Решение № 256 от 28.10.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София8-ми наказателен

На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:Камен И.

Членове:Пламен Дацов

Светла Букова

Прокурор:Анна Мариянова Алексова (СГП-София)

Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600902 по описа за 2020 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по подадена въззивна жалба от адв.Е. П. от САК,с посочен съдебен адрес/л.165 от делото/ ,защитник на подсъдимия Х. Г. А. ,с установена самоличност,ЕГН ********** ,против присъда №25/02.07.2019 година на Окръжен съд гр.София,наказателно отделение, постановена по нохд №634/2017 година по описа на съда.С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Х. Г. А. ,ЕГН **********,роден на ******** година в гр. ***, живущ в с. ***, общ. ***, ул. *** № *,българин,български гражданин ,със средно образование,неженен,неосъждан за виновен в това,че на 29.04.2015 година около 20,50 часа на второкласен път II-82,в района на 42-ри километър,с посока на движение от гр. Самоков към гр.София,при управление на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“,рег.

№********,нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.1 ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава скоростта 90 км. извън населено място“,като се движел със скорост 94 км./час,в резултат на което последвал удар между управлявания от него автомобил и пешеходеца А. Б. Д.,ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта на А. Б.

Д.,поради което на основание чл.343 ал.1 б."в" вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години,считано от влизане на присъда в сила.

С присъдата,на основание чл.343г НК,съдът е лишил подсъдимия Х. Г. А. ,с установена по делото самоличност,ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от 1

1/една/ година,считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата съдът се е произнесъл за веществените доказателства,а по реда на чл.189 ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Х. Г. А. ,с установена самоличност и ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР-София сумата 2520,08 лева,а в полза на Софийски окръжен съд сумата 770 лева сторени разноски.

Във въззивната жалба на подсъдимия,подадена чрез защитника му адв.Петрова се твърди,че постановеният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен,а наложеното наказание-явно несправедливо.Оплакванията са акцентирани в няколко насоки:

1.Постановеният съдебен акт е необоснован,доколкото приетите от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствените източници по делото.По същество се твърди,че деянието от обективна страна не е доказано,като се твърди липса на категорични доказателства подсъдимият да е управлявал МПС със скорост над разрешената от Закона.Оспорва изводите на АТЕ в тази насока.Твърди неправомерно поведение на пострадалия пешеходец.

2.Постановеният съдебен акт е неправилен,като е нарушен материалния закон,доколкото съдът е квалифицирал деянието на подсъдимия като такова по чл.343 ал.1 б."в" вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК,без да се установи категорично от обективна и субективна страна подсъдимият Х. А. да е осъществил признаците на състав на престъпление от този вид.

Твърди се да е налице „случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК.

3.Наложеното наказание на подсъдимия А. е завишено и явно несправедливо.Не се отчитат правилно от съда степента на съпричиняване на пострадалото лице,не се отчита конкретната ниска степен на обществена опасност на деяние и деец,характеристичните данни за подсъдимия А.,сочещи наличие на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,предполагащи определяне на наказание при условията на чл.55 НК.

На основа сторените оплаквания се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов,с който подсъдимия А. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение или се измени атакувания съдебен акт,като се намали по размер наказанието на подсъдимият и се приложи нормата на чл.55 НК.

Пред въззивния съд адв.Ел.Петрова,защитник на подсъдимия,е поддържала сторените по-рано оплаквания,като акцентира на подробните оплаквания,описани във въззивната жалба във вр.наличие на условия за приложение нормата на чл.15 НК-“случайно събитие“.Оспорва изводите на първия съд,с които се приема,че подсъдимия А. е нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал лекия автомобил със скорост над разрешената,а именно 94 км./час и поради това е предизвикано ПТП.Твърди,че такива 2 изводи от изготвените по делото и приети от съда АТЕ и КМАТЕ/особено на л.93,задача №8/,не следват и първият съд се е предоверил на факти и обстоятелства,отразени от държавното обвинение.Сторен е анализ на заявеното от експертите с извод за липса на категоричност в заключението им,касателно скоростта на движение на автомобила,управляван от подсъдимия А..Позовава се в изводите си и на разписаното в задача №11 от КМАТЕ,касателно дължината на светлините,с които се е движел автомобила,управляван от подсъдимия,на която основа изгражда тезата за наличие на чл.15 НК.Защитата се позовава в твърденията и изводите си на заявено от подсъдимия,че преди ПТП е бил счупен габарит в десен блок фар на автомобила,което е намалило осветеността пред фронта на автомобила,което следвало да се тълкува в полза на тезата на защитата и на подсъдимия.

Акцентира на неправомерно поведение от страна на пострадалото лице,със съображения за възможни суицидни намерения у пострадалия.

Отчита приложението на чл.55 НК при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“,но настоява,че съдът не се е съобразил в достатъчна степен с обстоятелствата във вр.чл.55 НК.

Поддържа искането за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на такъв по реда на чл.304 НПК и алтернативното искане за изменяне на постановената присъда с допълнително намаляване на наложените наказания на подсъдимото лице по размер вр. чл.55 НК.

Самият подсъдим е заявил пред съда,че поддържа заявеното от защитата си и моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба ,като сочи,че постановения от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован.Намира,че възприетите от съда факти и обстоятелства са доказани еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници.Оспорва изводите на защитата за наличие на „случайно събитие“ по чл.15 НК,като се позовава на неправомерно поведение на подсъдимото лице,предхождащо престъпното деяние.Намира,че в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати процесуални нарушения,още по-малко такива от категорията на съществените,като правилно е приложен материалния Закон.Твърди,че наказанията на подсъдимия А. са определени в съответствие със Закона.

Претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.

Повереникът на частните обвинители Н. Д., Я. Б.,Л. Б.,М. Д.,Д. Б. и М.Б.,адв.Р.М.- вж.пълномощни л.л.48-59 от делото,оспорва обосноваността на въззивната жалба.Акцентира,че съдът е изяснил задълбочено фактите по делото и правилно е приложил материалния закон. Намира,че приетите от първия съд релевантни факти и 3 обстоятелства,свързани с предмета на доказване по чл.102 НПК,са подкрепени с доказателствени източници и са с неопровергана доказателствена съдържателност.Намира наказанията за определени при спазване изискването на закона.Намира ,че атакувания съдебен акт следва да се потвърди.

Частните обвинители,явили се пред въззивния съд-Н. Д.,Я. Б. ,Л. Б. и М. Д.,са подкрепили заявеното от повереника им.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението на защитата и подсъдимия пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП,становището на повереника и на частните обвинители,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима,подадена е по предвидения в Закона ред и срок,а преценена по същество е неоснователна.

Съображенията на съда са следни:

Софийска окръжна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски окръжен съд обвинителен акт против Х. Г. А. ,с установена самоличност за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.

В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд по реда на гл.27 НПК и при условията на чл.371 т.1 НПК/без разпит на свидетелите Ж.Ж. и Д.М./ фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.При изпълнение на задълженията си по чл.12 и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,като е изградил вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК,въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им/включително и досежно противоречията при възпроизведеното за някои от тях/в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Преповтаряне в тази насока не се налага.Не са нарушени правилата на Закона ,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата. Доколкото обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия А.,правна квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимото лице,то те следва да се подчертаят отново.

В мотивите си на л.2-ри,л.191 от делото до л.8-ми,1-ви абзац от мотивите,л.197 от делото състава на проверявания съд е описал подробно и последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.

4

Подсъдимият Х. Г. А. е роден на ******** година в гр. ***, общ. ***, обл.

***,български гражданин,жител и живущ в с.***, общ.***, обл.***,със средно образование,не е женен,не е осъждан-вж.вж.л.158 от делото, ЕГН **********,като е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за управление за категории „АМ" и „В".Води на отчет в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР- София,като е с регистрирани нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

На 29.04.2015 година подсъдимият Х. Г. А. ,живущ в с.***, общ.***, обл.

***,служител на РУ-СДВР бил повикан за участие в специализирана полицейска операция на територията на 6-то РУ-СДВР,поради което малко след 20.00 часа,пътувайки към назначението си се движел по второкласен път 2-82 в посока от град Самоков към гр.София.Управлявал лек автомобил марка „Тойота",модел„Корола",peг.

№********.Излизайки от територията на гр.Самоков с посока на движение гр.София управлявал автомобила със скорост между 90-100 км.час,с включени къси светлини на фаровете.Движението по този второкласен път в този момент не било натоварено,смрачавало се,без валежи.Около 20,50 часа подминал отклонението за с.Злокучене и продължил движението си в посока гр.София,като достигнал до 42-ри км в посоченият прав пътен участък.Пътното платно било с две ленти за движение-по една във всяка посока,разделени с прекъсната осева линия и с обща широчина от 8 метра и всяка една от лентите за движение била с широчина от 4 метра.Пътната настилка била с асфалтово покритие,без неравности и наклони.

По това време,приблизително в средата на дясната пътна лента на платното за движение на път 2-82 в посока от гр.Самоков към гр.София,се движел пеша А. Б. Д..

Достигайки началото на 42 км. на второкласен път 2-82,подсъдимият А. продължил да управлява автомобила си със скорост от 94 км/час с включени къси светлини на фаровете,които осветявали фронта пред автомобила до 50 метра,а вдясно странично до 4-5 метра от автомобила и напред-на разстояние до 75 метра.