Определение № 589 от 05.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500480 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Х. Х., чрез процесуалния й представител, срещу разпореждане № 426/31.07.2025 г. /с погрешно посочен номер в частната жалба/, постановено по в. гр. д.№ 334/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. А. Й. срещу И. Х. Х., въз основа на невлязло в законна сила решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024 г. по описа на ОС - Габрово, с което е потвърдено решение № 14/29.01.2024 г. по гр. д. № 1108/2022 г. по описа на РС - Севлиево, поправено с решение № 196/03.06.2024 г. на РС - Севлиево, за присъдената сума от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /частичен иск от обща претенция от 20 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.

В частна жалба се релевира оплакване за неправилност на разпореждането в обжалваната част, като се твърди, че не били налице предпоставките на чл. 404, т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, тъй като въззивното решение било обжалвано пред ВКС и със същото само се потвърждавало решението на районния съд. Позовава се на определение № 1

653/09.12.2022 г. по частно гражданско дело № 2658/2022 г. на Върховен касационен съд, в което ВКС категорично приемал, че потвърждаващите въззивни решения не подлежали на изпълнение, поради което не представлявали изпълнителни основания по смисъла на чл.404 ГПК. Прави се искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част. Направено е и искане за спиране изпълнението на разпореждането.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна А. А. Й..

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид релевираните с нея оплаквания, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира, от фактическа страна, следното:

С решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024г. по описа на ОС Габрово е потвърдено решение № 14/29.01.2024 г. по гр.д. № 1108/2022 г., поправено с решение № 196/03.06.2024г. на РС - Севлиево, с което И. Х. Х. е осъдена да заплати на А. А. Й., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000 лева /частично претендирана от обща искова претенция от 20 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

Горепосоченото въззивно решение е било обжалвано от И. Х. Х., като докато делото е било висящо пред ВКС, е постъпила молба от А. А. Й. до ОС – Габрово за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми.

Окръжен съд – Габрово е приел, че молбата за издаване на изпълнителен лист следва да бъде уважена в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди с първоинстанционното решение, потвърдено с невлязлото в законна сила въззивно решение, с мотиви, че е налице изпълнително основание по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. В тази част разпореждането е предмет на настоящото обжалване. В останалата част, с която е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените 2 разноски, разпореждането е влязло в законна сила.

При служебно извършена справка от настоящия съдебен състав, се констатира, че понастоящем с определение № 4983/03.11.2025 г. по к.гр.д. № 120/2025г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024г. по описа на ОС – Габрово.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният в чл.

406, ал. 1 ГПК предмет на производството по издаване на изпълнителен лист се свежда до проверка от съда налице ли е годно изпълнително основание с оглед на посочените в чл. 404 ГПК основания, редовно ли е то от външна страна и дали правото на принудително изпълнение съществува в полза на лицето, което твърди, че е кредитор срещу лицето, което то сочи като длъжник.

Съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, подлежащо на незабавно изпълнение, е съдът, който го е постановил. В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че такъв характер има и въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционно осъдително решение, доколкото и самият законодател не провежда някакво друго разграничение /в т.ч. и не само определение № 82 от 12.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 755/2020 г., III г. о./.

Имат се предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителен иск, като го е уважил.

Оттук следва неоснователността на развитите оплаквания в частната жалба в противен смисъл. Определение № 653/09.12.2022 г. по ч. гр. дело № 2658/2022 г. по описа на ВКС, на което се позовава частният жалбоподател, касае невлязло в законна сила въззивно решение по установителен иск по чл.

422, ал.1 ГПК и е неотносимо към настоящата хипотеза, като му е придаден смисъл, който същото не съдържа.

Предвид гореизложеното, разпореждане № 426/31.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 334/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, 3 следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно.

С оглед изхода на делото и предвид това, че както бе отбелязано по – горе, понастоящем първоинстанционното решение е влязло в законна сила /постановено е определение № 4983/03.11.2025 г. по к.гр.д. № 120/2025г. по описа на ВКС/, то настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по искането по чл. 277 ГПК.

Според задължителните разрешения в т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно и настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 426/31.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 334/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, в обжалваната част, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. А.

Й. срещу И. Х. Х., въз основа на невлязло в законна сила решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024 г. по описа на ОС - Габрово, с което е потвърдено решение № 14/29.01.2024 г. по гр. д. № 1108/2022 г. по описа на РС - Севлиево, поправено с решение № 196/03.06.2024 г. на РС - Севлиево, за присъдената сума от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /частичен иск от обща претенция от 20 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500480 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Х. Х., чрез процесуалния й представител, срещу разпореждане № 426/31.07.2025 г. /с погрешно посочен номер в частната жалба/, постановено по в. гр. д.№ 334/2024 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. А. Й. срещу И. Х. Х., въз основа на невлязло в законна сила решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024 г. по описа на ОС - Габрово, с което е потвърдено решение № 14/29.01.2024 г. по гр. д. № 1108/2022 г. по описа на РС - Севлиево, поправено с решение № 196/03.06.2024 г. на РС - Севлиево, за присъдената сума от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /частичен иск от обща претенция от 20 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.

В частна жалба се релевира оплакване за неправилност на разпореждането в обжалваната част, като се твърди, че не били налице предпоставките на чл. 404, т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, тъй като въззивното решение било обжалвано пред ВКС и със същото само се потвърждавало решението на районния съд. Позовава се на определение № 1

653/09.12.2022 г. по частно гражданско дело № 2658/2022 г. на Върховен касационен съд, в което ВКС категорично приемал, че потвърждаващите въззивни решения не подлежали на изпълнение, поради което не представлявали изпълнителни основания по смисъла на чл.404 ГПК. Прави се искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част. Направено е и искане за спиране изпълнението на разпореждането.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна А. А. Й..

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид релевираните с нея оплаквания, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира, от фактическа страна, следното:

С решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024г. по описа на ОС Габрово е потвърдено решение № 14/29.01.2024 г. по гр.д. № 1108/2022 г., поправено с решение № 196/03.06.2024г. на РС - Севлиево, с което И. Х. Х. е осъдена да заплати на А. А. Й., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000 лева /частично претендирана от обща искова претенция от 20 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

Горепосоченото въззивно решение е било обжалвано от И. Х. Х., като докато делото е било висящо пред ВКС, е постъпила молба от А. А. Й. до ОС – Габрово за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми.

Окръжен съд – Габрово е приел, че молбата за издаване на изпълнителен лист следва да бъде уважена в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди с първоинстанционното решение, потвърдено с невлязлото в законна сила въззивно решение, с мотиви, че е налице изпълнително основание по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. В тази част разпореждането е предмет на настоящото обжалване. В останалата част, с която е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените 2 разноски, разпореждането е влязло в законна сила.

При служебно извършена справка от настоящия съдебен състав, се констатира, че понастоящем с определение № 4983/03.11.2025 г. по к.гр.д. № 120/2025г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение № 203/20.09.2024 г. по в. гр. д. № 334/2024г. по описа на ОС – Габрово.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: