Решение № 986 от 17.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н.а при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500092 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 284 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 106/2022 г. на Окръжен съд Монтана Гаранционният фонд е осъден да заплати на В. Д. М. сумата 400 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сум ата от 14.12.2021 г., на основание чл.

557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ. В останалата част до 25001 лева, частичен иск от 33600 лева претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена.

Решението е обжалвано от ищцата с въззивна жалба в отхвърлителната част до 13600 лева с оплакване за неправилно прието съпричиняване и необосновано занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което не съответства на тежестта на търпените болки, на принципа за справедливост. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за обезщетение да бъде уважен за още 1 3200 лева с оглед справедливия размер от 20000 лева.

Въззиваемият и третото лице помагач оспорват жалбата.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от 1

ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от В.

Д. М. против Гаранционния фонд иск с правно основание чл. 557, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 30.06.2021 г. по вина на водач на автомобил, за който не е сключена застраховка “Гражданска отговорност”, за сумата 25001 лева, частично от 33600 лева. Твърди се в исковата молба, че ищцата е получила увреди на здравето: фрактури на три ребра вдясно, контузия на коремната стена с множествена травма на коремни органи, хематом на лицето. Уврежданията причинили на ищцата болки и страдания, трайно ще изпитва негативните последици от увредата.

Ответната страна е оспорвала исковете като е направила възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не спазила правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП и задължението да пресече на пешеходна пътека.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и досежно наличието на съпричиняване вредоносния резултат от ищцата. Не се оспорват възприетите от съда факти, въз основа на които е постановено обжалваното решение касателно механизма на ПТП и уврежданията, получени от ищцата, поради което няма причина за ревизиране на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. По въпросите относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, влязлото в сила решение в частта, с която е присъдено обезщетение от 400 лева, формира сила на пресъдено нещо, обвързваща съда и страните.

Съобразявайки оплакванията на жалбоподателката, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за основателна поради следното:

По спорния пред настоящата инстанция въпрос относно справедливия 2 размер на обезщетение на неимуществените вреди за ищцата, съобразно с причинените физически и душевни болки от уврежданията. При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от съдебномедицинската експертиза на в.л. И. И. и показанията на свидетелката Д. И., дъщеря на ищцата, чиито показания съдът кредитира като кореспондиращи с писмените доказателства и заключението но вещото лице. а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – фрактури на VIII, IX и X ребра; контузия на торса и корема без данни за коремна травма и торакоцентеза; хематом на лицето; б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – 5 дни консервативно болнично лечение, един месец постелен режим (седяла в леглото поради невъзможност да се изправи от легнало положение). Два месеца нужда от чужда помощ; в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – болките са били най-интензивни през първия месец след увреждането, а впоследствие – при промяна на времето; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 76 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – нужда от чужда помощ при обслужване, невъзможност да легне в продължение на един месец; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото здравословно състояние – счупването на ребрата е зараснало, налице са сраствания на меките тъкани на дясната гръдна половина, предизвикващи болки; ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 25 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

По въпроса за съпричиняване вредоносния резултат. Възражението е обосновано с движение на ищцата в нарушение на правилата на чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.4, чл.114 от ЗДвП. Механизмът на ПТП е изяснен чрез показанията 3 на свидетелите М. М. и Р. И. и заключението по автотехническата експертиза.

Товарният автомобил на Й. Й. бил паркиран на улицата пред магазина на последния. Ищцата се подпряла на задната страна на автомобила като гърбът й бил опрян по средата между двете врати. Водачът излязъл от магазина и тъй като не видял жената в огледалата за обратно виждане, потеглил на заден ход, при което тя паднала и получила описаните по-горе увреждания. При този механизъм съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване вредоносния резултат е основателно, макар и не в приетия от първоинстанционния съд размер. Тя е нарушило правилото на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП, което забранява на пешеходците да удължават ненужно престоя си на платното за движение на МПС. В случая ищцата, която се е придвижвала с помощни средства, е стояла подпряна на паркиралия бус, без да знае, че предстои задвижването му, докато е в неговата близост. Тя не е навлязла внезапно на пътното платно, нито поведението й е несъобразено с приближаващо се превозно средство. При управление на МПС водачите са длъжни да са внимателни към пешеходците, особено към децата и трудно подвижни възрастни хора. Преди да започнат движение назад и по време на движението те са длъжни да се уверят, че пътят зад превозното средство е свободен и маневрата няма да създаде опасност. Ето защо настоящата инстанция приема, че приносът на ищцата е не повече от 10 % от общата вредоносна причина.

След приспадане на 10% от определеното справедливо обезщетение от 25000 лева, ответникът следва да обезщети ищцата за причинените й при ПТП болки и страдания със сумата 22500 лева, от които 6400 лева са платени извънсъдебно, а с влязлата в сила част от обжалваното решение са присъдени още 400 лева. С оглед диспозитивното начало в процеса и заявеното пред въззивната инстанция искане въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата още 13200 лева.

По отношение присъждането на законна лихва върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди настоящата инстанция намира следното: Искът е с правно основание чл.557, ал.1 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл.558, ал.3 от КЗ – в случая от 01.11.2021 г., Гаранционният фонд следва да плати в срока по чл.496 КЗ, съгласно препращащата норма на чл.558, ал.5 от КЗ. Непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение има за последица 4 изпадане на фонда в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава. Изплащането на 6400 лева на 21.12.2021 г. означава, че е била налице хипотезата на т.1, при която срокът за произнасяне е 15 работни дни. Претенцията за заплащане на законна лихва от 14.12.2021 г. е основателна. Допълнително присъденото от настоящата инстанция обезщетение следва да се заплати със законна лихва от 14.12.2021 г.

Поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 400 лева до 13600 лева, обжалваното решение следва да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително 13200 лева за обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 14.12.2021 г.

При този изход на делото пред въззивната инстанция въззиваемият следва да заплати на адв. Й. Д. допълнително възнаграждение от 296,31 лева.

Ответникът дължи и заплащане на държавна такса в размер на 792 лева. За осъществената в полза на въззивника безплатна правна помощ въззиваемият следва да заплати на адв. Й. Д. сумата 1588 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 284 о т 09.11.2022 г. по гр. д. № 106/2022 г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която искът на В. Д. М. срещу Гаранционния фонд е отхвърлен за разликата над 400 лева до 13600 лева и постановява:

ОСЪЖДА Гаранционния фонд да заплати на В. Д. М. допълнително сумата 13200 (тринадесет хиляди и двеста) лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.06.2021 г. по иска с правно основание чл.

557, ал.1 т.2, б.”а” от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от 14.12.20218 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Гаранционния фонд да заплати на адв. Й. Д. от САК адвокатско възнаграждение за осъществена пред двете инстанции правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА в размер на 1884,31 лева (хиляда осемстотин 5 осемдесет и четири 0,31) лева, както и държавна такса в размер на 792 (седемстотин деветдесет и два) лева по сметка на САС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционния фонд Й. П. Й. от гр.Монтана.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6