Решение № 123 от 28.07.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Тутракан, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Кристина М. Дълбокова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20263430100385 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.(РСАрдино)№ 866/10.03.2026, подадена от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** против Й.

А. М. с ЕГН ********** за установяването дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит, за която е издадена Заповед № 27/13.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19/2026 г. на РС – Ардино.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 171,15 евро, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, обл. Силистра, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 6,39 евро върху цената на иска, като ищецът не е изпълнил указанието с Определение № 232/08.06.2026 да доплати 4,47 евро.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от връчването на Разпореждане № 302/11.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 19/2026 г. на 18.02.2026 г., с което е указана на заявителя възможността да предяви установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С исковата молба се претендира на основание договор за кредит „Бяла карта“ от 30.07.2024 г. главница в размер на 171,15 евро за периода от 30.07.2024 г. до 23.07.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на 1 заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 12.01.2026 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор, който бил сключен между „А. Ф.“ АД и длъжника. Излага доводи в тази насока. Признава, че ответницата е направила погасителни плащания по кредита в размер на 104,94 евро. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответницата Й. М. не подава отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съдебните книжа са ѝ връчени на 16.04.2026 г., видно от разписката към съобщението от 15.04.2026 г.

При това съдът взема предвид, че в образците на възраженията по чл.

414 и чл. 414а от ГПК с входящи номера в РС-Ардино, съответно вх.№ 485/10.02.2026 и 486/10.02.2026, ответницата е оспорила „частично“ заявените суми, като във възражението по чл. 414 от ГПК е заявила, че оспорването е за сумата „над реално усвоения кредитен лимит…300 лева, както и начислените лихви, неустойки и такси“, докато в образеца на възражението по чл. 414а от ГПК оспорва „дължимостта на сумите, както и начислените лихви и такси“.

С оглед на изложеното съдът приема, че е налице процесуално признание, макар и не в отговора на исковата молба, а във възражението по чл.

414 от ГПК, че сумата на кредитния лимит от 300 лева е усвоен от ответницата изцяло.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.

Ищецът депозира становище с вх.№ 3185/22.06.2026.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит и чл. 422 и чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

От представения договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 30.07.2024 между „А. ф.“ АД и ответницата, става ясно, че кредитодателят се е задължил да предостави заем от 300 лева на кредитополучателката. Срокът на заема е неопределен, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора. Уговореният годишен лихвен процент по заема е 50,4%, а годишният процент на разходите е посочен в договора като 64,96%, но нито в него, нито в приложенията му са описани, при какви допускания е изчислен ГПР, за да се прецени дали включват всички предвидими разходи и съобразен ли е ГПР с изискванията на закона в чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК такава информация е част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит.

Член 15 от договора въвежда изискване за предоставяне на обезпечение, чиито условия са трудно постижими от кредитополучателя, предвид краткия срок и вида на допустимите обезпечения, но по-същественото е, че неизпълнението на това условие влече, съгласно чл. 20 от договора, неустойка 2 в размер на 15% от усвоената, но непогасена сума, начислявана ежемесечено.

От приетата справка за движение по кредита е видно, че такава „неустойка“ действително е начислявана. Клаузите, които я уреждат, са неравноправни, тъй като санкцията надхвърля типичните ѝ обезпечителни функции и на практика с наименованието „неустойка“ се прикрива възнаграждение за кредитодателя, като целта му е била да не се включва същото в общите предвидими разходи, оттам и в ГПР.

За да даде точен отговор за размера на ГПР, съдът се позовава на огледа на интернет сайт на Европейската комисия, направен в съдебното заседание, тъй като за изчисленията не са необходими специални знания. Констатира се, че в ГПР по договора не е отчетена ежемесечната неустойка от 45 лева на месец (15% върху 300 лева). Реалният ГПР, констатиран при изчислението от огледа на съда на сайта с калкулатора на ЕК, при добавяне на тази неустойка към общите разходи по заема, възлиза на 1194,7%, а не както е по договор 64,96%.

Разликата между реалния и договорения ГПР е драстична и в ущърб на потребителката. В този случай неточно посоченият ГПР следва да се приравни на липсващ.

Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на заема, но не дължи лихва или други разходи по него.

С оглед на процесуалните признания на страните съдът е приел за ненуждаещо се от доказване, че ответницата е усвоила изцяло сумата на кредитния лимит от 300 лева (153,39 евро) и е направила погасителни плащания в общ размер на 104,94 евро. Следователно задължението по чл. 23 от ЗПК е в размер на 48,45 евро и исковата молба следва да се уважи до този размер, а разликата над него – да се отхвърли.

Вземането е надлежно цедирано от кредитора към ищеца с рамков договор за цесия от 30.11.2023 и приложение от 14.07.2025 с описаните вземания, сред които е процесното.

Следва да се отхвърли изцяло искането по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението, тъй като, съгласно тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, направено в Решение от 15 юни 2023 г. по дело С520/21 на СЕС, не се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане. В същия смисъл - Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК.

3

Според настоящия съдебен състав на Тутраканския районен съд, съдебната практика на СЕС и ВКС, касателно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, е ясна, конкретна и недвусмислена, освен това и задължителна за съобразяване от низовите съдилища. Тези решения имат за предмет на произнасяне въпроса, дължи ли се лихвата по чл. 86 от ЗЗД от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в решението на ВКС), и от поканата – в решението на СЕС. Второто е малко по-общо, но няма спор в съдебната практика и теория, че заявлението по чл. 410 или 417 от ГПК, както и исковата молба, имат значението на покана до ответника да изпълни претендираното от заявителя/ищеца вземане.

По разноските

В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса 10,86 евро и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро. При съблюдаване на чл. 78, ал. 1 от ГПК, и при заявено вземане от 208,94 евро (включващо главница, договорна и мораторна лихва), има право да му бъдат присъдени 2,52 евро за държавна такса и 5,93 евро за юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство са платени 6,39 евро държавна такса, а съдът определя 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение по действащата Наредба за заплащане на правната помощ, като на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят на ищеца 1,48 евро за държавна такса и 23,71 евро за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 77 от ГПК, тъй като ищецът е останал задължен за държавна такса от 4,47 евро, следва да бъде осъден да плати сумата по сметка на РС-Тутракан.

В информационната среща в процедурата по медиация не се е явила никоя от страните, въпреки че съдът ги е задължил за това. На основание чл.

78а, ал. 2 от ГПК те следва да понесат разноските за 1 час медиация в размер на 30,68 евро поравно, в полза на Окръжен съд – Силистра.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** и Й. А. М. с ЕГН **********, че от разпоредената за плащане сума п о Заповед № 27/13.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 19/2026 г. на РС – Ардино, Й. А. М. дължи на „А.з.с.н.в.“ ЕАД: главницата от 48,45 евро по недействителен договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 30.07.2024 между „А. ф.“ АД (цедент); и ОТХВЪРЛЯ установителния иск за дължимост на:

4 главницата в размер на 122,70 евро, явяваща се разликата над уважените 48,45 евро и претендираните 171,15 евро; и на законна лихва за забава от подаване на заявлението на 12.01.2026 върху цялата претендирана главница.

ОСЪЖДА Й. А. М. с ЕГН ********** да плати на „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** следните разноски:

2,52 евро за държавна такса и 5,93 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 19/2026 г. на РС-Ардино;

1,48 евро за държавна такса и 23,71 евро за юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№ 385/2026 на ТнРС.

ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** да плати по сметка на Районен съд – Тутракан с IBAN *** сумата от 4,47 евро за държавна такса по гр.д.№ 385/2026 на ТнРС, както и 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *** да плати по сметка на Окръжен съд – Силистра с ***сумата от 15,34 евро, представляваща половината от дължимата сума за 1 час информационна среща по медиация, както и 2,56 евро държавна такса по сметка на Районен съд – Тутракан с IBAN *** в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Й. А. М. с ЕГН ********** да плати по сметка на Окръжен съд – Силистра с *** сумата от 15,34 евро, представляваща половината от дължимата сума за 1 час информационна среща по медиация, както и 2,56 евро държавна такса по сметка на Районен съд – Тутракан с IBAN *** в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок.

След влизането му в сила, препис от него да се изпрати на Центъра по медиация към ОС-Силистра и да се издаде изпълнителен лист за установения размер на вземането.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5