Решение № 14268 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14268 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110135191 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу М. Д. И., Х. Х. Й., Д. Х. Й., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:

1. М. Д. И. – сумата от 412,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 8,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

2. Х. Х. Й. – сумата от 722,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 92,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от 1 дружеството топлинна енергия, сумата от 14,76 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

3. Д. Х. Й. – сумата от 722,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 92,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 14,76 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, цената на която се формирала на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Навежда доводи, че ответниците не са заплатили дължимата цена за предоставена им услуга дялово разпределение за процесния период, поради което предявява разглежданите искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.

С депозирана на 11.02.2025 г. молба ищецът е направил изявление за извършено от страна на ответника М. Д. И. плащане в общ размер на 528,74 лева, с което задължението в нейната част било изплатено в цялост.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки 2

(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувачите, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената 3 на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите като писмени доказателства по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.12.1990 г. и удостоверение, издадено от Столична община, район „Слатина“, се установява, че Х. Войнов Й. и В. Д. Й. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 47, находящ се в **.

От удостоверение за наследници с изх. № РСЛ17ДИ11-444 от 23.10.2017 г. се установява, че Х. Войнов Й. е починал на 15.09.2008 г. и е оставил следните наследници по закон: съпругата си В. Д. Й. и синовете си Х. Х. Й., Д. Х. Й..

Видно от служебно извършена по реда на НБДН справка, касаеща лични данни и родствени връзки на В. Д. Й., се установява, че последната е починала на 15.03.2013 г., като е оставила следните наследници по закон: децата си М. Д. И., Х. Х. Й. и Д. Х. Й..

С оглед настъпилото наследствено правоприемство, съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, съдът намира за доказано притежаваното от ответниците право на собственост върху процесния имот при квоти, както следва: 4/18 за М. Д. И., 7/18 за Х. Х. Й. и 7/18 за Д. Х. Й..

При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява още, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № 250439. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач д, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният 4 имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – индивидуални справки за ползвана топлинна енергия и формуляри за отчет.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на ответниците за исковия период, като се съобрази притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на собственост върху имота.