Определение № 2723 от 26.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2723 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20251100205078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 417, ал. 2 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от осъдената Д. Х. Я., чрез упълномощения й процесуален представител – адв. В.И. – от АК – Кюстендил, срещу Постановление на прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) от 12.06.2025 г. по пр. пр. № П – 95/2025 г. по описа на СГП, с което, на основание чл. 417, ал. 1 от НПК, е оставена без уважение молбата на лишената от свобода св. Д. Х. Я. – ЕГН–**********, за прилагане на чл. 59, ал. 1 от НК, а именно – за приспадане на задържане от определеното й на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година „Лишаване от свобода“ по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, влязло в законна сила на 07.05.2025 г., тъй като Съдът е приспаднал всички задържания на лицето, свързани с престъплението.

С обжалваното Постановление е оставена без уважение и молбата на л.св. Д. Х. Я. за незабавното й освобождаване, поради това, че е налице търпим остатък.

В така подадения сезиращ Съда документ се излага, че Постановлението на прокурора при СГП от 12.06.2025 г. е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуални правила. Отравя се искане същото да бъде отменено и да бъде постановено незабавното освобождаване на лишената от свобода Д. Я..

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на прокурора при СГП в насока, че осъжданията на Я. по НОХД № 1025/2020 г. и по НОХД № 3057/2020 г. – и двете по описа на СГС, са кумулирани, а задържането под стража на осъдената е приспаднато при изпълнение на наказанието. Сочи се, че Я. е търпяла 9 (девет) месеца „Задържане под стража“ и почти 3 (три) месеца „Домашен арест“, които, заедно със задържането й по реда на чл. 64 от НПК, правят повече от 10 (десет) месеца задържане, което е приравнено на лишаване от свобода.

Твърди се, че този период от време следва да бъде приспаднат от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, на основание чл. 417, ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 и чл. 25 от НК, и осъдената следва да бъде освободена незабавно.

СГС в този си състав прецени, че сезиращият настоящата инстанция документ – 1 жалба, подадена от осъдената Д. Х. Я., чрез упълномощения й процесуален представител – адв. В.И. – от АК – Кюстендил, срещу Постановление на прокурор при СГП от 12.06.2025 г. по пр. пр. № П – 95/2025 г., е процесуално допустима.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по реда на чл. 417, ал. 2 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.). Съгласно посочената законова разпоредба, препис от Постановлението на прокурора, с което е приложен чл. 59 от НК, се изпраща на осъдения, който може да го обжалва в 7-дневен срок от получаването му пред съдия от Съда, постановил влязлата в сила присъда.

В конкретния по делото случай жалбата е подадена от осъдената Я., чрез упълномощения й процесуален представител, поради което следва да се приеме, че е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация.

СЪДЪТ е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол акт на прокурора – Постановление, с което е отказано приложението на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НПК по искане на осъденото лице. Същата касае произнасянето на прокурора по съществото на искането.

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

По същество, обаче, жалбата се явява неоснователна.

Съображенията На Съда в тази насока са следните.

По делото е безспорно установено, че с протоколно Определение от 03.06.2020 г., постановено по НОХД № 1025/2020 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, влязло в сила на същата дата, е одобрено Споразумение, по силата на което Д. Х. Я. е призната за виновна за извършено от нея на 12.06.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 4 (четири) години, както и „Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

С Определението и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, от така наложеното на осъдената Я. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, е приспаднато времето, през което същата е била задържана – със Заповед по реда на ЗМВР от 12.06.2019 г. за срок от 24 часа; с Постановление на прокурор при СГП от 13.06.2019 г. по чл. 64 от НПК – за срок от 72 часа; с Определение на СГС от 15.06.2019 г. – с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.06.2019 г. до 12.09.2019 г., както и времето, през което е била с мярка за неотклонение „Домашен арест“ /изменена от „Задържане под стража“ с Определение на СГС от 12.09.2019 г., влязло в сила на 19.09.2019 г./, считано от 19.09.2019 г. до 13.12.2019 г., когато мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изменена в „Парична гаранция“.

С протоколно Определение от 14.10.2020 г., постановено по НОХД № 3057/2020 г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, влязло в сила на същата дата, е одобрено Споразумение, по силата на което Д. Х. Я. е призната за виновна за извършено от нея в периода 19.01.2020 г. – 22.01.2020 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 4 (четири) години.

С Определението и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, при изпълнение на така наложеното на осъдената Я. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, е зачетено времето, през което същата е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 22.01.2020 г. до 30.07.2020 г.

С Определение от същата дата, постановено на основание чл. 383, ал. 2 от НПК и чл.

25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, Съдът е наложил на Я. едно общо най-тежко наказание измежду наложените й по НОХД № 1025/2020 г. по описа на СГС и по НОХД № 3057/2020 г. по описа на СГС, а именно – 2 (две) години „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложил, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 4 (четири) години, считано от 2 влизане в сила на Определението. Към това наказание Съдът е присъединил и наказанието „Глоба“, наложено на осъдената Я. по НОХД № 1025/2020 г. по описа на СГС.

Съдът е зачел, на основание 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, времето, през което осъдената е била задържана със Заповед по реда на ЗМВР; с мярка за неотклонение „Задържане под стража“; с мярка за неотклонение „Домашен арест“, както и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК по двете групирани дела.

С протоколно определение № 5 от 22.02.2022 г., постановено по НОХД № 317/2021 г. по описа на РС – Пирдоп, влязло в сила на същата дата, е одобрено Споразумение, по силата на което Д. Х. Я. е призната за виновна за извършени от нея на 19.07.2021 г. престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 274а, ал. 3 от НК, за които, на основание чл. 23, ал. 1 от НК й е наложено едно общо най-тежко наказание „Пробация“.

С протоколно Определение № 86 от 07.05.2025 г., постановено по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, влязло в сила на същата дата, е одобрено Споразумение, по силата на което Д. Х. Я. е призната за виновна за извършени от нея на 17.01.2025 г. престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2 от НК, за които, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, й е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване, в затвор от закрит тип, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С Определението и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година е приспаднато времето, през което Я. е била задържана с Постановление на прокурор при СГП от 18.01.2025 г., на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, за срок от 72 часа до довеждането й пред Съда по досъдебно производство № 100/2025 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 362/2025 г. по описа на СГП; времето от 20.01.2025 г. до влизане в сила на Споразумението, в който период се е изпълнявала мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо Я. по досъдебно производство № 100/2025 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 362/2025 г. по описа на СГП – взета с Определение на СГС, НО, 1-ви състав по НЧД № 441/2025 г.

Във връзка с изпълнение на наложеното на осъдената Д. Х. Я. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, е образувана пр. пр. № П – 95/2025 г. по описа на СГП.

На 13.05.2025 г. осъдената Я. е била приведена в Затвора – Сливен, за изтърпяване на наложеното й наказание.

На 05.06.2025 г. осъдената Я., чрез упълномощения й процесуален представител – адв. В.И. – от АК – Кюстендил, е сезирала СГП с искане за приспадане на задържането й по НОХД № 1025/2020 г. и по НОХД № 3057/2020 г. по описа на СГС, от срока на лишаването й от свобода с присъдата по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, на основание чл. 59 от НК, и за незабавното й освобождаване.

С Постановление на прокурор СГП от 12.06.2025 г. по пр. пр. № П – 95/2025 г. по описа на СГП, на основание чл. 417, ал. 1 от НПК, е оставена без уважение молбата на л.св.

Я. за прилагане на чл. 59, ал. 1 от НК, а именно – за приспадане на задържане от определеното й на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година „Лишаване от свобода“ по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, влязло в законна сила на 07.05.2025 г., по съображения, че Съдът е приспаднал всички задържания на лицето, свързани с престъплението, както и за незабавното й освобождаване, поради това, че е налице търпим остатък.

За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът при СГП е преценил, че Съдът е зачел и приспаднал всички фактическите задържания на Я. във връзка с престъплението, 3 предмет на разглеждане по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, поради което не са налице предпоставките, визирани в чл. 417, ал. 1 от НПК за произнасяне на прокурора по реда на чл. 59 от НК. Приел е и, че предходните осъждания на Я. не са за престъпления, които се намират в съвкупност с това, за което е осъдена по НОХД № 2834/2025 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, поради което не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 59 от НК.

Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на наблюдаващия прокурор при СГП, произнесъл се с атакувания прокурорски акт. Изводите на прокурора по фактите са правилни и обосновани, а тяхната правна оценка е направена в съответствие с материалния закон.

Така, вярно и точно прокурорът при СГП е установил влезлите в сила съдебни актове, по силата на които Я. е била призната за виновна и осъдена за извършените от нея престъпления с посочената по-горе правна квалификация, поради което и Въззивната инстанция не намира за необходимо да ги ревизира. Изводите на наблюдаващия прокурор при СГП кореспондират изцяло и с твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, изнесени пред Съда, и не се оспорват от същия.

Обосновани и съответни на доказателствената съвкупност са и доводите, изложени от наблюдаващия прокурор при СГП в мотивната част на постановения прокурорски акт, по отношение на приложението на института по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при осъжданията на Я. по НОХД № 1025/2020 г., по НОХД № 3057/2020 г. и по НОХД № 2834/2025 г. – и трите по описа на СГС. Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Прокурорът при СГП обстойно е обосновал, че Я. не е била задържана по реда на ЗМВР, на 17.01.2025 г. във връзка с престъплението – предмет на разглеждане по НОХД № 2834/2025 г., и е направил правилни и доказателствено обезпечени изводи, че не е налице период от време, през който жалбоподателката е била задържана и който не е бил приспаднат от Съда, постановил Определението по НОХД № 2834/2025 г., в който случай прокурорът би бил компетентен да приложи чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, по реда на чл. 417, ал.