Решение № 5277 от 14.05.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5277

Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ДИМИТРОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20257050700462 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от А. К. А. срещу Решение № 80/27.01.2024г. постановено по АНД № 3687/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш серия К 6159750, издаден от ОД МВР Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменен ЕФ серия К 6159750, издаден от ОД МВР Варна. Намира, че оспореното въззивно решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че въззивният съд при постановяването на обжалваното решение не е съобразил: 1. изтеклия давностен срок по чл.34 от ЗАНН; 2. липсата на достатъчно доказателства за авторството на нарушението; 3. оспорването на декларацията на собственика от въззивника. Релевира доводи, че при постановяването на решението въззивния съд неправилно е възложил доказателствата тежест и е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Прави извод за неправилност на съдебното решение, иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отменен ЕФ. Иска присъждане на сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 80/27.01.2024г. постановено по АНД № 3687/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш серия К 6159750, издаден от ОД МВР Варна. С електронният фиш на А. К. А. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 09.03.2021г. в 13.54ч. в гр. Варна по бул. Васил Левски в посока бул. Осми приморски полк до пътен възел с ул. Мир, с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/ARH CAM S1/, било заснето движение на товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер], със скорост от 93 км/час – над максимално разрешената за движение в населено място 50 км/ч и е посочено превишаване от 43 км/час. Изготвен е клип № 11743с9. Към административната преписка е приложено копие от фотоснимка № 11743С9/0301293 със заснето движение на автомобил Дачия с рег.№ [рег. номер], с отразени: локация: гр. Варна, бул. В. Левски, пътен възел с ул. Мир; разстояние 103 метра; измерена скорост 96 км/час; ограничение 50 км/час; GPS координатите на мястото; дата 09.03.2021 г.; час 13:54:24; снимка № 11743С9/0301293.

От справката в централна база на Пътна полиция при МВР е установено, че собственик на товарен автомобил Дачия Докер с рег.№ [рег. номер] с дата на първа регистрация 10.02.2017 г. и последна актуализация 14.08.2024 г. и на товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер] с дата на първа регистрация 10.02.2017 г. и последна актуализация 14.08.2024 г. е С. П. ООД.

От служебно изготвената справка от Търговски регистър е констатирано, че С. П. ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала Д. Д. В..

От данните по административнонаказателната преписка е установено, че е издаден електронен фиш серия К № 4577933/15.03.2021 г. на ОД на МВР Варна на Д. Д. В., в качеството й на законен представител на С. П. ООД. С този ЕФ на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева.

Констатирано е, че е съставен протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система рег.№ 819р-6960 от 10.03.2021 г. за ARH CAM S1 № 11743c9 за дата на използване 09.03.2021 г. на път от общинската пътна мрежа в гр. Варна, бул. В. Левски, пътен възел ул. Мир, посока на движение бул. Цар Освободител – бул. Осми приморски полк, с общо ограничение на скоростта 50 км/час, изготвена дигитална снимка, със стационарен режим на измерване, с посока на задействане приближаващ, начало на работа 13:00 часа, край на работа 15:00 часа. Констатирано е приложено заверено копие от фотоснимка на разположението на системата за контрол на скоростта на моторни превозни средства.

С протокол от проверка № 82-С-ИСИС/29.10.2020 г. от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 е дадено заключение, че системата съответства на одобрения тип. Констатирано е, че с удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология от 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г. е одобрена преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1. Към удостоверението е представено приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 с описание на типа, характеристики, начин на монтаж и действие на системата.

Депозирана е декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от Д. Д. В. по електронен фиш Серия К № 4577933 на ОД на МВР Варна, като в писмото, с което е изпратена преписката от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на Районен съд Варна е посочена с рег.№ 433200-21775/27.02.2024 г.

След изискването от въззивния съд на декларацията с посочения номер с писмо УРИ: 819000-57669 от 25.10.2024 г., началникът на Пътна полиция при ОД на МВР Варна е уведомил съда, че в предходното писмо погрешно е посочена декларация с рег.№ 433200-21775/27.02.2024 г., която се отнасяла за друг електронен фиш, а декларацията за електронен фиш серия К № 4577933 е с рег.№ 433200- 65297/24.06.2022 г.. Приложени са заверени копия от писмо изх.№ 45/22 от 23.06.2022 г. от управителя на С. П. ООД до СДВР София, обратна разписка и декларацията за предоставяне на информация по нарушение № 4577933 във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от Д. Д. В. от 23.06.2022 г. за това, че на 09.03.2021 г. в 13:54 часа превозно средство № [рег. номер] е управлявано от А. К. А..

Констатирано е, че към преписката е приложено заверено копие от сведение от Д. Д. В. от 18.06.2024 г., в което е обективирано заявление, че А. К. А. е управлявал на 09.03.2021г. в 13:54 часа автомобил СВ **КВ. Съдът е констатирал, че годината в датата, посочена като дата на даване на сведението е поправена от 21 на 24.

Съдът е посочил, че от данните по преписката не става ясно къде и от кого е било снето това сведение и е направен извод, че това е станало на територията на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, т.к. в писмото, с което преписката е изпратена на съда, е посочено, че е било изпратено с писмо рег.№ 228р-19908/02.07.2024 г. на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Писмото е служебно изискано от съда и приложено към делото.

Констатирано е, че Електронен фиш серия К № 4577933/15.03.2021 г. на ОД на МВР Варна e бил анулиран на 13.07.2022 г. и е издаден Електронен фиш серия К № 6159750 на ОД на МВР Варна със сходно съдържание като на електронен фиш серия К № 4577933/15.03.2021 г. на ОД на МВР Варна, с разлика в данните в графа „собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“, в която е посочен А. К. А., на който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 600 лева.

От съдържанието на писмото от С. П. полиция при ОД на МВР Варна, с което е изпратена преписката на съда, е констатирано, че електронният фиш е връчен на 24.02.2023 г. От данните по разпечатката от информационна система АИС АНД на С. П. полиция при ОД на МВР Варна е констатирано, че електронният фиш е съставен на 13.07.2022 г., връчен е на 24.02.2023 г. и е влязъл в сила на 13.03.2023 г.

Констатирано е, че г-н А. е подал възражение до началника на Пътна полиция ОД на МВР Варна рег.№ 819000-13205/27.02.2023г. срещу електронния фиш, в което е посочил, че докато е бил в трудовоправни отношения с дружеството С. П. ООД е управлявал само МПС Д. Д. с рег.№ СВ ** КВ и е извършвал само нощни курсове, че на 09.03.2021 г. не е управлявал МПС Д. Д. с рег.№ [рег. номер] и е отправил искане да бъде отменен издадения електронен фиш.

Към възражението са приложени заверени копия от две страници от трудова книжка на г-н А. серия Л № 708194 с отбелязване на л.6, че е работил в Стар пост ООД като шофьор-куриер с дата на постъпване 09.03.2021 г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 18.06.2021 г. Във възражението е посочено, че се прилагат освен копие от трудовата книжка и от електронния фиш и писмо от Инспекция по труда изх.№ 21063251/23.08.2021 г. и снимка на МПС с рег.номер [рег. номер], които не са приложени към преписката, поради което са изискани в хода на съдебното производство от началника на С. П. полиция при ОД на МВР Варна и са приложени по делото.

В придружителното писмо е отразено, че г-н А. е получил писмо за отказ за анулиране на електронния фиш рег.№ 819000-42155 от 29.07.2024 г., но същото не е приложено, поради което е служебно изискано от началника на С. П. полиция при ОД на МВР Варна.

С писмо УРИ: 819000-57668 от 25.10.2024 г. е представено на съда заверено копие от писмото с отбелязване, че писмото е изпратено до г-н А. чрез Български пощи, без обратна разписка.

От съдържанието на въззивната жалба съдът е констатирал, че г-н А. сочи, че на 09.09.2024 г. е получил отговора на възражението, като е представено копие от това писмо.

От служебно изискана от съда справка за нарушител/водач е установено, че г-н А. притежава свидетелство за управление на МПС от 2019 година, до този случай няма издадени наказателни постановления, има издаден един фиш за налагане на глоба за извършено нарушение на ЗДвП.

С разпореждане [номер]/27.09.2024 г. от съда е изискано от управителя на С. П. ЕООД да представи заверени копия от пътните листи за 09.03.2021 г. за товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер] и на товарен автомобил Д. Д. с рег.№ [рег. номер], използвани от дружеството.

Констатирано е, че писмото на съда е получено на 01.10.2024 г. от управителя на дружеството Д. Д. В., съгласно известието за доставяне, но разпореждането не е изпълнено и изисканите доказателства не са представени на съда.

Съдът е кредитирал представените с административнонаказателната преписка и в хода на съдебното обжалване на ЕФ доказателства, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът е извел изводи, че жалбата е допустима, но не е основателна и, че електронният фиш е законосъобразен. Намерил е за неприложими към издаването на ЕФ на сроковете за съставяне на АУАН. Посочил е, че отразената фактическа обстановка в ЕФ не се оспорва от г-н А. и, че единствено се оспорва авторството на нарушението.

Съдът е направил анализ на нормативната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4 и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП и е извел извод, че при тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващия орган да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила, като е допълнил, че това вероятно е практически невъзможно, като се има предвид механизма на регистриране на нарушението. Поради този механизъм в този случай е установена законовата презумпция за водач, която е оборима, но задължението за оборването е в тежест на лицето, посочено като водач от собственика, без в някоя от посочените по-горе правни норми законът да е възложил задължения на наказващия орган той да се увери, че соченото за водач лице реално е управлявало автомобила.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb4e3cc3-f733-4687-b3d3-377f459b100c