в тази част исковата претенция се явява основателна и доказана както по основание ,така и по размер и следва да се уважи.

С исковата молба се претендира и вземане за неустойка каквато е договорена в чл.8 от Договора. В този текст е договорено, че заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 104,79 лева. Претендирата сума от 134,79 лева се формира като сбор от горепосочената сума и сумата дължима по силата на чл.14 от Общите условия приложени по делото съгласно който длъжника дължи неустойка от 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на договорното си задължение. Т.е. 10% върху 300 лева е 30 лева. За това и претендирата сума от 134,79 лева също се явява основателна и доказана и за нея следва да се уважи исковата претенция.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати претендираните суми в посочените по-горе размери.

Безспорно е установено и това, че вземането е прехвърлено в полза на ищцовото дружество от заемодателя „***********“ ООД като са спазени всички изисквания и предпоставки на ЗЗД относно цесията и иска следва да бъде уважен спрямо ищцовото дружество.

При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 47268/2024 г. на СРС.

В настоящото производство, което е общо исково производство с определен материален интерес, съда определя, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, юрисконсултското възнаграждение съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ. В чл.25, ал.1 от тази Наредба се предвижда възнаграждение от 100 до 360 лева, като се има предвид, че Наредбата е изменена в ДВ бр.53/2025 г. от 01.07.2025 г., но влиза в сила от 01.10.2025 г., то не могат да се приложат измененията съгласно които възнаграждението е от 200 до 450 лева 5 и следва да се приложи текста действащ към момента на постановяване на настоящото решение, а именно възнаграждение от 100 до 360 лева. В случая материалния интерес не е особено голям и съда намира, че с оглед размера му и вида и количеството на извършваната дейност, като се има предвид, че процесуалния представител на ищцовото дружество не се е явявал в съдебно заседание, не е правил постъпки и съответно не са извършвани процесуални действия във връзка със събиране и проверка на други доказателства освен писмени, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лева.

Претендирания размер от 360 лева, който е максималния по сега действащата Наредба за заплащане на правната помощ в исковата молба е прекомерно завишен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на извършената правна дейност. Освен това, съдът счита, че в случая не се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждание в размер на 80 лв. и по чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, тъй като съществува специален текст от посочената Наредба, а именно чл.25, който урежда изрично възнагражденията за защита по производствата с материален интерес и подготовката на документи за завеждане на дело като вид правна помощ се включва в цялостната дейност по защита по делата и не следва да се заплаща отделно. За това следва да се присъдят в настоящото производство разноски на ищеца като се има предвид определеното по-горе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, държавна такса в размер на 125 лева, както и внесеното възнаграждение за особен представител – 400 лева. Като се имат предвид трите посочени по-горе суми, общия размер на разноските в исковото производство възлиза на 675 лева.