Определение № 3637 от 26.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3637 гр. Варна, 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501800 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. „Поп Харитон №37, чрез адв. П. Й. Н., със служебен адрес: гр.

Варна, бул. „Цар Освободител№ 44, ет. 4, офис 6 против определение обективирано в протокол № 4030 от 18.07.2023 г. по гр. дело № 207 по описа за 2023 г. на ВРС, с което е прекратено производството по посоченото дело.

Счита, че определението е неправилно. Посочва, че ВРС не се е съобразил с практиката на ВКС която гласи, че предявяването на отрицателен установителен иск за погасено вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо независимо от това дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Излага, че правната й сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитира изпълнителен титул. Посочва, че наличието на изпълнителен лист в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, й обуславя интереса да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на Районен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от НАП, гр. София, чрез пълномощника си Ш. Х., гл. експерт по приходите в отдел „Частни държавни вземания", в който се излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави частната жалба без уважение.

Варненски окръжен съд приема, че подадената жалба е редовна и допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, има необходимото съдържание.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и становището на насрещната страна.

1

Подадена е искова молба от В. Д. Г., в която посочва, че е издаден ИЛ на 20.04.2015 г. от Районен съд - Варна въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1013/23.02.2015 г. по ч.гр.д. 1935/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, с който е осъдена да заплати в полза на „Банка ДСК" ЕАД, сума в размер на 5164,67 лв. – дължима главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти, сумата от 235,30 лв. неплатена договорна лихва за периода 15.06.2014 г до 19.02.2015 г.; сумата от 29,84 лв. - лихва за забава за периода 23.08.2014 г. до 11.02.2015 г.; ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението 19.02.2015 окончателното плащане на задължението, както и направените съдебно деловодни разноски. Изтъква, че в съответствие със Закона за кредитиране на студенти и докторанти, държавата е погасила на основание чл. 14, ал.3 от ЗКСД задължението й, поради което за същата е възникнало правото да получи всичко, което е платила. В основа на описания по-горе изпълнителен лист на 07.07.2015 г. държавата образувала срещу нея, ИД 174/2015 г по описа на ЧСИ Люба Тодорова, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че от последното изпълнително действие извършено на 30.03.2017 г. са изминали повече от пет години, поради което описаното по-горе задължение на основание чл. 110 ЗЗД е погасено по давност. Моли ВРС да установи, че не дължи на НАП сумите по изпълнителен лист от 20.04.2015 г. на Районен съд – Варна.

В отговора по чл. 131 от ГПК НАП посочва, че по отношението на вземането е изтекъл петгодишният давностен срок. Изтъква, че не е предприел нови действия за принудително изпълнение. Ищцата не е правила изявление до НАП, че счита дълга за погасен по давност. Излага, че тъй като налице съвпадение на твърденията на двете страни и срещу В. Г. не са предприети последващи изпълнителни действия, за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, поради което моли делото да бъде прекратено.

С определение № 6453 от 6452 от 29.05.2023 г. по гр. дело № 207 по описа за 2023 г. на ВРС, са дадени оказания на ищеца с срок до първото по делото заседание да наведе твърдения и да предостави доказателства за наличието на правен интерес от твърдяната защита.

С обжалваното протоколно определение районният съд е прекратил делото поради липса на правен интерес. В мотивите си е приел, че ответникът не оспорва(нито съдебно нито, извън съдебно), че процесното вземане е погасено по давност. НАП не е образувало ново изпълнително дело, не е търсено извънсъдебно заплащане на вземането. Също така е приел, че съгласно ДОПК, длъжника е има възможност да поиска описване на погасените по давност публични вземания, като едва при отказ от страна на публичната администрация, да оспори по съдебен ред това произнасяне.

Немерил е, че в настоящия казус липсва правен интерес и ако се приеме обратното, би довело до извода, че всички длъжници с погасени по давност вземания, която последица не се оспорва от кредиторите могат да водят ненужни искови производства с цел единствено генериране на разноски в тяхна полза или в полза на процесуалните им представители.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително 2 основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този случай правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. (Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т.д. № 1660/2016 г. на I-во т. отд. на ВКС; Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на III-то гр. отд. на ВКС; Решение по гр. д. № 1812/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС)

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че следва да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на районния съд с указания за продължаване но съдопроизводствените действия Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение обективирано в протокол № 4030 от 18.07.2023 г. по гр. дело № 207 по описа за 2023 г. на ВРС.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3