Решение № 526 от 05.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Плевен, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500701 по описа за 2022 година Производство е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 110/06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 498/2021 г.

Червенобрежкият РС е признал за установено по отношение на ответника М.

З. О. от с. Р., представляван по делото от особен представител адвокат Т. Т. от ПлАК, че същият дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С., ЕИК *** сумата от 379,70 лв. за ползване на ел. енергия за периода 15.05.2018 г. – 13.05.2019 г., от която сумата от 314,53 лв. – неплатена главница за периода от 15.05.2018 г. до 13.05.2019 г., сумата от 67,17 лв - неплатена лихва за периода 14.07.2018 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение Червенобрежкият РС е осъдил М. З. О. да ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С., ЕИК *** сумата от 1 076 лв. за направени по делото разноски, от които 300 лв. за възнаграждение на особен представител, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по съдебнотехническата експертиза /СТЕ/, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице 1 по.съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/, 25 лв. за държавна такса за образуване на делото, 63 лв. за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 88 лв. за направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за които е издадена заповед № 585/05.11.2019 г. по по ч.гр.д. № 1085/2019 г. по описа на РС Червен бряг.

С определение № 305/10.06.2022, постановено по гр.д. № 498/2021 г.

Червенобрежкият РС е изменил на основание чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 110/06.04.2022 г. в частта относно разноските, като е осъдил М. З. О. да ЗАПЛАТИ н а „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. С., ЕИК *** сумата от 1 126 лв. за направени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. З.

О., който чрез назначения му в първата инстанция особен представител адвокат Т. Т. от ПлАК го обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Червен бряг и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. С., ЕИК ***.

В с.з. въззивникът чрез назначения му особен представител адвокат Т.

Т. от ПлАК поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна „Електрохолд Продажби “ ЕАД, гр. С. /преди това „ЧЕЗ Електро България“ АД/ не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат Р. Д. от САК оспорва въззивната жалба и претендира направените по делото разноски. Алтернативно се оспорва размера на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, ако е налице такова. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е 2 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/, депозирана пред РС Червен бряг ищецът „ ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. е предявил против ответника М. З. О. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на паричните вземания на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ” АД, гр. София към длъжника М. З. О., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 74/28.01.2021 г. по по ч.гр.д. № 120/2021 г. по описа на РС Червен бряг общо в размер на сумата от 379,70 лв., от която сумата от 314,53 лв. – неплатени суми по фактури за ел. енергия за периода от 15.05.2018 г. до 13.05.2019 г. и сумата от 65,17 лв - неплатена лихва за периода от 14.07.2018 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба /ИМ/ ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди по отношение на електроснабден недвижим имот в с. Р., ул. „Х.Д“ ***, с ИТН ***, че до имота е доставяна електрическа енергия от ищеца, в качеството на доставчик на ел. енергия на обособена територия, за което притежава Лицензия за доставка на ел.енергия от доставчик от подледна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. и между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажбата на ел. енергия, които се регулират от Общи условия /ОУ/ на договорите за продажба на ел .енергия на дружеството, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат съгласно чл. 98а от ЗЕ и обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна потребителите.

Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора между страните и през периода от 15.05.2018 г. до 13.05.2019 г. е достовял на ответника ел. енергия в посочения по-горе имот, но от страна на ответника е налице неизпълнение на задължението му да заплати продажната цена на доставената ел. енергия и същият дължи неплатена ел. енергия по 5 конкретно посочени фактури, както следва: фактура № 243697758/20.06.2018 г., на обща стойност 86,76 лв. за периода 15.05.2018 г. – 12.06.2018 г., фактура № 245222896/20.07.2018 г., на обща стойност 88,14 лв. за периода 13.06.2018 г. – 12.07.2018 г. фактура № 247122275/21.08.2018 г., на обща стойност 82,60 лв. за периода 13.07.2018 г. – 11.08.2018 г., фактура № 248786672/20.09.2018 г. на обща стойност 36,71 лв. за периода 12.08.2018 г. – 11.09.2018 г. и фактура № 3

261534816/15.05.2019 г. на обща стойност 20,32 лв. за периода 13.04.2019 г. – 13.05.2019 г.. Твърди се, че пред РС Червен бряг е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 120/2021 г. по описа на РС Червен бряг и издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника в качеството на длъжник, но последният е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение, поради което на основание 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителят е било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК. Твърди се, че ответникът не е заплатил от ползваната ел. енергия за процесния период до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. до подаване на ИМ, което обосновава правният интерес на дружеството да потърси правата си по съдебен ред.

По делото в първата инстанция е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен представител адвокат Т. Т. от ПлАК, с който е оспорена основателност на исковете.

За да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, Червенобрежкият районен съд е приел, че по делото са представени доказателства за облигационни отношения между страните по делото въз основа на сключен договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, тъй като ответникът е абонат по отношение на имот, присъединен към ел. мрежа. РС е приел за доказано по делото, че до имота на ответника е доставяна ел. енергия през процесния период, която не е заплатена, поради което ответникът дължи заплащането на стойността й, както и лихвата за забава, начислена в издадените данъчни фактури.

С определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по молба на ищеца РС е приел, че следва да измени постановеното решение в частта относно разноските като е приел, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 126 лв. за направени по делото разноски вместо определените с решението разноски общо в размер на 1 076 лв..

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 120/2021 г. по описа на ПлРС се установява, че въззиваемото дружество е депозирало на 22.01.2021 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. З. О. и същото е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 74/28.01.2021 г. за сумата от 379,70 лв., от която сумата от 314,53 лв.

– неплатени суми по фактури за ел. енергия за периода от 15.05.2018 г. до 13.05.2019 г. и сумата от 65,17 лв - неплатена лихва за периода от 14.07.2018 4 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 63 лв. за адвокатско възнаграждение. Установява се, че съобщението, ведно със заповедта по чл. 410 от ГПК е върнато в цялост, като длъжностното лице е посочило, че по данни на съседи ответникът, въззивник в настоящото производство е в Гърция. С разпореждане № 233/15.12.2021 г. по посоченото ч.гр.д., след като е приел, че заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, ПлРС е указал на заявителя на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК да предяви иск по чл. 422 от ГПК против длъжника, като съобщението е връчено на заявителя на 24.03.2022 г.. ИМ, с която са предявени исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК е подадена на 22.04.2022 г. пред РС Червен бряг, поради което правилно същите като допустими са разгледани от първоинстанционния съд по същество.

Безспорно от представените в първата инстанция писмени доказателства – 3 бр. заявления за отсрочване/разсрочване на задължения, подписани от въззивника съответно на 27.04.2016 г., 18.02.2013 г. и 07.04.2015 г. се установява, че в качеството на абонат с клиентски номер ИТН *** за имот с адрес: с. Р., ул. „Х.Д“ ***, съвпадащ с постоянния му и настоящ адрес, въззивникът е поискал разсрочване на плащането на дължимите суми за ел. енергия за посочени в заявленията периоди. Установява се, че с писмени споразумителни протоколи страните са постигали съгласие за разсрочване на задълженията на въззивника.

Безспорно от представените в първата инстанция 5 бр. фактури, издадени от въззиваемото дружество се установява, че със същите са начислени дължими суми от въззивника в качеството на абонат с клиентски номер ИТН *** за имот с адрес: с. Р., ул. „Х.Д“ ***, както следва: фактура № 243697758/20.06.2018 г., на обща стойност 86,76 лв. за периода 15.05.2018 г. – 12.06.2018 г., фактура № 245222896/20.07.2018 г., на обща стойност 88,14 лв. за периода 13.06.2018 г. – 12.07.2018 г. фактура № 247122275/21.08.2018 г., на обща стойност 82,60 лв. за периода 13.07.2018 г. – 11.08.2018 г., фактура № 248786672/20.09.2018 г. на обща стойност 36,71 лв. за периода 12.08.2018 г. – 11.09.2018 г. и фактура № 261534816/15.05.2019 г. на обща стойност 20,32 лв. за периода 13.04.2019 г. – 13.05.2019 г..

Безспорно от представената по делото в първата инстанция лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция № Л-40917/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР на основание чл. 39 ал. 1 т. 13 от ЗЕ се установява, че въззиваемото дружество има лиценз за посочената дейност за 28 години, считано от издаването му, въз основа на което може да се направи извод, че към процесния период същото е имало право да доставя и продава 5 ел. енергия на въззивника.

Спорно по делото във въззивната инстанция с оглед изложеното във въззивната жалба е извършена ли е правилна преценка на събраните в първата инстанция доказателства при формиране на извода за възникване за въззивника на задължение да заплати предоставената за имота, по отношение на който е абонат на ел. енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 98а. ал. 1 от ЗЕ Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.