Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 06.01.2026, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 503/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
06.01.2026
В сила
26.08.2026
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Карлово, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100503 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1, вр, с чл.53 ЗЗД, предявен от А. ХАРАЛАМПИЕВ П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.

Е. К., против А. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. М. Н., ЕГН:

**********, с адрес: ***.

Ищeцът твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, том I, peг. №1232, дело №89/2012 г. на Нотариус Т.Р., с peг. №517 на НК, е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, находящ се в ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1. Апартаментът бил с площ 73,39 кв. м., състоящ се от спалня, кухня, тоалетна с баня и антре. От кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД - 18-52/16.11.2011 г. било видно, че имотът на ищеца е част от многофамилна жилищна сграда, намираща се в ***, с ид. № ***, разположена в ПИ с ид. № ***.

Собственик на апартамент №3, на първи жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда, под този на ищеца, ид. № ***, бил ответникът А. Ц. Ц..

Собственик на апартамент №11, на трети жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда, над този на ищеца, ид. № ***, 1 бил ответникът Н. М. Н..

Твърди, че на 14.01.2025 г. ответникът А. Ц. запалил печка на твърдо гориво, с което предизвикал пожар на коминното тяло на собствения си апартамент №3. В сградата имало девет етажа, като апартаментите през които минавало коминното тяло били № №3, 7, 11, 19, 23, 27, 31 и 35. Ответникът виждайки че коминното тяло се е запалило, не сигнализирал на РСПБЗН гр. К. за съдействие, а предприел самоинициативни действия заедно с втория ответник, без да информират живущите, засегнати от пожара. Двамата решили да загасят пожара сами, като вторият ответник започнал да налива туби с вода в розетката на комина от неговия апартамент 11. След това те се качили на тавана на блока и започнали да изливат туби с вода през комина, вместо да използват подходящи препарати – сода и оцет, с които пожарът щял да се потуши. С действията си и в резултат на голямото количество изсипана от тях вода, двамата ответници нанесли щети във всички апартаменти по дължина на коминното тяло.

Ищецът се събудил през нощта и отишъл до кухнята да пие вода.

Влизайки вътре, усетил, че краката му се намокрили. Светнал лампата и видял, че подът около комина, под кухненските шкафове и мивката е покрит с вода, а стаята била в дим. Погледнал нагоре и видял, че от комина тече вода.

Подсушил, проветрил и легнал отново, тъй като било късно. На следващия ден видял комшията от пети етаж Г. и го попитал какво е станало. Той отговорил видимо много ядосан: „Какво е станало? Сега трябва да мажа цялата кухня!“ и си тръгнал. Ищецът опитал да разговаря с двамата ответници, но без успех.

Направил искане до домоуправителя Н. Н. – втория ответник, за свикване на общо събрание на етажната собственост, за да се предприемат действия по отстраняване на щетите, но пак без успех. Направил отново опит да потърси обяснение от двамата ответници, за това което му причинили, но те категорично не желаели да дават такива.

За да установи стойността на нанесените му щети, ищецът извикал специалист по строителството, който след като извършил оглед на място, изчислил стойността на необходимия ремонт за отстраняване на 3908.82 лв.

/три хиляди деветстотин и осем лева и осемдесет и две стотинки /.

Към настоящия момент, ответниците не отстранили за тяхна сметка нанесените на ищеца материални щети, нито пък му заплатили сумата, необходима за тяхното отстраняване. Непосредствени последици от противоправното и виновно тяхно поведение били: нарушаване целостта на тавана и на стените в кухнята, намираща се на втори етаж от жилищната 2 сграда – падане на боя и мазилка, поява на жълти петна вследствие на наводнението по стените около и на коминното тяло, както и тавана в кухнята, поява на мухъл в помещението и др.

Всички дейности по отстраняване на нанесените щети по жилището били описани в Оферта от 21.02.20235. на фирма „К.Г.“ ЕООД, която извършила и опис на строително-ремонтните действия по възстановяване на щетите в кухнята, а именно:

- Къртене до тухла на коминното тяло, таван и стени 46 кв.м., труд – 450.80 лв.;

- Полагане на мазилка три ръце коминното тяло, таван и стени 46 кв.м., труд – 1104.00 лв.

- Полагане на шпакловка 46 кв.м., труд - 708.40 лв.;

- Груняиране и боядисване с латекс 46 кв.м., труд – 391.00 лв.

- Изхвърляне на изкъртеното и строителни отпадъци – 150.00 лв.

- Грунд „Б“, бял, 1 л. – 6.22 лв.;

- Мазилка вароциментова – Н400-25 кг. /48 бр./ – „Т“ – 321.12 лв.;

- Гипсова шпакловка, 15 кг. „Т“ – 9.57 лв.;

- Шпакловка „Ш“, зелен капак, 20 кг. – 29.08 лв.;

- База „В“, 2.94 л. – 44.33 лв.;

- Латекс „В“, 3 л. – 42.83 лв.;

Общо: 3908.82 лева, от които 543.78 лв. за материали за възстановяване целостта на коминното тяло, стените и тавана в кухнята на апартамента на ищеца и 3 365.04 лв. за труда по възстановяване на вредите от наводнението, включващи къртене до тухла, полагане на мазилка три ръце и шпакловка, грундиране и боядисване, изхвърляне на строителни отпадъци.

За изготвяне на оферта, оглед на място и консултация ищецът заплатил 150.00 лева.

Ищецът счита, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящ ангажиране иа деликтната отговорност на ответниците за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от общо 3908.82 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствения му недвижим имот – апартамент с ид. № ***, с площ 73.39 кв. м., построен в 3 многофамилна жилищна сграда с ид. № ***, в ПИ с ид. № ***, административен адрес на имота: гр. К., ул. ***, като вредите са причинени от неправомерни действия на двамата ответници при опитите им да загасят пожар в коминното тяло в жилищния блок, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

С отговора на исковата молба ответникът А. Ц. Ц., чрез адв. П. К., оспорва всички факти и обстоятелства по исковата молба.

Оспорва твърдението, че е предизвикал пожар на коминното тяло на ап.

№3 от процесната сграда. Не били представени доказателства за наличието на пожар, само се посочвало в исковата молба, че стаята на ищеца имало дим и течала вода от комина. Нямало данни за пожар, пламъци, последици от изгаряния и др., вследствие пряка намеса на огън, липсвала и намеса на пожарна.

Оспорва твърдението, че двамата ответници изливали вода от „розетката на комина на ап.11“, т. е. на втория ответник. Нямало данни ответникът Н. Н. да е изливал вода заедно с А. Ц. от розетката на етажа му, защото имало само дим, без пламъци, а при наличието на пожар, респ. пламъци, при изваждане капака на розетката вследствие приток на кислород щяла да се запали непоправимо и кухнята на втория ответник.

Оспорва твърдението, че „двамата ответници се качват на блока и започват да изливат вода в комина с туби, а не сода и оцет“. Не се посочвало в исковата молба откъде е взета/налята водата, колко кофи вода са излети, имало ли е други съкооператори или не и какви са нанесените щети и на останалите апартаменти, защото други оплаквания от живущите в блока нямало.

Твърди, че в сипването на няколко туби вода в комина участвали не само двамата ответници, но и още четирима съкооператори, което било известно на ищеца. Не ставало ясно защо ищецът искал само от тях двамата да му плащат някакви неуточнени вреди и то солидарно, а не посочвал имената и на другите, както и дали има претенции към тях.

Оспорва, че ищецът срещнал същия ден комшията Г. и той му казал:

„Сега трябва да мажа цялата кухня“. Имало разговор между двамата, но няколко дни по-късно и за други неща.

Оспорва, че ищецът правил опити да се види с тях – ответниците, но без 4 успех, както и че искал от вторият ответник Н. Н. да се свика общо събрание на ЕС „във връзка с отстраняване на щетите“. Ако такова искане било правено, общо събрание щяло да се свика, тъй като това било задължение по ЗУЕС на домоуправителя – ответника Н. Н.. Напротив, до 31.01.2025 г., а и след това, ищецът не бил правил опити да се срещне с него, а както му било известно – и с другия ответник. Всъщност двамата ответници търсили ищеца и му звъняли, за да видят има ли щети по комина му, но той не ни отворил.

Ответникът чул, че ищецът бил казал след случая, че имал някакви щети по коминното тяло. Разбрал, че скоро правил цялостен ремонт на апартамента.

Ответникът твърди, че в началото на зимния период почистил комина на кооперацията и нямало проблеми, но в края на м. януари – началото на м. февруари 2025 г., след станалия инцидент с комина, повикал фирма да го почисти отново. От фирмата му казали, че при чистенето на комина между 2рия и 3-тия етаж бил задръстен – натъпкан с вестници, които извадили.

Оспорва изцяло представената с исковата молба оферта за ремонт на комин и таван с дата 21.02.2025 г. В нея не било посочено кога е извършен оглед, на какво извършен оглед и какво е установено от този оглед, нито от кого е извършен огледът. Липсвали и отчетни документи за закупени материали, вложен труд, направени разходи и пр., както и приемо предавателен протокол за това кога е започнал ремонтът, в какво се изразява, какъв ремонт е извършен и с какви материали по количество и качество поотделно за всяка от претендираните щети.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът Н. М. Н., чрез адв. М. Г., оспорва иска.

Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, не отговарят на действителното положение. На 14.01.2025 г. около 19.00 часа установил, че от розетката на комина, преминаващ през етажа му излиза дим и била нагрята цялата стена. В качеството си на домоуправител, поради неотложност, което бил вършил и преди, решил да вземе бързи мерки за локалазиране на евентуално запалени в комина сажди. Първо отишъл при ищеца, който живеел в апартамента от 2012 г., за да го попита знае ли какво се е случило, има ли печка на твърдо гориво и ако има – гори ли, но той отказал, да разговарят, като не го допуснал в жилището си. Непосредствено след това отишъл при първия ответник, за да се информира откъде е тръгнало запалването, с цел вземане на бързи неотложни мерки за локализиране.

5

Твърди, че съгласно задълженията му като домоуправител и съгласно инструкция, която притежавал за действие при пожар /което в действителност към онзи момент не било пожар/, е необходимо: При възникване на малък /локален/ пожар: с налични противопожарни средства – пожарогасители и други, се вземат мерки за потушаване на пожара; вземат се мерки за ограничаване на огъня; при невъзможност да се потуши със собствени сили възникналия пожар – сигнализира се на телефон 112 и се ограничава пожара до пристигане на РПС.

Тъй като и в минали години се били запалвали сажди в комина, решили с първия ответник А. Ц. да локализират запаленото с вода, което и направили, тъй като било невъзможно по друг начин да се изгасят запалените сажди.

Всяка година, включително и тази, коминът бил чистен преди зимния сезон.

Не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба, че ответникът изливал туби с вода в розетката на комина, тъй като излизал много дим и от температурата било невъзможно да се отвори розетката. По най-бързия начин отишли на покрива и със съдействието на други хора от блока, а не сами с ответника А. Ц., както се твърдяло в исковата молба, излели обичайно, както и преди били правили, вода в централния димоотвод на комина. По тоз начин запалването на саждите било локализирано за много кратко време, най-много 15-20 минути.

При предишните запалвания на саждите в комина пак по същия начин, даже с по-малко количество вода, те били загасяни, но никога не се било стигало до описаните в исковата молба последици. Несъстоятелни били тези твърдения, тъй като вода изсипвали в комина около 19.00 часа от покрива на девететажната сграда и било невъзможно чак през нощта от комина да тече вода.