Присъда № 14 от 11.04.2023, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 14 от 10.04.2023г. по НЧХД № 149/2022г. по описа на Несебърския районен съд

Частният тъжител Х.С.Х. с ЕГН **********, с адрес: град Д., улица К.д. ***, е обвинила подсъдимия М.Н.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, за това, че: на 14.09.2021г. в бар „П.п.“, к.к. Слънчев бряг, около 01:00 часа я е хванал с две ръце за шията и я стиснал силно, с което й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдания. Тъжителят е предложил правна квалификация на деянието по чл.130, ал.1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Х.С.Х. срещу М.Н.Т. за сумата в размер на 4 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването му – 14.09.2021г., до окончателното изплащане на сумата. Х.С.Х. е конституирана по делото в качеството на граждански ищец срещу подсъдимия М.Н.Т..

Частният тъжител и граждански ищец Х. заедно с повереника си поддържа обвинението и моли съдът да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и да присъди претендираното обезщетение. Намира, че престъплението, предмет на обвинението, е доказано от всички събрани по делото доказателства. Претендират се разноски.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, възползва се от правото си да не дава обяснения, а в правото си на последна дума заявява, че отрича да е душил тъжителката, като не е имал причина да върши деянието, в което е обвинен, тъй като й е изплатил дължимото трудово възнаграждение, уговорено с трудовия договор. Ангажираните от тъжителката гласни доказателства не отговарят на действителността. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че причината за възникналия конфликт между тъжителката и подсъдимия е спорът между двамата за размера на трудовите възнаграждения, които първата е претендирала, а именно по-висок размер, отколкото й е било заплатено. Това обстоятелство посочва като вероятната причина тъжителката да се дължи неприлично и предизвикателно в заведението към момента на инцидента. Ненамесата на лицата, присъствали на възникналия конфликт, се обяснява именно с липсата на физическо посегателство от страна на подсъдимия към тъжителката, което да представлява заплаха за нея и което да налага неговото прекратяване. Последващото поведение на тъжителката навежда на измислен от нея и свидетелят Л.С.С. план, за който в следващите дни са предприети действия за реализирането му, с цел да отмъстят на подсъдимия и тъжителката да получи от него парични средства. Констатирани телесни увреждания по тъжителката не са били налице, респ. не са заявени или установени, в първите дни непосредствено след инцидента. Моли подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Претендира разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Н.Т. е роден на ***г. в град Бургас, с постоянен адрес: град ***, не е женен, със средно образование, не е осъждан. Същият е управител и едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, вход ***. Представляваното от него дружество стопанисва бар „П.п.“, представляващ открит бар в к.к. Слънчев бряг до хотел „М.“ (срещу хотел „К.“ и зад хотел „А.“).

Тъжителката Х.С.Х. е родена на ***г. в град Д., с постоянен адрес: град Д., улица К.д. ***, неомъжена е, неосъждана, със средно образование.

За периода от 03.09.2021г. до 13.09.2021г. Х.С.Х. е била в трудово правоотношение с „М.“ ЕООД като е изпълнявала длъжността „барман“. На 09.09.2021г.

1 между „М.“ ЕООД, от една страна в качеството му на работодател, и Х.С.Х., от друга страна като работник, е сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до завършване на определена работа, по силата и в изпълнение на който работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява длъжността „барман“ с място на работа „Бар П.п.“ в к.к. Слънчев бряг, като е посочен срок на договора от 03.09.2021г. до 30.09.2021г., на 4-часов работен ден, при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 325 лева месечно.

Подс. М.Н.Т., чрез представляваното от него дружество, е решил да прекрати трудовия договор с тъжителката Х.С.Х., което е сторил на 13.09.2021г., в който ден Х. е работила първа смяна. На тази дата около 17:00 часа двамата са се срещнали в заведението за да уредят отношенията си, като са разговаряли за кратко време на сепаре в бара. Тогава подс. Т. е заплатил на Х. сума в размер на 150 лева, за което е издал разходен касов ордер, докато Х. е очаквала да получи трудово възнаграждение за отработеното от нея в размер на около 300 лева, като той й е заявил, че останалите пари ще й заплати след като напусне квартирата, която той й е осигурил, находяща се в град Несебър, квартал Черно море I, блок 49. След като приключил разговора, Х. е седнала на бар-плота, зад който тогава през въпросната вечер като барман е работила свид. Л.С.С., като е предоставяла на клиентите в заведението поръчаните от тях напитки, тъй като барът е бил на самообслужване. Подс. Т. се е преместил на компютъра отстрани на бара. Тъжителката е започнала да употребява алкохол като през цялата вечер е останала в заведението, постоянно си е говорила със свид.

С.. В заведението е имало клиенти, като един от посетителите е бил и свид. К.И.К..

Постепенно под влиянието на употребения алкохол, Х. е била с приповдигнато настроение, започнала е да говори на висок тон и да се смее. Свид. С. също заявява в показанията си, че и на двете им е било весело и се забавлявали. Освен, че е разговаряла със свид. С., тъжителката периодично се е обръщала и към подс. Т. предимно със заядлив тон, като не е пропускала да му напомня, че трябва да й даде още пари, които й дължи. По причина поведението на тъжителката, което подс. Т. е приел за неподходящо за обстановката в заведението, и по повод думите, отправени към него, той на няколко пъти е подканил тъжителката да напусне заведението и да си тръгва. Тя обаче му е отговаряла, че ще остане до края, докато затвори заведението, и че чака колегата си С. да приключи работа и да ходят двете на дискотека, и че той не е човекът, който да й казва какво да прави, как да постъпва и как да се държи. В един момент и след като излязла от тоалетната и е преминавала покрай него, Х. е изритала подс. Т. в коляното, докато той е бил седнал.

Станало е вече след полунощ, около 01:00 часа на 14.09.2021г., когато заведението все още е работило и е имало клиенти, макар, че музиката е била спряна в 11:00 часа на 13.09.2021г., когато за пореден път се е наложило подс. Т. да настоява тъжителката да напусне заведението, и след поредния категоричен отказ от нейна страна да стори това, той е станал от мястото, на което се е намирал, приближил се до нея и като я е хванал за раменете е започнал да я избутва от заведението. В този момент свид. С., която е била зад бара, е излязла и е започнала да крещи и да вика на подс. Т. да я остави, като му е казвала:

„не я пипай, кой си ти, нямаш право да пипаш, какво като си и работодател“. И двете са напуснали заведението, респ. свид. С. е напуснала работа и не е продължила повече да работи в заведението, а свид. С. веднага след като е напуснала заведението, в 01:32 часа се е обадила на тел. 112 за да съобщи за инцидента и за случилото се, а след това двете са се отправили към Районното управление на МВР – Несебър, където подала заявление, в което посочила, че в заведението М.Н.Т. я е хванал за врата да я души, както и че колежката й, която е видяла това, я е накарала да подаде заявлението. По-късно на същата дата и тъжителката Х. и свид. С. са писали сведения, в които отново са заявили това обстоятелство.

В показанията си свид. С. също потвърждава, че тя е накарала тъжителката Х. да подаде жалба в полицията, защото тя не е имала никакво намерение да подава жалба. На същия ден – 14.09.2021г., свид. С. и тъжителката Х. са отишли до квартирата, придружавани от познат 2 на последната, за да си вземат оттам багажа, като за това подс. Т. е бил предварително предупреден, който за тази цел е изпратил свид. К. да им отключи. Двете са си намерили друга квартира, където са нощували до 16.09.2021г., когато тъжителката Х. си е заминала град Д. с автобус, за което предварително предупредила родителите си.

Свид. М. Т., твърди в показанията си, че за предстоящото й прибиране в град Д., тъжителката Х. е предупредила и него, като го е помолила да го придружи при лекар, без да му обясни причината за това, както е да я чака на автогарата. След като тъжителката се е прибрала, според свид. М. Т., тя му се е обадила, а той е минал покрай дома й и двамата са отишли в болницата в град Д. за да й бъде извършен медицински преглед, когато тя му показала белезите по врата си и му е обяснила от какво са получени. Свидетелят посочва, че целта на този преглед е била тъжителката да се снабди с медицински документ, който да й помогне да осъди човека, който й е причинил уврежданията.

На 16.09.2021г. Х.С.Х. се е снабдила с документ, озаглавен „съдебно-медицинска консултация“, издаден от доц. Д-р Вилиям Доков – съдебен лекар град Варна, в който е посочено, че при прегледа на тъжителката Х. в МБАЛ Д., се установили симетрично на шията – в ляво и в дясно, кръвонасядания с бледо синкав цвят, с кръгловата форма и диаметър около 3,5-4 см., които увреждания са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.

На 17.09.2021г., когато вече тъжителката Х. не се е намирала на територията на град Несебър, подс. М. Т. е бил повикан в сградата на РУ Несебър, където и той е дал сведения за случилото се на 14.09.2021г., и му е бил съставен и връчен протокол за полицейско предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР да не отправя закани и заплахи за здравето и живота на Х.С.Х..

По случая е образувана преписка с УРИ № 304000-13619/14.09.2021г. по описа на РУ Несебър, а с Постановление на прокурор при РП-Бургас от 01.11.2021г., е прието, че в хода на проверката не са събрани достатъчно данни, от които би могло да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, поради което е отказал образуване на досъдебно производство и е прекратил преписката.

След като тъжителката се е снабдила с медицинския документ, през следващите няколко дни тя не е отговаряла на обажданията на свид. М. Т., а след като възобновили контактите си, според този свидетел тя е била разстроена, състоянието й е било неадекватно, а гласът й е бил присипнал и тих. Свид. С., която е продължила да провежда с тъжителката през следващите месеци телефонни разговори, твърди в показанията си, че чрез тях и тя е установила промяна в гласа на тъжителката, която е продължила няколко месеца.

В заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза, извършена по писмени данни, от вещото лице д-р Галина Милева, е посочено, че Х.С.Х. е получила две симетрични кръвонасядания в областта на шията, които увреждания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава – при душене с ръце; уврежданията са довели до болка и страдание. Експертизата е установила, че една година след инцидента, на 27.09.2022г. пострадалата е посетила УНГ специалист, който й е поставил диагноза дисфония (частично или пълно разстройство във функциите на гласовия апарат), като за тази една година няма данни същата да е търсила медицинска помощ по повод разстройство на гласовия апарат; експертизата не може с категоричност да установи пряка причинна връзка с инцидента на 14.09.2021г. Дисфонията може да бъде временна или необратима и се дели на две групи – органична, т.е. свързана със структурни промени на гласовия апарат, и функционална (невропсихологична), т.е. на психологична основа и увреждания на мозъка.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа експертното си заключение, като уточнява, че по писмените данни душенето не е било достатъчно сериозно, а опит за притискане с ръце, което притискане не е точно на гласовите струни, а то трябва да е много силно за да настъпи рефлекторно дразнене. Дисфонията не причинява 3 болки и страдания, а тя може да се получи от претоварване на гласовите връзки – при пеене, крещене, викане, която би трябвало да отшуми за няколко дни.