Решение № 2425 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2425 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20253110110859 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано п о искова молба от П. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с която се иска да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 395.70 лева, представляваща такса „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 1 от сключен с ответника договор за кредит № MАХ_500073461/04.04.2024г., поради нищожност на клаузата като противоречаща на закона.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.04.2024 г. ищцата е сключила с ответника договор за кредит № MАХ_500073461, въз основа по който на П. А. била предоставена в заем сумата от 1300 лева, за срок от 6 месеца, при фиксиран лихвен процент 36,31% и ГПР 37,36%. Твърди се, че въз основа на договора, клиентката била задължена да плати такса за бързо разглеждане на искането за одобрение на кредита в размер на 263.82 лева, съгласно чл.9, ал.1 от договора, както и такса за ползване на услугата „динамично плащане“ в размер на 395.70 лева, съгласно чл.9, ал.2 от договора.

Сочи се, че съгласно договора, двете такси са платими разсрочено с месечните погасителни вноски, съгласно погасителен план. Ищцата поддържа, че доколкото сключеният договор е за потребителски кредит, то за него са приложими правилата на ЗПК, поради което процесните клаузи са нищожни.

Предмет на исковата претенция е установяването нищожността на клаузата за дължимост на такса за ползване на услугата „динамично плащане“, която ищцата счита, че представлява скрита възнаградителна лихва. Поддържа още, че посочената клауза е в нарушение и на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй 1 като е свързана с управлението на кредита. В допълнение подчертава, че двете такси не са включени в приложения ГПР по договора, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а ако да бяха, щяха да доведат до оскъпяване на кредита почти 80%. Посочва още, че клаузите са предварително изготвени, не са индивидуално уговорени и потребителят не е можел да влияе върху съдържанието им при сключването на договора. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло дължимата по кредита главница и лихва, както и таксата за услуга „динамично плащане“.

В срока по чл.131, ал.1 от ГП, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сичта, че не е налице основание предлаганите допълнителни услуги, съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, да бъдат съобразени в размера на ГПР. Сочи, че се касае за услуги, които са били предоставени доброволно, без същите да са били задължително условие за отпускане на кредита. С оглед на това поддържа, че клаузата за ГПР е съставена съобразно изискванията на ЗПК. В допълнение сочи, че доколкото пакетът от допълнителни услуги присъства в предоставения на клиента стандартен европейски формуляр, то намира, че не е основателно твърдението, че ищцата не е била запозната с обстоятелството, че й се предоставят. Излага, че услугата е уговорена индивидуално, доколкото ищцата е имала възможността да откаже ползването й. Ответникът подчертава, че е неправилно становището, че таксата за услугата „динамично плащане“ е свързана с управлението на процесния кредит. Уточнява, че понятието „управление на кредита“, използвано в чл. 10, ал. 2 от ЗПК, има отношение само към действия извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, като неизпълнението им се счита за неизпълнение на договора. В настоящия случай „динамичното плащане“ е действие, което е заявено от клиента и предпочетено от него, поради което счита че същото е изведено извън обхвата на нормата, тъй като управлението е в сферата на клиента. В допълнение твърди, че клиентът към настоящия момент не е погасил в цялост своето задължение, въпреки че ответникът е опростил доброволно дължимите такси за двете допълнителни услуги „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Ответникът не изпраща представител и не изразява становище в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между страните е сключен договор за кредит с номер

MAX_500073461/04.04.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1300 лева. Общо дължимата сума за връщане е в размер на 1441.08 лева, която следвало да бъде погасена на 6 месечни вноски от по 240,18 лева. В посочената сума освен главницата по заема е включен и годишен лихвен процент в размер на 36.31%. Годишният процент на разходите е в размер на 37.36%. Част от задължението по договора 2 за кредит са и начислена такса по чл. 9, ал. 1 за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 263.82 лева, както и такса по чл. 9, ал. 2 „динамично плащане“ в размер на 395.70 лева. Съгласно договора двете такси са платими разсрочено, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Видно от чл. 9, ал. 3 от договора, добавяйки посочените такси, общо дължимата сума по кредита е 2100.60 лева, с погасителна вноска в размер на 350.10 лева. Неразделна част от договора е погасителен план, който е приложен по делото.

Съгласно общите условия към договора за потребителски кредит, таксата „динамично плащане“ е дефинирана като незадължителна за отпускане на кредита възможност, която кредиторът предоставя на своите кредитополучатели, изразили изрично желание да се ползват от нея през срока на договора. Посочено е още, че същината на предлаганата услуга се изразява в това кредиторът да осигури свой представител, който посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира, в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работно време на кредитора, за да може клиента да извърши редовно плащане. В общите условия е отразено, че заплащането на паричната сума за „динамично плащане“ се дължи само при усвоен кредит, но не се дължи, ако искането не бъде одобрено. Точният размер на сумата зависи от кредитния продукт, за който се кандидатства, като ако желае да ползва и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата сума за осигурената възможност.

Част от доказателствения материал е представен от ищеца Стандартен европейски формуляр, в който параметрите на договора са описани. Така още е отразена възможността, в случай, че клиентът изрази желание, може да ползва услугата „бързо разглеждане“, както и услугата „динамично плащане“.

Описано е, че услугата „динамично плащане“ служи за плащане на погасителни вноски на настоящ адрес или на друго, удобно за него място, при условията, посочени в общите условия към договора за кредит.

По делото е представена извадка от електронна система, видно от която се установява задължението на П. А. по процесния кредит. В графите за таксите за услугите „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ не са налице данни за дължими суми.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал. 1 о т ГПК във вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.10а от ЗПК и същият е процесуално допустим.

Установи се, че страните поделото са обвързани от валидно сключен договор за кредит. Не е спорно и че процесното отношение има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят, качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП . Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Доколкото настоящото производство е образувано по искова молба от ищеца- потребител, а претенцията е да бъде прогласена нищожността на 3 конкретна клауза от договора за потребителски кредит, съдът намира, че приложение намират съжденията в мотивите на Тълкувателно решение № 1/ 27.04.2022г. на ВКС по т. дело № 1/ 2020 г. на ОСГТК. В настоящата хипотеза е налице изключение от изричното задължение на съда да следи служебно за нищожността, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Напротив, пълно проявление намира принципът на диспозитивното начало, предвиден в чл. 6, ал. 2 от ГПК, съгласно който съдът е обвързан, съответно подчинен на конретния обем от търсената защита, обективирана в исковата молба. В този смисъл, в настоящия случай, съдът не следва да извършва служебна проверка за неравноправност, респ. недействителност на други договорни клаузи извън посочените от ищеца.

Дължи се произнасяне относно наведените твърдения, че клаузата за такса за услуга „динамично плащане“ от договора за кредит не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предпоставка на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК да бъде обявена за нищожна.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявената претенция, ищецът следва да установи основанието за нищожност и начина на обвързване на потребителя с оспорената клауза от договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите.

За да се произнесе, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвижда забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Нормата е императивна, поради което отклонение от същата е недопустимо.

Целта на посочената забрана е установяването на обстоятелството, че одобрението за кредит и последващото му усвояване и управление са част от присъщата дейност на кредитора по предоставяне на кредита и за тях не следва да се събират такси.

Именно такава такса е начислена с клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор за кредит. Възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически послабата страна по правоотношението. На практика, начисляването на подобни такси води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава относителната финансова тежест на договора), като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност. При това положение съдът намира, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, установяваща задължение за заплащане на такса за „динамично плащане“, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Съобразно събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че не е налице основание и за възприемане, че услугата „динамично плащане“ има характера на допълнителна такава, по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Характер на допълнителни услуги имат тези, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Процесната не е такава. Видно от договора, както и от разясненията в относимите общи условия, услугата „динамично плащане“ е пряко свързана със задължението по кредита. Този 4 извод следва от предназначението й да съдейства на длъжника за изпълнение на основното му задължение по договора-погасяване на заетата сума. Затова по аргумент от нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия, противоречи на закона и кредиторът няма право да изисква заплащането им.

Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода за знание от потребителя, че услугата му се предоставя. Противното би означавало да се признае основателността й, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на кредита.