Решение № 185 от 13.10.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Монтана, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630200604 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П. Д. К. от с.С. против Наказателно постановление № 297/02.06.2025 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите/ ЗГ/, във вр. с чл.

211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и във вр. със Заповед № ЗАП1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ - „глоба“ в размер 300 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и поддържа жалбата. По същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират се съображения относно допуснати процесуални нарушения, като в тази връзка посочва такива, относно издаването на НП, като твърди, че не са спазени изискванията на чл.36, ал.2 от ЗАНН и съответно чл.57, ал.1 от с.з. Налице е несъответствие между описаните за нарушени законови разпоредби с твърдяното нарушение.

Процесуалният представител на ответната страна поддържа за неоснователност на подадената жалба. В представени писмени бележки се навеждат съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на издаденото НП. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Преценени събрани доказателства, взети поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съдът прие за установено следното:

По подаден сигнал от РДГ гр.Берковица изх.№ РДГ 01-098/20.12.2024г. до РП Монтана, е извършена проверка във връзка с издадени превозни билети от П. К., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В хода на проверката са събрани писмени доказателства, снети са сведения от лица, имащи отношение към случая въз основа на които прокурора е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер и е отказал образуването на досъдебно производство. Преписката е изпратена на РДГ Берковица за реализиране на административнонаказателна отговорност.

В хода на производството са приобщени превозни билети, издадени въз основа на позволително за сеч и е установено, че като лице упражняващо лесовъдска практика П. Д. К. е издал превозни билети съответно №№ 11241/00060/18082024/145217-F D 5 9 C L 3 от

18.08.2024г.;

11241/00061/19082024/123316-41О7078 от

19.08.2024г.;

11241/00063/19082024/152013-CEW4224 от

19.08.2024г.;

11241/00064/19082024/164543-D8C781P от

19.08.2024г.;

11241/00096/12092024/124125-83S Q 2 5 X от

12.09.2024г.;

11241/00097/12092024/132221-R54C564от 12.09.2024г.; 11241/00098/12092024/ 142818-85А5416 от 12.09.2024г. и № 11241/00099/12092024/143416-C99H2LF от 12.09.2024г. извън одобрените временни складове в технологичен план №1 от 15.08.2024г. и технологичен план № 2 от 18.08.2024г. към позволително за сеч /ПС/ №0783999 от 15.08.2024г. за добив на дървесина в отдел 356, подотдел „п“, имот с идентификатор №***, землище с.Славотин, обл.Монтана

Въз основа на извършената предварителна проверка и снетите обяснения от свидетели е издадено и обжалваното наказателно постановление за констатирано нарушение на чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите/ ЗГ/, във вр. с чл. 211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и във вр. със Заповед № ЗАП- 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – съдържащите се такива по АНП и гласните такива – показанията на свидетелите Ю. Б. И., К. Ф. и Б. Б..

Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показанията им.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от 2 страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира, че жалбоподателят П. К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран по административен ред.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е извършено на територията на, община Монтана, област Монтана, при което положение териториалната компетентност принадлежи на Районен съд Монтана, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, в случая сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН са неприложими.За деянието е извършвана предварителна проверка от РП Монтана и приложение в случая намира разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН. РП Монтана, която е извършила проверка по случая и в крайна сметка е отказала образуването на ДП, предвид факта, че се касае за административно нарушение и е изпратила преписката за реализиране на административнонаказателна отговорност. При всички случаи на извършването на подобни действия от страна на прокуратурата, давностните срокове по чл. 34, ал.3 от ЗАНН се преклудират.

В атакуваното НП нарушението е описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно нарушението, вменено във вина.

Доказано е от представените доказателства в административно наказателната преписка. Налице са всички изискуеми реквизити на НП.

Посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят.

Отделно от горното съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Установено е по безспорен начин, че жалбоподателя в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, на 18.08.2024г., на 19.08.2024г. и на 12.09.2024г., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика е издал общо 8 броя превозни билети, описани по-горе, на основание позволително за сеч № 0783999 от 15.08.2024г. за имот с идентификатор *** в землището на с.Славотин, община Монтана, които не били издаден от временен склад, съгласно одобреният технологичен план №1 от 15.08.2024г. и технологичен план №2 от 18.08.2024г. за добив на дървесина от имота, а са издадени в землището на с.Д-р Йосифово, с.Камена Рикса, с.Безденица, със съответните GPS координати.

Неоснователни са възраженията на наказания, че нарушението е формулирано неясно, поради което е налице процесуално нарушение от категорията на съществените на основание чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия правен спор са посочени всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в 3 която следва да организира защитата си. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите/ ЗГ/, във вр. с чл. 211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и във вр. със Заповед № ЗАП1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

В конкретния случай на жалбоподателя е била наложена глоба в минимален, предвиден от закона размер, с което съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

Съдът счита, че наложеното административното наказание „глоба“ в размер 300 лева би изпълнило задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски в полза на АНО, РДГ Берковица в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

4

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 297/02.06.2025 г. на Директора на РДГ Берковица, с което на П. Д. К. ЕГН ********** и адрес с.С., обл.М., *** е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите/ ЗГ/, във вр. с чл. 211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и във вр. със Заповед № ЗАП- 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ - „глоба“ в размер 300 лв. изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. Д. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на РДГ-Берковица сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Монтана, по реда на гл. 12 АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5