Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4940 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4624/2023
Вид
Решение № 4940
Подписан
05.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4940 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330104624 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Я. З. Я., ЕГН ********** срещу „ВИКИ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, с ЕИК 103855240, със седалище и адрес на управление: гр. П. бул. ****№ **** вх.** *, ет.***, ап.***, представлявано от **** Л.

Т.П.в.

Ищецът сочи, че от 04.06.2019 г. работи във „ВИКИ СЪРВИСИС“ ЕООД на длъжността „*****“, което неизчерпателно включва следните дейности: подбор на кадри, обучение на персонал, изготвяне на графици за работа и ползване па отпуски, организиране на работния процес на хигиенистите, изготвяне на справка за облекло и лични предпазни средства, проверка на хигиената по обекти, ежедневен контакт с клиентите и получаване на обратна връзка от тяхна страна за изпълнение на качеството на услугата, с цел непрекъснато подобряване на работата, изготвяне на месечни заявки за консумативи, изготвяне на заявки за материали за почистване и техника, контрол и следене на техническото състояние на машините по обекти, отчитане па работата с клиенти и хигиената по обекти, състоянието на персонала пред регионалния мениджър на Вики Сървисис.

Твърди, че до началото на 2023 г. никога и по никакъв повод, не е получавал от страна на работодателя си, никаква обратна връзка относно несправяне със задълженията ми. Нещо повече, винаги бил поощряван за работата си, което било обективирано и в Анекси, с които е увеличавано трудовото м у възнаграждение.

1

Твърди, че по никакъв повод не бил получавал забележки от работодателя си за несправяне с възложените задачи. на 18.01.2023г. по имейл ****** получил Предизвестие за прекратяване на трудовия договор с дата ***** г. с правно основание чл. 328, ал. 1, т.5 от Кодекса на труда. След получаването на този документ на имейла не му било връчено срещу подпис предизвестие, като ищецът продължил да изпълнявам трудовите си задължения до 09.02.2023 г., когато ******в дружеството К.Н., му връчила Заповед № ********. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 9.02.2023г., на основание чл. 328, ал. 1, т.5 от Кодекса на труда. В същия ден му бил отнет и достъпа до работното място. Счита извършените действия от страна на работодателя за изцяло незаконосъобразни и в противоречие и с процесуалния и с материалния закон. Сочи, че извършеното уволнение е незаконосъобразно по следните съображения: В Предизвестие за прекратяване на трудовия ми договор с дата 9.01.2023г. и в Заповед № ******** г. за прекратяване на трудовото ми правоотношение от дата 07.02.2023 г., не съдържали конкретни мотиви, свързани с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в тях. Липсата на цялостна преценка досежно личните и професионалните качества на служителя, извършена при съпоставка с изискванията за изпълнение на заеманата длъжност и характеристиките и още към момента на възникване на трудовото правоотношение, обосновават незаконосъобразност на уволнението. В Предизвестие за прекратяване на трудовия ми договор с дата 09.01.2023 г. не били изложени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи твърденията на работодателя, че му липсват качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Такива факти и обстоятелства не били изложени и в констативната Заповед № ********** г. за прекратяване на трудовото ми правоотношение от дата 07.02.2023 г. В представената от ответника ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД и подписана от ищеца длъжностна характеристика имало разминаване с длъжността по подписания от мен трудов договор. Този факт допълнително водил до объркване на това кои са всъщност задълженията ми и по коя длъжност.

Ето защо иска да се признае уволнението му чрез Заповед №********* за прекратяване на трудовото ми правоотношение, считано от 9.02.2023г. за незаконно и да постановите неговата отмяна ; да бъде възстановен на заеманата длъжност при ответника ВИКИ СЬРВИСИС ЕООД; да се осъди ответника ВИКИ СЬРВИСИС ЕООД да заплати обезщетение за времето, през което съм останал без работа поради уволнението в размер на 1750 лева за периода 9.02.2023г. до датата на завеждане на исковата молба и да се осъди ответника ВИКИ СЬРВИСИС ЕООД да заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 496,51 лева.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, с който счита предявените искове са недопустими и неоснователни.

2

Счита, че неотправянето на предизвестие, също както и неспазването на неговия срок, не опорочавало извършеното уволнение. Касаело се за юридически факт, който пораждал правото на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за работника или служителя, но не било основание за отмяна на извършеното уволнение. Сочи, че отправеното до ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е редовно връчено по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който урежда правните последици от електронните изявления, а пренасянето им като „електронна поща" се урежда в Закона за електронните съобщения. Редовно връчена следва да се счита и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което било видно от направеното удостоверяване на двама свидетели, които са съответно са изписали своите имена и са положили подписи. Настоява на това, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да бъдат изброени кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). В процесната заповед работодателят бил посочил липсващите качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, като е изброил същите:

„липсата на организационни умения, съобразителност, прецизност, своевременно реагиране при извънредни ситуации“. Ищецът бил назначен на длъжност „Организатор, производство“ като съответно трябвало да разпределя между поверените му служители задачи, контролира и отговаря за тяхното срочно и прецизно изпълнение“ (точка 8 от длъжностната характеристика), така също и да „изготвя графици за планирани, основни и извънредни почиствания''(точка 19 от длъжностната характеристика).

Видно от двете приложени към отговора докладни записки било видно, че в един от обектите, които „ВИКИ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК 103855240 трябвало да почиства, имало системни проблеми във връзка с организацията на процеса, която била възложена на ищеца. Именно липсата на организационни умения, съобразителност, прецизност, своевременно реагиране при извънредни ситуации създало напрежение между ответника и един от неговите клиенти - „*******ООД, ЕИК ******.

Несправянето с възложената работа, поради липса на качества у служителя, можело да доведе до значителни вреди за „ВИКИ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК 103855240, доколкото цената по договора за абонаментно почистване била със значителен материален интерес. На следващо място посочва, че упражняване правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ не било скрепено със задължение на работодателя за провеждане на специална процедура за установяване на непригодността на работника/служителя да изпълнява ефективно работата си /така решение № 247/14.01.2014 г. по гр. д. № 1257/2013 г. поописа на ВКС, III г. о.; определение № 438/04.05.2.0216 г. по гр. д. № 1370/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о. и 3 др./. Обстоятелството, че качествата на ищеца били преценявани при заемане на длъжността въз основа на конкурсна или друга процедура, не означава ло, че занапред не могат да бъдат подлагани на повторна преценка /така решение № 15/05.03.2013 г. по гр. д. № 209/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. /. В случая Я. З. Я., ЕГН ********** поради лични или някакви други причини започнал да се затруднява да изпълнява служебните си задължения. Неоснователно било възражението, че има разминаване между посочената длъжност в подписания трудов договор и длъжностната характеристика като това съответно водело до „объркване кои са всъщност задълженията ми и по коя длъжност“. От цитираните документи било видно, че е записано изрично НКПД 31223002, а твърдението, че Я. З. Я., ЕГН ********** не разбирал и не знаел своите задължения при положение, че работи близо 3 (три) години и половина при ответника били лишени от житейска и правна логика. Доколкото извършеното прекратяване на трудовото правоотношение между страните било законосъобразно, то и претендираните обезщетения за времето, за което е останал без работа, както и за неспазеното предизвестие, се явявали неоснователни. Не било вярно твърдението ищецът да е останал без работа за процесния период. Правят се възражения за изтекла погасителна давност по чл. 358 КТ и за местна неподсъдност на спора с искане за прекратяване на делото и изпращането му на Районен съд -София.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 86 от ЗЗД и член 220, ал. 1 КТ.

Няма спор между страните, че ТПО между страните е прекратено със Заповед № ******г, считано от 9.02.2023г. на осн. член 328, ал.1, т. 5 КТ. В доказ. тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на прекратяване на ТПО на посоченото в заповедта основание.

В т.3 на ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 Г., ОСГК НА ВКС е посочено, че субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя.

Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата.

Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за 4 индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - "липсата на качества за изпълнение на работата", но в заповедта те следва да бъдат описани в тяхната взаимовръзка с всяко отделно по вид трайно неизпълнение на трудовото задължение, изведено от длъжностната х-ка на ищеца, и което неизпълнение е причинено от отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, така че да бъде постигната пълна индивидуализация на волеизявлението за прекратяване на ТПО, да бъде удовлетворена целта на закона и да може да се упражни правото на защита от работника.

В оспорената заповед работодателят се е задоволил единствено да изброи четири липсващи качества у работника, като организационни умения, съобразителност, прецизност и своевременно реагиране при извънредни ситуации, без да ги обвърже с трайното неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, като по този начин както за работника, така и за съда е невъзможно да извърши преценка как работодателят е стигнал до крайния си извод, че на ищеца му липсват качества за ефективно изпълнение на работата, което практически се приравнява на липсата на мотиви.

От формална страна заповедта са явява незаконосъобразна, с оглед на което съдът не навлиза в конкретна преценка на това дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти.