Решение № 141 от 02.08.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 224/2023
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 02.08.2023
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Ловеч, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500224 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 от ГПК,вр.с чл.72 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.270,ал.3 от ГПК.
С решение № 136/21.04.2023г.,пост.по гр.д.№679/2021г. РС-Ловеч е осъдил П.
С. Й. от гр.Л., да заплати на П. А. В. от гр.Л., сумата 8400(осем хиляди и четиристотин)лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от извършени подобрения, изразяващи се в ремонт на спалня и всекидневна /кухня/ в пристройка, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Л., одобрени със Заповед РД18-68/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот в гр. Л., ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (06.04.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, а иска за разликата до пълния претендирай размер от 10 016(десет хиляди и шестнадесет)лева,е отхвърлил като неоснователен и недоказан. П. С.
Й. е осъдена да заплати на П. А. В. сумата 1761.72(хиляда седемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. П. А. В. е осъдена да заплати на П. С. Й. сумата 133.91(сто тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
1
Постъпила е жалба от П. С. Й. от гр.Л.,чрез адв.И. К.-ЛАК, срещу решението.
Счита съдебния акт за постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Сочи,че в исковата молба ищецът ясно е формулирала обстоятелствата,на които основава претенцията си,а именно,че се счита за добросъвестен владелец на имота и затова претендира да й се заплатят стойността на направените подобрения,на основание чл.72 от ЗС. Ответникът се е защитавала в процеса при така заявения петитум, приет и от съда в представения на страните доклад. В решението съдът е приел,че ищецът няма качеството на владелец,а на държател. Променяйки правната квалификация на спора на такъв по реда на чл.59 от ЗЗД,съдът е разгледал предпоставките на неоснователното обогатяване и е уважил иска с това правно основание. Възразява, че в исковата молба ищецът никъде не е навеждала твърдения за наличие на неоснователно обогатяване,съотв.няма отправено искане за присъждане на претендираната сума на това основание. Не е ясно защо първоинстанционният съд едва в решението си решава самостоятелно и без искане в този смисъл,че е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,а не чл.72 от ЗС. Счита,че този подход е недопустим и в противоречие с процесуалните правила. Споделя единствено извода,че ищцата е държател,а не владелец на процесния имот. Възразява,че е следвало да се отхвърли искът като неоснователен, тъй като ищецът няма претендираната легитимация на добросъвестен владелец. Счита,че като е приел ново правно основание съдът е нарушил процесуалните правила, тъй като няма право да дава насоки към страните кой иск би бил основателен и как да проведат успешно защитата си. В случая ищецът е избрала начин да защити претендираното й право,затова съдът не може по своя инициатива да квалифицира иска по друг начин, за да се стигне до уважителен диспозитив. Като последица от отмяната на решението следва да се отмени и постановеното по отношение на разноските. Моли да се отмени обжалваното решение и искът се отхвърли изцяло.Претендира присъждане и на направените разноски.
По реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. А. В. от гр.Л.,чрез адв.С. Г.-ЛАК.Не споделя възраженията на въззивника.Счита,че правилно съдът,въз основа на анализа на събраните доказателства,е приел,че следва да се произнесе по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Единствено в прерогативите на съда е да определи правната квалификация на иска,с който е сезиран и именно това е сторено.Счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника адв.И. К.Д.-ЛАК,която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи. Въззиваемата страна се представлява от пълномощника й адв.С. Г.,който поддържа отговора.
Въззивният състав,като съобрази доказателствата по гр.д.№679/2021г. по описа на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност,приема за установено следното :
По допустимостта.
Въззивната жалба е допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в рамките на срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 2 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Редовен и допустим е и отговорът на въззивната жалба.
От фактическа страна въззивният състав приема следното:
РС-Ловеч е сезиран с иск от П. А. В. срещу П. С. Й.,с посочено правно основание чл.72 от ЗС и цена на иска 10 016лв. Претенцията й е за заплащане на стойността на направените в имота на ответника подобрения. Ищецът твърди,че е била във владение на имот, който майка й – И. Д. Б., е закупила от ответника П. С. Й., чрез договор за продажба, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19/19.08.2014г., том II, рег.№ 2303, дело № 166/2014г. на Нотариус с рег.№ 139 на НК, с район на действие РСЛовеч. С този договор ответницата П. С. Й., действаща чрез пълномощника й И. Д. Б., е продала на И. Д. Б., следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в гр.Л.,Ловешка област, а именно: 1200/2447 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Л., одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 2447 кв.м., ведно със застроените върху имота сгради, а именно: сграда ***, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда ***, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда ***, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда и сграда ***, със застроена площ от 39кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда,за сумата 7500лв., с данъчна оценка към момента на сделката -7496.44лв.
С договор за дарение, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126/24.10.2017г., том II, рег.№ 1877, дело № 203/2017г. на Нотариус с рег.№ 173 в НК, И.
Д. Б. е дарила придобития от нея имот,представляващ 1200/2447 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Л., ведно със сградите, на правнучката си малолетната И. З. Б., представлявана от майка й - ищецът П. А. Б., като дарителката И. Б. запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване върху имота.
По предявен от П. С. Й. против И. Д. Б., иск с правно основание по чл.26,ал.1,пр. ІІІ- то от ЗЗД и иск по чл.124,ал.1 от ГПК- против И. З. Б., представлявана от нейната майка П. А. Б., за установяване правото си на собственост върху този имот, е образувано гр.д.№241/2018г. по описа на РС-Ловеч. С Решение №174/13.07.2020г., поправено с Решение № 260062/16.04.2021г., пост.по в.гр.д.№170/2020г. на ОС-Ловеч, исковете са уважени и на основание чл.26,ал.1, пр.ІІІ, във връзка с чл.40 от ЗЗД, е прогласена нищожността на Договора за покупко-продажба от 19.08.2014г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №19,т.II, рег.№2303, дело №166/19.08.2014г. на Нотариус с рег.№139 в НК, с район на действие РС-Ловеч, поради накърняване на добрите нрави, с оглед нееквивалентност на насрещните престации. С решението е признато за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на малолетната И. З. Б., чрез нейната майка и законен представител -ищеца П. А. Б., че П. С. Й. е собственик на имота. Решението на ОС- Ловеч не е допуснато до касационно обжалване с 3 определение № 143/05.03.2021г., постановено по гр.д.№3287/2020 г., IV ГО на ВКС и е влязло в сила на 05.03.2021г.
В хода на гр.д.№241/2018г. на РС-Ловеч И. З. Б. е подала отговор,в който е посочила,че родителите й са извършили подобрения в имота, изброени са накратко без уточняване на периода на извършване. Претенция за подобренията не е предявена.
В настоящето производство ищецът търси обезщетение за извършени подобрения в поземления имот,във времето след дарението до съдебната евикция- т.е. след 24.10.2017г. Твърди,че е извършила подобренията в качеството на добросъвестен владелец по см.на чл.70 от ЗС,поради което и на осн.чл.72 от ЗС претендира ответникът да й заплати стойността,с която имотът е увеличил цената си в резултат на процесните подобрения.Определя я в размер на 10 016лв.
Ответникът П. С. Й. оспорва иска с възражения за изтекла погасителна давност за СМР,извършени от 2014г., а в за останалия период- поради липса на доказателства за извършването им.
В първото съдебно заседание на 01.10.2021г. РС-Ловеч е представил на страните доклад по делото,където е приел че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.72,ал.1 от ЗС, за присъждане на обезщетение-разходи за извършени ремонтни работи и подобрения в недвижим имот. Разпределил е доказателствената тежест,с пояснение към ищеца,че следва да докаже,че е добросъвестен владелец на имота от 19.08.2014г.,че е извършила описаните ремонтни работи и подобрения, да докаже увеличената стойност на имота в резултат на извършването им.
Страните са ангажирали свидетели в подкрепа на позицията си по спора.
Назначена е и приета и СИЕ със задача да определи пазарната цена на имота, извършени ли са претендираните СМР,вложени ли са материалите, описани в исковата молба,каква е пазарната им стойност,също и на вложения труд, към извършването и към изготвяне на заключението. В заключението експертът е потвърдил извършването на подобрения,определил е стойността на имота към 24.10.2017г. и към момента на изготвяне на експертизата.
С обжалваното Решение №136/21.04.2023г.,пост.по гр.д.№769/2021г. РС-Ловеч е приел,че ищецът е имала качеството на държател на имота и претенцията й за обезщетение следва да се подчини на правното основание на чл.59 от ЗЗД. Разгледал е предпоставките на неоснователното обогатяване, приел е че са доказани и е уважил иска,позовавайки се на съдебната експертиза до размера на сумата 8400лв.,а до пълния претендиран размер от 10 016лв. е отхвърлил като недоказан.
С оглед на установеното по-горе от фактическа страна, въззивният състав намира,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като РС-Ловеч се е произнесъл по непредявен иск. Макар в доклада да е посочил, че приема претенцията като такава с правно основание чл.72 от ЗС, в тази насока е разпределил доказателствената тежест и е дал указания към страните, без да изменя правното основание на спора, в решението съдът се е 4 произнесъл по иск, с какъвто не е сезиран. Съдът следва да разгледа спорното материално право, така както е индивидуализирано от ищеца, с оглед на посочените от него факти и обстоятелства. Въз основа на тях следва да даде правно основание и в тези граници да се произнесе,или да даде указания за несъответствие между твърденията и формулираното искане или друго противоречие във въведените факти. Тук ищецът твърди, че е извършила описаните подобрения в качеството на добросъвестен владелец и затова по реда на чл.72 от ЗС търси присъждане на сумата,с която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията. Промяна в така заявените факти и обстоятелства на претенцията не е правена и е останала такава до края на производството. По тази претенция е следвало да се произнесе съдът, като изложи мотиви налице ли са фактите и обстоятелствата, обосноваващи твърдяното от ищеца качество на добросъвестен владелец, извършването на претендираните строителни дейности и налице ли е увеличаване на стойността на имота и с колко. Вместо това съдът е приел ново правно основание на претенцията- неоснователно обогатяване, без ищецът да го е въвеждал-като факти и обстоятелства, като петитум, без да е оповестил на страните новата се позиция по правното основание на спора и да им е дал възможност да я доказват,съотв.да се бранят срещу нея.