Решение № 1431 от 06.10.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1431

Монтана, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700375 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Т. Д. Д., с адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2289691/31.07.2026 г., издадена от В. Г. Р. – командир отделение при РУ – Лом, ОДМВР – Монтана. Със заповедта, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, за прието нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП, санкционируемо по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Недоволен от така издадената заповед, жалбоподателят я оспорва като незаконосъобразна. Твърди, че управляваният лек автомобил не е негова собственост, а е собственост на М. Р. Д., като нито той, нито собственикът са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че не е знаел и не е могъл да знае за дерегистрацията. Сочи още, че непосредствено след установяване на обстоятелството е сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията е възстановена, а продължаването на мярката е несъразмерно. Моли заповедта да бъде отменена, свидетелството му за управление да бъде върнато и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена. Посочва, че автомобилът е собственост на съпругата му, която не е получавала съобщения или уведомления за служебната дерегистрация, както и че след узнаването е сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът В. Г. Р. – командир отделение при РУ – Лом, ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В придружителното писмо, с което е представена административната преписка, административният орган изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорената ЗППАМ да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата да бъде отхвърлена. При евентуално процесуално представителство на жалбоподателя от адвокат и претенция за адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност, с довод, че делото не е с фактическа сложност.

С Определение № 1066/05.08.2026 г. съдът е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ.

С определение № 1083/10.08.2026 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.

В съдебното заседание са приети административната преписка вх. № 1984/05.08.2026 г., както и допълнително представените с писмо вх. № 2003/07.08.2026 г. оригинал на жалбата и копия от материалите към нея. Други доказателствени искания не са направени.

Настоящият съдебен състав, след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. От данните по делото се установява, че оспорената заповед е получена от жалбоподателя на 03.08.2026 г., а жалбата е подадена на 04.08.2026 г., поради което е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

От данните по делото се установява, че на жалбоподателя Т. Д. Д. е съставен АУАН серия GA № 982032/31.07.2026 г. за това, че на 31.07.2026 г., около 22:05 ч., в [населено място], на [улица], е управлявал лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Р. Д.. При извършена справка е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Прието е, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП.

Въз основа на същите фактически констатации е издадена оспорената ЗППАМ № GPAM-2289691/31.07.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

От представената застрахователна полица № BG/07/126002664853 се установява, че за процесния автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с начало на застрахователното покритие от 10:17 ч. на 01.08.2026 г. и срок до 23:59 ч. на 31.07.2027 г. От представената справка за регистрацията на МПС се установява, че автомобилът впоследствие е със статус „в движение“. По силата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд служебно прекратената регистрация се възстановява служебно.

С мотивирана резолюция № 26-0294-[рег. номер]/03.08.2026 г. на началника на РУ – Лом административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 982032/31.07.2026 г. е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН поради наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, като материалите са изпратени на Районна прокуратура – Монтана.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 168 АПК, във връзка с чл. 146 АПК, съдът приема следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Спорно е дали при конкретно установените обстоятелства е налице извършено от водача административно нарушение, което да съставлява материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП, както и дали мярката съответства на целта на закона и на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по ЗДвП. Със Заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. директорът на ОДМВР – Монтана е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП и служителите на длъжност „командир на отделение“ в районните управления и ОДМВР – Монтана. От представените по преписката документи се установява, че В. Г. Р. заема именно тази длъжност. Поради това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват административно наказание по смисъла на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН, а се прилагат за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения. Законосъобразното им прилагане обаче предполага да са налице всички материалноправни предпоставки, посочени в съответната разпоредба, а конкретната мярка да не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от закона цел.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който извън случаите по букви „а“ – „ж“ при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по закона, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В конкретния случай административният орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, санкционируемо по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация. За да е налице материалноправното основание на приложената мярка, следва да е установено не само обективното управление на автомобил със служебно прекратена регистрация, но и извършването от конкретния водач на административно нарушение. По силата на чл. 6 и чл. 7 ЗАНН административно нарушение е само виновно извършеното деяние.

Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. На това уведомление предхожда уведомяване на собственика от Информационния център на Гаранционния фонд и предоставяне на 14-дневен срок за доказване наличието на действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. при прекратяване на регистрацията на това основание се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

С Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Макар настоящото производство да е по оспорване на принудителна административна мярка, посоченото тълкувателно разрешение е относимо, защото приложената мярка е обусловена от твърдяно извършване именно на нарушение по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В случая жалбоподателят не е собственик на автомобила. Собственик е М. Р. Д.. По делото не са ангажирани доказателства собственикът да е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, нито жалбоподателят да е бил уведомен или по друг начин да е знаел за това обстоятелство. Служебното прекратяване не се проявява чрез видим външен белег, а автомобилът е бил с поставени регистрационни табели. При тези данни не може да се приеме, че водачът е имал обективна възможност да узнае за настъпилата дерегистрация само от факта на предоставянето и управлението на автомобила. В тази връзка е нарушен основният принцип на равенство, прогласен в чл. 8 АПК, а именно правото на всяко лице, което е заинтересовано от изхода на дадено производство по този кодекс, да участва в него в защита на своите права и законни интереси. Спазването на законовото изискване за служебно прекратяване на регистрацията, без значение основанието за прекратяване, не дерогира принципа на равенство, установен в чл. 8 от същия кодекс, поради което липсата на уведомяване, дори и при съблюдаване на служебното начало, създава ограничения в правата, а оттам е основание за незаконосъобразност на издадения акт.

АУАН и оспорената заповед удостоверяват извършеното управление и установеното в информационната система служебно прекратяване на регистрацията, но не съдържат конкретни факти, от които да се изведе знание на жалбоподателя за прекратяването. Административният орган не е изследвал дали собственикът е бил уведомен по предвидения в закона ред и дали водачът е знаел или е могъл да знае за настъпилата дерегистрация. При липса на доказателства за тези обстоятелства не може да се приеме, че е установено виновно извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, което да обуслови мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Обстоятелството, че административнонаказателното производство е прекратено поради наличие на данни за престъпление и материалите са изпратени на прокуратурата, не запълва тази доказателствена празнота и не установява само по себе си субективния елемент на деянието.