Решение № 22471 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22471 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110138272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника П. К. И., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 274,77 лева- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –13.03.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 43,76 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 31.12.2020 г. до 06.03.2023 г., сумата от 13,32лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение при общи условия, но ответникът дължи претендираните суми на основание неоснователно обогатяване, тъй като е ползвал през процесния период топлинна енергия в процесния имот, на който той е собственик.

Ищеца твърди, че въпреки изпратеното до ответното дружество писмо, последното не предприело действия по сключване на договор за продажба на топлинна енергия на небитов клиент, но е консумирал такава без да я заплаща. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е заплатил дължимата цена, с което е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

Излагат се съображения, че ответника отговаря на условията за потребител по смисъла на §1, т.43 ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот, при писмен договор, при общи условия, съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от 1 общите условия на ищеца и дължи заплащане на доставената топлинна енергия. Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1), купувачът следва да заплаща топлинната енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на фактура, след което изпадал в забава за него. Сочи се, че ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от последния възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Твърди се още, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16334/2007 г. за топлоснабдяването.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и твърди, че псоледното не е доставяло ТЕ в имота.

Моли съда да отхърли иска.

С Определение от 13.08.2024 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б.“ ООД).

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника се представлява от адв. А., който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират разноски, за което представя списък. По делото са постъпили писмени бележки.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 13201/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 274,77 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.20222 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб.№ ******, ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 43,76 лева, за периода от 31.12.2020 г. до 06.03.2023 г., сумата от 13,32лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,67 лева, за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г.. С възражение от 17.05.2023 г. ответника е оспорил с мотив, че не дължи.

Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №23/13.09.2007г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №109/10.08.2007г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №73/29.04.1998г., ответника е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ МАГАЗИН, находящ се в /адрес/.

Ищеца е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Т. - С.” ЕАД на потребители в /адрес/ и справка за задължения на абонатен № **********.

По делото са приети 2 бр. индивидуална справка за използвана топлинна енергия, представена от „Б.“ ООД за периода от 01.05.20. до 30.04.21г. и 01.05.21. до 30.04.22г., 2 бр. формуляр за извършен отчет.

Съдът е изискал и по делото са постъпили Решение №2613/21.02.2023г. по гр.д.

№21584/2022г. на СРС, 168 състав и Решение №20059930/30.09.2022г. по гр.д.

№46920/2019г. на СРС, 60 състав, ведно с въззивно Решение №956/20.02.2024г. по ВГД №13314/2022г. на СГС.

2

Представени са 2 бр. писма до ответника от 16.11.2020г. и 19.02.2016г., ведно с 2 бр. обратни разписки, заявление от „ИРА 76“ ЕООД.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза и допълнителна такава, е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б.“ ООД. Експертът е установил, че технологичните разходи в абонатната станция са определяни в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Посочва, че абонатната станция се намира в блока на съседен имот- /адрес/, като /адрес/ и /адрес/ са две къщи, които се захранват от АС и имат контролен топломер, който измерва ТЕ за отопление, което се ползва от тези две къщи. Вещото лице е отразило, че за процесния период, в имота на ответника, с аб. №****** няма отоплителни тела и не се ползва топла вода, като е начислена сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация на база отопляем обем в размер на 270,77 лв., респ. съгласно допълнителна СТЕ в размер на 146,20 лв. (70,86+75,34=146,20).

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

Неоснователни са възраженията за недопустимост, предвид постановеното по гр.д.

№46920/2019г. на СРС, 60 състав Решение №20059930/30.09.2022г., както и неприключилото гр.д. №21584/2022г. на СРС, 168 състав, доколкото същите скасаят претенции на ищеца за периоди, които са различни от процесния такъв от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.

По така изложените съображения, искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД се явява допустим.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи факта/фактите, от които е настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищцовото дружество.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като е ползвал доставената топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя — арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ .

В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от събраните по делото доказателства- НА №23/13.09.2007г., НА №109/10.08.2007г. и НА №73/29.04.1998г., че ответника е собственик на процесния имот — магазин, намиращ се в къща, с адрес /адрес/.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответника е ползвал имота през процесния период, респ. доставената в него топлинна енергия, като по този начин същия се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия, т.е. да е налице обогатяване без основание за чужда 3 сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт. В случая от кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че в процесния имот няма отоплителни тела, не се ползва топла вода, като по делото няма и данни да преминават щрангове на отоплителна инсталация в СЕС. Вещото лице е направило извод, че няма потребление на топлинна енергия за отопление на имота, а само топлинна енергия за отопление на общите части, респективно топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това и доколкото по делото се установява, че през процесния магазин не преминават хоризонтални или вертикални щрангове, които да са свързани с топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД, съдът счита, че по делото не е установено да е доставяна и ползвана в процесния имот топлинна енергия за отопление или топла вода, поради което не е налице обогатяване на ответника със спестяване на разходите за цената на ползвана топлинна енергия. Претендираната от ищеца сума в настоящото производство е начислена за сградна инсталация по реда на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която е неприложима в настоящия случай, доколкото претенцията на ищеца е на извъндоговорно основание.