Решение № 97 от 29.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231800600153 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите във вр. с чл.313 от НПК.

Производството по делото e образувано по жалба, подадена от подсъдимия И. И. Ш., чрез защитника му А. С., срещу Присъда № 6 от 15.12.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 289/2021 г. по описа Районен съд – гр.П.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. Ш. за виновен в това, че: На 11.06.2021 г., около 20,45 часа, в гр. П., ул.“******“, срещу бившия бар*****, причинил вследствие нанесен побой отоци на лицето и окосмената част на главата – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, на малолетното дете И. И. Б. ЕГН: ***********, с адрес гр. П., Софийска област, ул.*************** - поради което и на осн. чл.131, ал.1, т.4 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.78А от НК вр. с чл.303, ал.2 вр. чл.301, ал.1, 1 т.4 от НПК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същата присъда Районен съд – гр.П. е оправдал подсъдимия по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Със съдебния акт подс. Ш. е осъден да заплати на И. Г. Б. и А. И.а Б., като родители и законни представители на малолетния тъжител И. И. Б. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимият е осъден да заплати на И. Г. Б. и А. И. Б., като родители и законни представители на малолетния тъжител И. И. Б. сумата от 1 113,34 /хиляда сто и тринадесет лева/ лева, представляващи направени разноски по делото, както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимият е осъден да заплати 50 /петдесет/ лева държавна такса по сметка на РС – П. върху уважената част от гражданския иск, както и сумата от 5 /пет/ лева, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба А. сочи, че осъдителната присъда по НЧХД № 289/2021 г. по описа на РС – П. е незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалния и процесуален закон. Защитникът иска въззивният съд да я отмени и да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния му И. Ш. за невиновен и да присъди в негова полза направените по делото разноски и на двете съдебни инстанции.

След изготвяне на мотивите към присъда на 07.03.2023 г. по делото е постъпило допълнение от А. към въззивната жалба. Със същото се прави алтернативно искане в случай, че въззивният съд не отмени постановената от РС – П. осъдителна присъда и не признае подс. Ш. за невиновен, то делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, както и при постановяване на присъдата, довели до ограничаване на правото на защита по подс. Ш..

На първо място А. сочи, че с разпореждане № 395/16.12.2021 г. съдът е постановил, че с тъжбата е повдигнато обвинение срещу подс. И. Ш. за 2 престъпление по чл.130, ал.1 от НК и е дал ход на тъжбата. Защитникът сочи, че без да е било повдигнато различно обвинение от първоначалното по чл.130, ал.1 от НК, съдът е признал за виновен подсъдимия в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.2 от НК. Защитникът намира, че съдът е осъдил подзащитния му за престъпление, за което не е предявена тъжба, не му е повдигнато обвинение, нито пък в мотивите съдът се е обосновал, на какво основание и как променя повдигнатото обвинение.

На следващо място в жалбата се излагат аргументи, че първоинстанционният съд превратно е възприел доказателствата, като не е дал вяра на едни свидетелски показания без основание, а в същото време не е обсъдил наличието на противоречията в други свидетелски показания и ги е кредитирал изцяло, като по този начин се твърди, че е допуснал порок в оценъчната си дейност на доказателствата по делото.

В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил въобще показанията на свид. С. и свид. Д. и обстоятелствата, за които същите разказват, че всъщност около 20,00 часа подс. Ш. се е намирал с мотора си в планината, а не на соченото от част от свидетелите място в гр. П. Изтъкват се аргументи, че неправилно съдът приел, че обвинението се доказва от обясненията на подс.Ш., след като той въобще не е депозирал такива по делото.

В обобщение А. аргументира въззивната жалба като сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си задълбочено и пълно всички събрани доказателствени източници. Извършената преценка от съда на доказателствата и доказателствените средства, защитникът намира за повърхностна и формална. Адв.С. твърди, че съдът е нарушил правилата на НПК, регламентиращи процесуалните права на подсъдимия, като не му ги е разяснил, а за съдебните заседания, подсъдимият не бил уведомяван надлежно.

Адв. Н., повереник на частните тъжители И. Б. и А. Б., които действат като законните представители и родители на пострадалия И. И. Б. оспорва депозираната жалба, намира постановената присъда за правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът А. поддържа подадената жалба на посочените в същата основания.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с изразените доводи от страните, приема за установено следното:

3

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Съвкупният анализ на събраните доказателства установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на съда и съвпадаща с посоченото в тъжбата инициирала наказателното производство срещу подс. И. Ш.

Въззивната инстанция въз основа на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2021 г., около 20,30 часа, малолетните лица И. И. Б. И. Й. Л., В.

В. К. и непълнолетния М.Г. К. се разхождали в градския парк в гр.П., находящ се в близост до механа ************“. На ул************** децата забелязали паркиран джип марка „******“. При преминаването си покрай автомобила И. Б. и свид. И. Л. го ударили с длан отстрани и се включила алармата му. Децата побягнали, тъй като алармата се включила и се скрили зад ъгъла. В същото време от двора на къщата, намираща се на същия адрес, излязъл подс. И. Ш., видял децата и веднага се върнал в двора, взел колело и ги подгонил с него. Те се изплашили и тръгнали да бягат. М. и В. успели да се скрият, а И. и И. побягнали в посока магазин „***********“ по ул.“****************. Те бягали в посока на парка, като стигнали на ул. „И.

Д.“, срещу бившия бар „*********“, но тогава подсъдимият ги настигнал.

Слязъл от колелото и хванал И. Б. за врата, като го държал така с едната ръка, а с другата му нанесъл няколко удара по лицето. И. Б. почувствал силна болка. След това го пуснал, И. паднал на земята, като плачел, след което подс.

Ш. го ритнал няколко пъти с крак по тялото. От болките И. Б. се изпуснал по малка нужда. В това време свид. И. Л. викал за помощ. Подсъдимият след като изритал И. Б. силно ударил през лицето с длан свид. И. Л. Вследствие на този удар свидетелят залитнал и ударил гърба и главата си в тилната област в каменната ограда, която била зад него. И двете деца не спирали да плачат и да молят подсъдимия да престане. След това подсъдимият се качил на колелото и се обърнал към И. „Извинявай, аз май много силно те ударих!“. В това време на място се появил и В., като подс. Ш. го попитал дали и той не е бил с другите двама, но те отрекли, за да не бие и него.

След случилото се И. и И. се срещнали с М. и В. и се разхождали около 4

20 минути в парка, като отишли на една пейка в детската над „******. Свид.

Л. познавал И. Ш. от социалните мрежи и казал на другите три момчета името му. Влязъл във „Фейсбук“ през телефона си и показал негова снимка на другите трима. Свид. Л. знаел, че подсъдимият кара мотори, но не го познавал лично. След това И. Б. се обадил на майка си по телефона и й разказал какво се е случило. Майка му се обадила на майката на свид. И. Л..

Родителите на двете пострадали деца, заедно с децата около 21,30 часа отишли пред дома на подсъдимия и го извикали по име да излезе. От двора на къщата излезли родителите му и казали, че И. го няма вкъщи и не знаят къде ходи, тъй като той е голям човек. Тогава майка на И. Б. – частната тъжителка А. Б. се обадила на телефон 112 и на място дошла патрулна полицейска кола.

На сигнала са отзовали свидетелите С. Р. и Ф. К., служители в РУ – П..

Полицаите също потърсили подсъдимия, но него го нямало в дома му. Към 22,00 часа на място с автомобил пристигнала приятелката на подс. Ш. свид.

М. В. с още една жена. На въпрос на полицаите знае ли къде е подсъдимият, тя отговори, че не знае. Родителите на пострадалите лица подали около 23,00 часа жалби в РУ – П. по случая. Свид. И. Л. познавал подс. Ш. от социалните мрежи.

Родителите на И. Б. и свид. И. Л. още същата нощ ги откарали в УМБАЛ „Пирогов“ в гр. С., където им бил извършен преглед и били насочени към съдебен лекар. Тъй като било вече събота, не намерили съдебен лекар, който да работи. За това на 14.06.2023 г. посетили кабинета на д-р А.

Х. - специалист по съдебна медицина и деонтология при МУ – София, който извършил преглед на И. Б. и издал медицинско удостоверение № 187.06/2021 г. В медицинското удостоверение специалистът констатирал наличието на следните телесни увреждания по главата на И. Б.: отоци на лицето и в окосмената част на главата /обективно на челото срединно имал леко степенен отток с диаметър 2 см/. В тилната област на главата срединно имал отток с диаметър 2 см.

Свид. Й. Г. сочи, че видял И. Б. на 14.06.2021 г., като детето изглеждало уплашено и стресирано от случилото се. Оплаквал се, че го боли там, където го е удрял подс. И. Ш..

Свид. А. С., колега на подсъдимия И. Ш. в „СМС – С“ ЕООД, разказва, че на 11.06.2021 г. двамата карали заедно мотори по билото на Стара планина, 5 до хижа „******“ при гр.З. Около 20,00 часа той си тръгнал, а подсъдимият останал, за да продължи да кара мотора си. Свид. М. В. сочи, че живее на семейни начала с подс. И. Ш.. На 11.06.2021 г. вечерта до късно той карал мотор някъде в Стара планина, до хижа „******“. След като се прибрал по тъмно, те отишли заедно в заведението „Е*****“, след 21,00 часа.

С постановление от 03.08.2021 г. районният прокурор на РП – П. е отказал да образува досъдебното производство по подадените жалби на осн. чл.213, ал.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и е прекратил преписката по случая с вх. № 379/2021 г. Прокурорът е преценил, че в материалите по преписката се съдържат данни за извършено престъпление от частен характер, а именно такова с правна квалификация по чл.131, ал.1, т.4, пр. второ във вр. с чл.130, ал.1 от НК – лека телесна повреда на малолетно лице, което се преследва по частно правен път и въз основа на тъжба на пострадалото лице.

Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни става ясно, че от документацията е видно, че при пострадалия И. И. Б. са установени следните травматични увреждания: отоци в челната и тилна област на главата. Установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой. Причинили са на пострадалия болка и страдание. Тези отоци са причинили обичайните за мекотъканните увреждания болки. В съдебно заседание вещото лице д-р Р. Х. на поставени въпроси е отговорило, че така установените травми в областта на челото при пострадалия И. Б. не могат да се получат вследствие на падане от велосипед. В областта на тила, ако падне лицето и си удари главата, поради това, че има коса, може да се получи само отток. Ако падне по лице, по лицевата част ще има теренна травма, а именно охлузвания по изпъкналите части на лицето – чело, скули, нос, каквито травми не са констатирани от съдебните медици.