Протокол № 351 от 22.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 351 гр. Пазарджик, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Съдебни

МИНА ИВ. ПУНТЕВА заседатели: Д. АНГ. Г.А при участието на секретаря Виолета Сл. Боева и прокурора С. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. С.ов Наказателно дело от общ характер № 20255200200956 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подс. Д. С. Г. се явява лично.

За подсъдимата се явява адв. Б. М. от САК.

За ОП се явява прокурор П..

Явяват се частните обвинители редовно уведомени - Н. И. Т., Ж. И. Т., Б.

И. Т., Н. И. Т., А. И. Т., П. И. Т. и З. И. Т.. За тях се явява се явява адв. Ч. Н..

Явява се вещото лице д-р Б. Х. П., П. И. В., В. Д. Ф., С. А. Г. и В. И. М..

По хода на делото:

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: - Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

1

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

В.Л. Б. Х. П. – 69г., от гр. Пловдив, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. В. И. М. – 80 г., от гр. Пазарджик, българин, български гражданин, омъжена, неосъждана, висше образование, женен, без родство с подсъдимия, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. В. Д. Ф. – 69 г., от гр. Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. С. А. Г. – 38 г., от гр. Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждана, висше образование, без родство с подсъдимия, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л.П. Й. В. – 36 г. от гр. Пловдив, българин, български гражданин, женен, неосъждана, висше образование, без родство с подсъдимия, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

Адв. М.: - Моята подзащитна желае да даде обяснения.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на подсъдимата Д. Г. да даде обяснения.

Подс. Д. Г.: - Бих искала да кажа, че във въпросната нощ прибирайки се от гости излизайки от кръговото от гр. С. в посока с. В.а и карайки, видях в далечината, че в ляво спира МПС. Продължавайки направо не мога да кажа точно скоростта, с която съм шофирала, но предполагам, че с 60-70 к/ч на 4-та скорост толкова горе долу, преди „Т“- образното кръстовище превключих на къси светлини защото се разминах с друг автомобил. Няколко секунди покъсно не мога да преценя времето, чух удара. Просто единственото ясно нещо, 2 което помня е, как десния фар все едно ми изскочи нещо и просто чух удара.

Не видях човек. За мен този човек не беше в ляво от колата със сигурност.

Според мен просто явно е залитна ли не знам. Но всичко дойде от дясно само.

Само този фар де факто отрази нещо по-различно, в смисъл човека в случая, който аз не видях на пътното платно. Не видях включени аварийни светлини.

Никакви светлини не бяха включени. Абсолютно нищо. След това спрях, включих моите аварийни светлини, проверих си детето на задната седалка тогава на 7 г., изскочих от колата и видях, че има човек на земята. Тогава всъщност разбрах какво е станало. Опитах се веднага да му дам първа помощ.

Първо даже не ми позволиха ако трябва да бъда честна, опитваха да ме избутат от него, хората, които бяха там, не ги знам, нямам спомен даже кои са били. Хората дойдоха от буса, който беше спрял отляво защото на пътното платно нямаше хора никакви. Едно момче мисля, че младо се обади на тел.

112, но не можеше да обясни къде сме, какво е станало и аз обясних къде сме.

Аз обясних на тел. 112 какво се е случило. Опитах се да помогна наистина, имаше един момент, в който започна да диша, после вече дойдоха лекарите.

Пострадалият човек беше целия в черно облечен. Черни дрехи, черна коса, тъмна кожа. Докато шофирах видях да отбива автомобил. Отдалече, тъй като е прав участъка има видимост и се виждаха стоповете на автомобила още тогава беше ясно, че според мен беше бус защото има високи стопове, или камион или бус е. Отби, спря. Спря всички светлини. Той караше в моята посока, но отби в ляво. Видях, че той преустанови движението, натиснаха се стопове и след това всичко изгасна. Аз отпуснах педала защото просто ей така в тъмното с нищо, няма аварийни, няма нищо, всичко може да е. Докато карах се разминах се друг автомобил когато превключих на къси светлини. Преди „Т“-образното кръстовище се разминахме с другия автомобил категорично.

Не мога да определя на какво разС.ие е било разминаването, много трудно мога да дам разС.ие. След удара натиснах спирачките, може би една, две, три секунди, шокът, който изживях и веднага набих спирачки, в крайна сметка возех малко дете. Детето си гледаше на телефона, за да може да е спокойна, да не ме разсейва.

Адв. Н.: - Спомняте ли си и забелязала ли сте къде беше спрял буса, защото казахте за „Т“-образно кръстовище, дали е бил на пътя, дали е бил завил?

3

Подс. Д. Г.: - Има отбивка там в ляво, която е в обратната посока, не е в посока на движението, в ляво е. Бусът беше спрял в ляво.

Адв. Н.: - На отбивка на пътя по който се движите, така ли?

Подс. Д. Г.: -Да, този път го познавам много добре, за това казвам, че отби в ляво в отбивката.

Въпрос на съда: - В посока на Вашето движение ли, в отбивка в ляво както Вие се движите?

Подс. Д. Г.: - Да, в смисъл позицията му беше в моята посока.

Адв. Н.: - Не е завил по „Т“- образното, не е завил наляво така ли сте запомнили Вие?

Подс. Д. Г.: - Да, просто видях само, че леко отбива. Сега колко леко е било и колко в разС.ие не мога да бъда конкретна. Не видях никакви хора от буса да са слезнали.

Адв. М.: - Като отидохте при пострадалия казахте, че сте се опитали да му помогнете. В какво се изразява Вашата помощ?

Подс. Д. Г.: - Ами проверих му пулса и започнах да се опитвам да му правя сърдечен масаж. Нямаше, после в един момент започна да се опитва да диша, сега дали наистина е дишал не мога да кажа, но наистина имаше движения на тялото, но просто те не ми дадоха след това, избутаха ме, не ми даваха да го докосна, да му помогна, нищо не ми даваха, трябваше да се боря и с тях. Не мога да кажа колко време след като се разминах с насрещната кола стана удара, нямам спомен. Не знам.

Прокурорът: - Ако си спомняте при разминаването с автомобила, за който казвате, че Ви е заслепил, минали сте на къси светлини намалихте ли скоростта?

Подс. Д. Г.: - Да, при разминаването си с автомобила аз превключих на къси, винаги намалявам когато се разминавам с коли. Нямам нарушения, нямам нищо.

За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед на труп, изготвена от в.л. д-р Б. П. находяща се на лист 85-91, том 1 от ДП.

4