Решение № 163 от 16.11.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

Номер 163

10.11.2020 г.

Град гр. В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.

II-ри въззивен граждански състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

А. М. П.

Г. П. Й.

Д. М. В.

В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20201300500420 по описа за 2020 година

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.В.

10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

1

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : А. П.

Членове :1. Г. Й.

2. Д. В. при секретаря

В. У. ........................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 420 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №215 /27.03.2020 г. по гр.д.№2021/2019 г. по описа на Районен съд-В. е осъдена Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, с адрес: гр. С. да заплати на Ц. Г. И. с ЕГН ********** от гр. В.“, следните суми: сумата от 1666.49 лева /главница/, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г„ получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 19.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъдена е Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, с адрес: гр. С. да заплати на Ц. Г. И. с ЕГН ********** от гр. В.“, сумата от 212.51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1666.49 лева, считано от падежа на всяко дължимо за исковия период възнаграждение до 19.07.2019 г.

Осъдена е Главна дирекция „Г. п.- МВР, с адрес: гр. С. да заплати на Ц.

Г. И. с ЕГН ********** от гр. В.“, сумата от 646.65 лева, представляваща 2 разноски за адвокатско възнаграждение, като в останалата част, до пълния размер от 700.00 лв. искането е отхвърлено поради прекомерност.

Осъдена е Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, с адрес: гр. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- В. сумата в общ размер от 116.66 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 80.00 лева, направени от бюджета разноски за възнаграждение на вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Главна дирекция „Г. п." - МВР, представлявана от

С. И. К. директор чрез процесуалния си представител Д. П. - юрисконсулт в отдел ПНО – ГДГП , с адрес за кореспонденция: гр. Д.

Поддържа се ,че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост .

Поддържа се ,че съдът бил приел, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и в издадените въз основа на него наредби и че тази празнота следвало да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство КТ и в частност от издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Това тълкуване съответствало на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА ,но било неправилно, вследствие на неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се ,че в закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ,тъй като ЗМВР бил специален нормативен акт, обосноваващ различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.

Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните 3 работи бил издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.

3, ал. 3, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.5 като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза , трудът, който служителят бил полагал, е по 8 часа нощен труд.

Твърди се ,че разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ, от които съдът е приел, че ал. 2 е относима в случая, били приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай установявал КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В този смисъл, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилагала разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР).В подкрепа на становището за наличие на специален (различен от работещите по КТ) статут на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било и изложеното от проф. Васил Мръчков в писмената му консултация от 27.09.2019 г.

Сочат се и становища на експерти на МТСП в горния смисъл ,от които било видно ,че преизчисляването на нощния труд към дневен не било абсолютно правило. То не се прилагало дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ.

Поддържа се ,че освен неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ съдът допускал нарушение на материалния закон и като приемал, че на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава защо приема, че такъв е полаган. Липсвали мотиви за този извод. Съгласно 4 чл. 18, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. държавните служители изпълнявали служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя, по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции". Такива заповеди не се твърдяло от ищеца да са издавани.

Чл. 22, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. сочел какво точно включва отработеното време .В този смисъл бил и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент е на Съвета от 4.03.2003 г., съгласно който работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а "почивка" означавало всеки период, който не е работно време.

Поддържа се ,че часовете ,които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22, ал. 1 хипотези. Работата при тези хипотези пораждала задължение за работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение, но в настоящия случай това не било така.

Иска се на основание чл. 271 от ГПК да се отмени обжалваното решение.

В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се иска направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Към въззивната жалба са приложени :

1. Екземпляр от жалбата за ответната страна;

2. Заверено копие на писмо рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. с приложена правна консултация на проф. В. М. относно прилагането на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Ответникът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на същата.

5

Въззивникът допълнително е депозирал писмена защита .

Видинският окръжен съд ,за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по исковата молба на Ц. Г. И. с ЕГН ********** от гр. В., с която против Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, с адрес: гр. С. е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че от 2002 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр. Б..

Сочи, че през последните три години работи като старши полицай в 01 ГОДГ на ГПУ - Б. при РДГП - Д., като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 12 часа или 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Поддържа, че за времевия период от 22ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Излага, че ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.