Решение № 544 от 08.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204234 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Т. К. против НП №275 / 04.09.2025 г. на Заместник – Кмет на Община - Варна, с което му е наложено наказание глоба.

Жалбата е допустима, подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

Въззивникът счита, че е нарушен чл.42, ал.2 от ЗАНН. Според него от описанието на фактическата обстановка не става ясно кое е обвиненото лице.

На следващо място, въззивникът акцентира, че е налице съществено процесуално нарушение, което се изразява в разминава на квалификацията на нарушението в АУАН и в НП. Наказващият орган е описал, като нарушена правна норма, за която няма повдигнато обвинение.

Въззивникът твърди, че е налице грешно посочена фактическа 1 обстановка при описанието на нарушението, доколкото тя не отговаря на действителността, че заповедта, с която е отнето разрешителното за извършване на търговска дейност на дружеството е влязла в законна сила.

На последно място изразява становище, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си.

По същество моли да бъде отменено наказателното постановление като доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение.

От друга страна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2025 г. около 02:00 часа св. Г. при проверка по сигнал в гр.

Варна, крайбрежна алея ул. „ Кап. Г. Г.“, обект: магазин „ Й.П.“, управляван от „ Д.м.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Варна, ******, представляван от Д. Т. К., ЕГН: **********, като управител, констатирал, че обектът работел след работно време, като въззивникът К. му предоставил документ за удължено работно време и документ, с който му се отнема това удължено време.

Св. Г. приел, че същият не спазва работното време на обекта, като извършва търговска дейност след 24:00 часа, като същият е с отнето Разрешение за удължено работно време № 85/ 17.07.2025 г., влязла в сила Заповед № 2433/ 01.08.2025 г., издадена от Кмета на Община -Варна.

Св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта св. Г., приел за установено, че на 10.08.2025г. около 02:00 часа в гр. Варна, крайбрежна алея ул. „ Кап. Г. Г.“, обект: магазин „ Й.П.“, управляван от „ Д.м.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Варна, *****, представляван от Д. Т. К., ЕГН: **********, като управител, същият не спазва работното време на обекта, като извършва търговска дейност след 24:00 часа, като същият е с отнето Разрешение за удължено работно време № 85/ 17.07.2025 г., влязла в сила Заповед № 2433/ 01.08.2025 г., издадена от Кмета на Община -Варна.

АУАН бил съставен срещу въззивника К. - управител на „ Д.м.“ ЕООД.

Била посочена правната квалификация на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от НРПТД. Актът за установяване на административното нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който вписал в съдържанието му възражение, че Заповед №2433/ 01.08.2025 г. е обжалвана и все още не е влязла в сила.

В последствие, на 04.09.2025 г. въз основа на акта било издадено НП, 2 видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН. На описаното нарушение била дадена правна квалификация и на въззивника е било наложено административно наказание глоба предвид санкционната норма на чл.23 от Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

На първо място е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Несъответствието в годината на извършване на нарушението – 2025 г. в АУАН - 2023 г. е съществено процесуално нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН.

Датата на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП. Посочването на грешна година в НП не може да се разглежда като очевидна техническа грешка, а като порок, който създава фундаментална неяснота относно предмета на обвинението и доказването. Това пряко накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е възпрепятствано да разбере за кое конкретно деяние е наказано и да организира адекватно защитата си.

Промяната на правната квалификация от чл.5, ал.1, т.1 от НРПТД в АУАН към чл.5, ал.1, т.2 от НРПТД в НП, макар и при идентични факти и непроменена санкционна норма, допълнително утежнява порочността на акта.

С преквалификацията наказващият орган въвежда нов съставомерен елемент – липсата на разрешение, който не е част от първоначалното обвинение по т.1 от НРПТД. Това създава неяснота и е в нарушение на задължението на органа да прецени всички възражение и доказателства по преписката съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Въпреки че наказващият орган може да се позове на правото си по чл.53, ал.2 от ЗАНН да коригира нередности в АУАН, тази възможност е допустима само ако фактите са установени „по безспорен начин“. Комбинацията от грешна дата и променена квалификация прави фактите спорни и неясни, което изключва приложението на тази норма.

Съдът, с оглед изчерпателност на изложението, намира за необходимо да отбележи, че към настоящия момент Заповед № 2433/ 01.08.2025 г., с която е отнето разрешителното за извършване на търговска дейност на дружеството не е влязла в законна сила, тъй като е налице касационна жалба.

Същевременно съдът не пристъпва към разглеждането му по същество, доколкото отменя наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски 3 по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане н а разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д., ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д., се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В случая от процесуален представител на Община - Варна, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Искането за присъждане на разноски от страна на Община - Варна е направено своевременно.

Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д., ал.1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – л.6, л.30 от делото, въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 202.00 евро което възнаграждение е под възнаграждението, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 - за присъждане на разноски под този размер, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 275/04.09.2025 г., издадено от Зам. кмета на Община - Варна, с което на Д. Т. К., ЕГН **********, на основание чл.23 от Наредба за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община – Варна, за нарушение на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба за реда за провеждане на търговската дейност на територията на Община – Варна му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 00.00 лева, /255.65 евро/ .

ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на Д. Т. К., ЕГН **********, сумата от 202.00 евро, направени разноски по АНД № 4234/2025 г. по описа на ВРС.

ОСТАВЯ без уважението искането на присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Община - В а р н а за

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5